Над 1.7 млрд. лева са заложени за капиталовата програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в проектобюджета за 2024 година. Включени са 253 обекта ново строителство и основни ремонти на пътна инфраструктура, завършване на ВиК обекти, енергийна ефективност на жилищни сгради, укрепване на свлачища и брегоукрепване и други.

Това обяви министър Андрей Цеков, който вчера представи параметрите на бюджета пред Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Водещ критерий за финансирането на обектите е наличието на проектна готовност за изпълнение.

За магистрали и скоростни пътища са предвидени над 1.170 млрд. лв., които ще бъдат разпределени между 7 ключови проекта. Над 400 млн. лева е ресурсът за строителство на участъци от пътя Видин – Ботевград. Очаква се и да завърши изграждането на отсечките от Ботевград до Мездра, между Видин и Макреш и пътен възел „Бела“. Прогнозата е всичко да приключи до края на 2025 година.

Цеков уточни, че финансирането за АМ „Хемус“ е увеличено до над 233 млн. лв., като той се надява пари за тази цел да се предвидят в националния бюджет. По думите му средствата не са достатъчни да се строи цялата магистрала, но ще стигнат да се работи по участъците с проектна готовност и разрешения за строеж.

Министърът обясни, че в бюджета има буфери и възможност за осигуряване на още средства за „Хемус“, например – чрез прехвърляне на аванси от неактивни участъци към такива в строеж.  Уточни, че по АМ „Струма“ са предвидени средства за аванс за изпълнение на лот 3.2, а за „Русе – Велико Търново“ има сключени договори и в неделя предстои старт на първите 7.9 километра. Очаква се през април да е готов целият проект и след издаване на разрешение за строеж да се работи по трасето между Русе и Бяла. До края на другата година ще е напълно готова и АМ „Европа“.

За югоизточния обходен път на Пловдив са предвидени 9 млн. лв., а за нов мост над река Марица на пътя Плодовитово – Асеновград – над 7.8 млн. лева.

Над 390 млн. лв. са предвидените средства за основен ремонт и ново строителство на пътна инфраструктура и над 57 млн. лв. са предвидени за основни ремонти на 24 големи пътни съоръжения – тунели, виадукти, мостове. Други 13 млн. лв. от бюджета са заложени за проектиране на основен ремонт на 48 пътни обекта.

За строителството на други 54 проекта са предвидени 305 млн. лева. С 15 млн. лв. ще се финансира укрепването на 33 свлачища и брегоукрепване, основно по Черноморието и река Дунав. С близо 1.1 млн. лв. ще се доплатят общинските проекти за улици и ВиК, започнати през 2023 година.

Заложени са 49 проекта с финансов ангажимент за над 122 млн. лв., от които реално през следващата година ще се вложат 24 млн. лв.

Той информира депутатите, че в бюджета на МРРБ за догодина са предвидени средства и за завършване на 48 блока, за които не е останало финансиране по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища.

Предвижда се към общините, в които се намират сградите, да се отпусне аванс от 30% от нужните средства в размер на 28 млн. лв. за започване на строително-монтажни работи.

Стана ясно, че приходната част на проектобюджета на МРРБ за догодина е в размер на 959.5 млн. лева. От продажбата на винетки за леки коли се очакват 289 млн. лв., а от тол такси – 512 млн. лева.  Над 113 млн. лв. са заложените приходи от други такси, а 25 млн. лв. – от предоставяне на кадастрални услуги.

Разходна част на бюджета е над 1.1 млрд. лв. Над 1 млрд. лв. от тях са за Агенция „Пътна инфраструктура“. Над 5.1 млн. лв. общо е ресурсът за геозащитни дейности и изработване на общи устройствени общински планове. Над 5.5 млн. лв. са предвидени общо  за кадастрални и геодезически дейности и обследване и премахване на незаконни строежи.

Регионалният министър се спря и на ролята на ресорното министерство по отношение на Националния фонд за финансиране на общински проекти, тъй като ведомството ще сключва договорите и ще администрира изпълнението им. Според Цеков това е предизвикателна задача, защото има над 800 проекта за над 2.7 млрд. лева.

С този бюджет през следващата година страната ни ще инвестира около 0.8% от БВП за развитие на инфраструктурата, която ще подобри обслужва регионалното развитие.