Програмистите печелят 45 бона годишно Приходите от софтуерната индустрия през 2016 г. се очаква да достигнат 1,995 млрд. лева, което е 13% увеличение на годишна база. Това показват резултати от изследването Барометър на българската ИТ индустрия, проведено от CBN Pannoff, Stoycheff & Co, по възложение на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании).

Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е 2,25%, като за следващите 10 години той може да достигне доста сериозна цифра от 4-5%, ако добрите резултати се запазват, прогнозира Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ.

Впечатляващо е, че секторът успява да генерира над 2% от БВП с 19 300 заети, и по този начин той са превръща в един от най-ефективните браншове в страната ни. Приходите са предимно от износ (около 70% от тях), генерирани са от фирми, които работят за външния пазар. Към настоящия момент в сектора са заети малко под 20 000 души, като се има предвид само тези в чистата софтуерна индустрия, фирми, чиято основна дейност е софтуер. В този брой не се включват всички програмисти, които работят на много други места, на които също са необходими IT специалисти, като банки, застрахователни дружества, болници, медии и т.н.

През 2016 г. в бранша ще се разкрият 907 работни места, което обаче е известно намаление, защото данните за предишни години показват, че те са били над 1000. Липсата на кадри продължава да е основен проблем в индустрията. За последните 5 години в бранша са открити около 6000 нови работни места. "Скоростта на растеж на работни места намалява и това не е приятно. Основна причина за това е, че няма достатъчно квалифицирани кадри, които са произведени от образованието", коментира Георги Захариев. 

Средната нетна месечна заплата за програмист (чисто, без бонуси, данъци и осигуровки) възлиза на 2752 лв. А това е 3,94 пъти над средното възнаграждение за страната, показват анализите. Брутното годишно възнаграждение, където са включени и заплати, и бонуси, стига средно 44,789 лв. Заплатите растат с около 6% на годишна база. Интересното е, че средната заплата на български програмист, изчислена през коефициента за покупателна способност на Световната банка, е съизмерима със средната заплата за сектора в Лондон.

"Иначе казано - стандартът на живот на програмист в България като покупателна способност се изравнява с тази на програмист в Лондон", обясни Георги Захариев. По този начин в секторът е елиминиран един от основните фактори за емиграция - икономическия. В нашата индустрия все по-рядко хора отиват да работят в чужбина, даже все по-често се случва хора, които са отишли преди години да работят в чужбина да се върнат обратно в България", посочи Георги Захариев.