Още този месец бизнесът и гражданите ще могат да подават заявления за финансова подкрепа на мерки за енергийна ефективност на жилищни и нежилищни сгради. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева по време на Годишното събитие: "План за възстановяване и устойчивост на България", цитирана от пресцентъра на Министерството

Чрез Плана за възстановяване и устойчивост Министерството на регионалното развитие и благоустройството има отговорност по отношение повишаване на енергийната ефективност и подпомагане развитието на регионите в този аспект, обясни Георгиева и подчерта, че екипът й вече е на етап подготовка на финалния вариант на поканите за кандидатстване. В момента ведомството е съсредоточило усилията си в активна информационна кампания за привличане на всички заинтересовани страни за обществено обсъждане, включително браншовите организации, с които разговарят непрекъснато, стана ясно от думите на заместник-министъра.

"Идеята е да дадем достатъчно информация на всички, които ще участват в процеса по обновяване на сградния фонд", обясни още Десислава Георгиева и допълни, че в реализирането на мерките за енергийна ефективност важна роля ще има местната власт и ще се разчита на нейния административен капацитет.

Заместник-министърът призова всеки, който има интерес към мерките, да се обръща към общинските администрации, които разполагат с информация и са готови да подпомогнат процеса - от структуриране на сдружения на собствениците, през подготовката на обследвания и на заявления за кандидатстване.

На форума заместник-регионалният министър информира отново, че обновяването на сградите за бизнеса и гражданите ще е свързано с интегриране на енергоспестяващи мерки и възобновяеми енергийни източници. Ще се разчита на амбициозност, постигане на енергиен клас Б, прилагане на зелени обществени поръчки, екосъобразни материали.

"Ново изискване, което Европейската комисия залага е в посока много високи стандарти с принципа за ненанасяне на значителни вреди", обясни още Георгиева и посочи, че МРРБ полага усилия да представя тези нови принципи, които са важни за българската икономика да стане по-зелена и именно в този аспект МРРБ насърчава „зелените“ инвестиции и диалога с гражданите в тази посока.

Тези дни от МРРБ съобщиха, че близо 93 на сто от жилищните сгради у нас имат нужда от енергийно обновяване. По Плана МРРБ ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента и повече от един собственик във всички 265 общини на страната. Кандидатстването ще е до 31 март 2023 г., а сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100 процента от средствата за саниране. Вторият етап за кандидатстване ще продължи до 31 декември, като одобрените жилищни сгради ще получат 80 на сто безвъзмездна финансова помощ от Плана, а останалите 20 на сто ще са за сметка на собствениците.

Драгомир Цанев от "ЕнЕфект" предупреди на форум, който се състоя в началото на ноември,  че обществените средства за обновяване на жилищата няма да стигнат за всички. Ако продължаваме със сто процента грантове, значи, че взимаме от много хора и даваме на много малко или по друг начин казано 95 на сто от хората няма да имат достъп до средства за обновяване на домовете и това са предимно живеещите в малките населени места, каза експертът. За да се обърне тази тенденция, според него трябва да има съучастие от собствениците, както това се случва в нормалния свят.

През последните десет години - с хоризонт до 2026 г., в България общо инвестираните средства в обновяване на жилищата възлизат на 3,5 млрд. лева. Ако добавим и средства за обновяване на публичните сгради, сумата надхвърля 4 млрд. лева, каза Драгомир Цанев по време на форума в началото на месеца. Той изтъкна, че досега са санирани общо 2809 сгради, като по новата програма по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат обновени други 1000. Жизненият цикъл на обновените сгради е около 30 години. В България, по данни от Националната стратегия за обновяване на националния сграден фонд, 66 000 жилищни сгради имат нужда от саниране. Така сметките показват, че на България ще са й нужни 200 години да реновира всички сгради, каза експертът.