„В българското законодателство има правна рамка в Кодекса на труда, която урежда надомната работа и работата от разстояние“. Това каза пред БНР Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара във връзка с последните законодателни промени за извънредния труд.

„Промените в Кодекса на труда относно надомната работа са направени през 2011 година, когато на база на споразумение между социалните партньори са уредени подобни положения. Но тук идва голямата въпросителна – всичко това вече не отговаря до голяма степен на сегашната ситуация, при която много хора работят по домовете си, а децата им също са по домовете и целият работен процес се конструира по нов начин“.

„От БСК още през 2019 началото, преди пандемията, осъзнахме, че настоящият Кодекс на труда не отговаря на новите условия, като допълвам, че действащата законодателна основа в сферата на труда е още от 1986 година. Това доведе до нашите предложения за нов прочит на Кодекса на труда“.

Според нея сега първо трябва да се прегледат текстове относно надомната работа – кой осигурява технологичното обезпечаване на служителите, работното време, условията на труд.

„Но и това не е достатъчно – трябва да се каже как ще се отчита при работа вкъщи уплътняването на работното време. Възникват въпросите като информационната сигурност, също когато един служител има нужда от допълнително обучение или има нужда от помощ, как ще става така, че да не са ощетени и двете страни. За целта могат да се видят практиките в други европейски страни за по-гъвкавото работно време“.  

Според експерта индивидуално се решават въпросите дали работодателят ще поема някакви консумативи на служителя, който работи от вкъщи.

„Дали обаче трябва да има предвиден дистанционен извънреден труд, това касае уплътняването на работното време. А винаги ще има разсейващи фактори у дома“. 

Саръиванова посочи, че във връзка с промените в Кодекса на труда от миналата седмица според БСК увеличението на извънредния труд не трябва да става само на ниво договореност браншови колективен трудов договор, но да се договарят и на равнище фирма, предприятие.

По-важният въпрос според нея е да отпадне генералната забрана за полягане на извънредния труд.