Европейската комисия съобщи, че ще удължи с шест месеца разхлабването на правилата за предоставяне на държавна помощ, за да продължи отпускането на енергийни помощи.

Правителствата ще могат да предоставят на домакинствата и на бизнеса средства, за да компенсират високите цени на енергията до края на юни 2024 г., стана ясно в понеделник, месец преди обявеното през март изтичане на мярката в края на годината.

Изпълнителният орган на ЕС смекчи правилата си за държавна помощ през март миналата година, след като хиляди компании бяха засегнати от войната в Украйна, заявявайки, че по-лесният режим ще приключи през декември тази година.

В началото на ноември комисията обяви, че предвижда удължение само до края на март, но сега добави още три месеца, след като се сдобила с "обратната информация, получена от държавите членки".

"Това ще позволи на държавите членки, когато е необходимо, да разширят своите схеми за подпомагане и да гарантират, че компаниите, които все още са засегнати от кризата, няма да бъдат отрязани от необходимата подкрепа през предстоящия зимен отоплителен период", се казва в изявление на комисията.

Промените, обявени този понеделник, обхващат компенсация за високите цени на енергията, но също така и някои по-широки аспекти, като таваните на помощта са увеличени за селското стопанство, рибарството и други сектори.

Така земеделците ще могат да получат от хазната до 280 хил. евро, а всички останали области до 2.25 млн. евро.

Разширените правила няма да се прилагат за подкрепа на ликвидността като държавни гаранции и субсидирани заеми и мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия.

"Секциите (...), обхващащи прехода към икономика с нулева нетност, необходима за по-нататъшна декарбонизация на европейската икономика и ускоряване на по-независимата от изкопаемите горива, не са засегнати от днешното изменение и ще останат достъпни до 31 декември 2025 г.", каза комисията.

Германия вече обяви, че ще продължи да подпомага бизнеса си до средата на следващата година, дори и след като конституционният й съд отказа да разреши използването на остатъка на парите за климатични мерки, което отвори неочаквана дупка в бюджета.

Идеята за удължаване на енергийните помощи не се харесва на много европейски държави, особено в източната част на континента, тъй като те не разполагат с пропорционални на големите икономики свободни държавни средства, за да отпускат сравними помощи. Така богатите държави могат да подпомагат по-съществено финансово своите фирми, докато по-бедните не могат да го правят, а това задълбочава различията в ЕС.

Полша, Чехия, балтийските държави настояха за по-бързо връщане към пазарните механизми, но нямат достатъчно мнозинство, за да наложат волята си.