Европейската комисия планира да даде на страните членки повече свобода на действие в подкрепа на бизнеса, който се бори с последиците от руската агресия в Украйна и високите цени на енергията, според документ, видян от EURACTIV.

Чрез изменение на временната кризисна рамка за държавна помощ Европейската комисия реагира на нарастващите оплаквания от бизнес асоциации, които призовават за повече държавна подкрепа, за да се предотврати вълна от закриване на компании.

Изменената рамка идва в момент, когато държавите членки и Комисията се тревожат, че последният пакет от субсидии на Германия до 200 милиарда евро, предназначен да предпази нейните компании и домакинства от рязко нарастващите цени на енергията, може да подкопае равните условия на единния пазар.

Основните изменения се отнасят до разширяване на обхвата до компании с проблеми с платежоспособността, увеличаване на размера на помощта, която една компания може да получи от страните - членки на ЕС, и по-силен акцент върху подкрепата за компаниите за пестене на енергия.

В проектосъобщението комисията твърди, че кризата е влошила ситуацията за компаниите до такава степен, че са необходими нови инструменти за подкрепа.

"Сегашната криза води не само до нужда от ликвидност, но и до значителни загуби, които могат да подкопаят способността на бенефициента да обслужва дълга си и да изпадне в неплатежоспособност", се казва в документа.

Поради това комисията предлага правителствата на държавите членки да предоставят подкрепа за платежоспособността на компаниите.

Това означава, че държавната помощ не се ограничава до осигуряване на краткосрочното оцеляване на компаниите с парични затруднения, но може да бъде предоставена и на тези със средносрочни проблеми, за да обслужват дълга си. Това обаче може да се случи само при определени обстоятелства и условия.

Например помощта "не може да надвишава минимума, необходим за гарантиране на нейната жизнеспособност", а компаниите, принадлежащи към по-голяма бизнес група, обикновено не отговарят на условията за такава подкрепа.

Освен това "държавната помощ трябва да се предоставя при условия, които осигуряват на държавата разумно възнаграждение, като например подходящ дял от бъдещите печалби на бенефициента", според проекта на съобщението.

Увеличава се също така максималният размер на държавната помощ, която едно предприятие може да получи, според временната рамка от 500 хил. евро на 750 хил. евро. За селскостопански предприятия и дружества в сектора на рибарството или аквакултурите този таван също се увеличава с 50%, съответно до 93 хил. евро и 112 500 евро.

Освен това крайният срок за най-късния възможен момент за предоставяне на държавна помощ беше удължен с една година до 31 декември 2023 г.

Както и досега, ще може да се предоставя повече държавна помощ за допълнителни разходи на фирмите поради изключително силното увеличение на цените на природния газ и електроенергията.

Въпреки това според проектопредложението предишно ограничение на тази помощ до общо 2 милиона евро на компания в бъдеще ще бъде годишно ограничение, което означава, че компаниите, достигнали лимита тази година, могат да кандидатстват за повече държавна помощ през 2023 г.

Същото важи и за компании, които се нуждаят от още повече помощ, за да осигурят продължаване на икономическа дейност и за които помощта не трябва да надвишава 25 милиона евро годишно.

Според проектопредложението ще има някои допълнителни и специфични критерии за рентабилност за компаниите, които да се възползват от такава голяма част от помощта.

По-конкретно, печалбата преди лихви, данъци, обезценка и амортизация на една компания ще трябва да е била положителна през 2021 г. и ще трябва да се е свила с поне 50-60% от февруари 2022 г.