Република България и Република Албания, наричани договарящи страни, с цел да установят по-тясно сътрудничество в областта на правните отношения, при взаимно зачитане на суверенитета решиха да си оказват правна помощ по граждански дела, поради което се договориха за следното:

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Правна защита

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право да се обръщат към съд, други юрисдикции, прокуратура и други институции, в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и могат да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата договаряща страна.
2. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка от договарящите страни, в съответствие с нейното национално законодателство.
3. Под термина "гражданско дело" в този договор се разбират всички дела, които не са в областта на наказателното и административното право.

Член 2
Правна помощ

Органите и институциите на договарящите страни по ал. 1 на чл.1 от този договор си оказват взаимна правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определени от националното законодателство на всяка страна.

Член 3
Безплатна правна помощ и освобождаване от разноски

1. Гражданите на всяка договаряща страна се ползват на територията на другата страна от безплатна правна помощ така, както и нейните граждани, съгласно законодателството, уреждащо тази материя в договарящата страна, където се иска безплатна правна помощ.
2. Гражданите на всяка договаряща страна се освобождават на територията на другата договаряща страна от плащане на съдебни разноски по дела при същите условия и в същия размер, както и нейните собствени граждани.

Член 4
Процедура по освобождаване от разноски

1. Освобождаването от разноските по чл.3 от договора се осъществява с решение на съда на замолената страна по искане на заинтересованото лице. Това освобождаване се урежда съгласно законодателството на замолената страна.
2. Ако лицето по ал. 1 на този член има обичайно местоживеене на територията на трета страна, документите, необходими за освобождаване от разноски, могат да се издадат от дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
3. Съдът на замолената страна, компетентен да се произнесе за освобождаването от разноски, може да поиска допълнителна информация.

Член 5
Обезпечение на съдебни разноски

1. Не може да се иска обезпечение на съдебни разноски от гражданин на едната договаряща страна, който се явява пред съда на другата договаряща страна като ищец или ответник, единствено на основание, че той е чужд гражданин или няма обичайно местоживеене в тази страна.
2. Разпоредбите на ал. 1 на този член се отнасят и за юридическите лица.

Член 6
Видове правна помощ

Договарящите страни си връчват взаимно при поискване съдебни и извънсъдебни документи, вземат мерки по обезпечение на искове, разпитват участници в процеса, свидетели и експерти, извършват експертизи и оглед, признават и изпълняват съдебни решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, като изпълняват и други процесуални действия.

Член 7
Начин за осъществяване на връзки

1. При оказване на правна помощ компетентните органи на договарящите страни се свързват помежду си чрез определените в този договор централни органи.
2. Централните органи по ал. 1 са:
за Република България - Министерството на правосъдието,
за Република Албания - Министерството на правосъдието.

Член 8
Език

По всички въпроси от този договор централните органи на договарящите страни ползват своя официален език или английски език.

Член 9
Оформяне на документи

Документите, които се изпращат от компетентните органи на договарящите страни с оглед на оказване на правна помощ, съставени на официалния език на молещата страна, се придружават от заверен превод на езика на замолената договаряща страна или на английски език.

Член 10
Разходи по оказване на правната помощ

Договарящите страни си оказват правната помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор.

Член 11
Отказ от оказване на правна помощ

Ако замолената договаряща страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, безопасност, обществен ред или противоречи на националното є законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата договаряща страна мотивите за отказа.

Глава втора
УВЕДОМЯВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ

Член 12
Молба за уведомяване или връчване на документи

1. В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи се отнасят до лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на другата договаряща страна, компетентните органи на молещата страна отправят молба за уведомяване или връчване на документи до централния орган на замолената страна.
2. Към молбата се прилагат документи на езика на молещата страна, придружени с превод на езика на замолената страна или на английски език.

Член 13
Връчване на документи

1. Централният орган на замолената страна връчва или нарежда да се връчат документите по начин, определен от националното законодателство на тази страна.
2. Връчването или опитът за връчване се удостоверява чрез съставяне на разписка или протокол, който заедно с един екземпляр от документите се връща на централния орган на молещата страна. В документа, удостоверяващ изпълнението на искането за връчване на документи, се вписва датата на получаването, подпис на получателя и подпис на лицето, изпълняващо поръчката. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.
3. Тези услуги на замолената страна не водят до заплащане на такси или разноски.

Член 14
Връчване на документи чрез дипломатическите или консулските представителства

По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната договаряща страна, акредитирани в другата договаряща страна, могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи на собствените си граждани. Тези действия не могат да съдържат принудителни мерки и да противоречат на националното законодателство на страната по местопребиваването им.

Член 15
Приложим закон при оказване на правна помощ

1. При оказване на правната помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.
2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да прилага по молба на молещата страна процесуални норми на другата договаряща страна, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената договаряща страна.

Глава трета
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ

Член 16
Форма на молбата за оказване на правна помощ

1. Молбата за оказване на правна помощ следва да се състави в писмена форма и с оглед вида на поръчката съдържа следното:
а) наименованието на молещия орган;
б) по възможност наименованието на замоления орган;
в) характера и предмета на делото, по което се иска правната помощ, съдържание на искането;
г) имената на лицата, които имат отношение към делото, тяхното гражданство, пол, занятие, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, наименование и седалище на юридическото лице, както и имената на майката и бащата на лицата;
д) имената и адресите на представителите на лицата по буква "г";
е) наименование на документа, който трябва да се връчи.
2. Молбата за оказване на правна помощ се подписва и подпечатва от компетентния орган на молещата държава.

Член 17
Изпълнение на искането

1. Документът, удостоверяващ изпълнението на молбата за връчване на документи, трябва да съдържа датата на връчването, подпис на получателя и подпис на лицето, изпълнило молбата. Ако получателят откаже да получи документа, трябва да се удостовери мотивът за неговия отказ.
2. Ако съгласно националното законодателство на замолената договаряща страна изпълнението на поръчката не е в компетентността на съда или другите органи на тази страна, поръчката може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.
3. Ако замоленият орган на договарящата страна не е компетентен да изпълни поръчката, той е длъжен да я изпрати за изпълнение на компетентните органи на замолената договаряща страна. За това молещият орган на другата договаряща страна следва да бъде уведомен.
4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересованите страни и по възможност техните представители да бъдат уведомени за датата и мястото на изпълнение на исканите мерки с цел да присъстват на изпълнението.

Член 18
Специален начин за изпълнение на поръчката

1. Компетентните органи на договарящата страна, които изпълняват молбите за правна помощ, прилагат националното си законодателство относно формата, която следва да се приложи.
2. Те могат да уважат молбата на молещия орган за прилагане на специална форма, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна, не отговаря на нейната съдебна практика или поради практически затруднения.
3. Замолената страна има право да изиска от молещата страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на вещи лица, и разходите, свързани с прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.
4. Всяка договаряща страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява без прилагане на принуда молби за правна помощ, които засягат нейни граждани.

Глава четвърта
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Член 19
Решения, подлежащи на признаване и изпълнение

1. Договарящите страни са длъжни съгласно този договор да признават и изпълняват на своя територия съдебните решения, произнесени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна.
2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава и за двете страни влязло в сила съдебно решение и определение на съда, съдебна спогодба и присъда в частта є за обезщетяване на вреди по наказателно дело.

Член 20
Признаване и изпълнение на съдебни решения

1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, произнесъл това решение, който я предава на съда на другата договаряща страна по начин, предвиден в чл.7 от този договор.
2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:
а) копие от съдебното решение, заверено от съда; ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в сила и е изпълняемо;
б) документ, издаден от съда за изпълнение на част от решението на територията на молещата договаряща страна, ако има такова изпълнение;
в) документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, а при недееспособност - нейният представител, е била редовно призована пред съда.
3. Посочените документи се придружават от заверен превод на езика на замолената договаряща страна или на английски език, извършен от дипломатическите или консулските представителства или от всяко друго лице, упълномощено за това на територията на една от двете страни.

Член 21
Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения

1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от компетентния съд на договарящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази договаряща страна.
2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този договор.
3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение, може да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.

Член 22
Отказ от признаване и изпълнение на решение

Признаването и изпълнението на съдебно решение може да се откаже в следните случаи:
а) решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според националното законодателство на договарящата страна, където е произнесено;
б) делото се отнася изключително към компетенцията на съда на замолената страна според националното законодателство на договарящата страна, към която е отправена молбата за признаване и изпълнение на решението;
в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно националното законодателство на договарящата страна, чийто орган е произнесъл решението, или при пълна или ограничена недееспособност не е участвал представителят на страната;
г) между същите страни за същия предмет съдът на замолената договаряща страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред съда или е признато влязло в сила решение на трета юрисдикция по същото дело;
д) решението, издадено от съдилищата на замолената страна, съдържа разпоредби, които са несъвместими с обществения ред на молещата страна.

Глава пета
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ, ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 23
Официални документи

1. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други подобни формални процедури, когато се предявяват на територията на другата страна.
2. По смисъла на този договор за официални се считат: документи, издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите; документи, издадени от административни органи; нотариални документи; официални удостоверения като отметки в регистрите, заверка на дати и заверка на подписи на частни документи.

Член 24
Предаване на документи по гражданското състояние

1. Всяка страна предава безплатно на другата страна при поискване и при наличие на административен точно посочен интерес актове и копия от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на граждани на молещата страна.
2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и копията от съдебни решения се предават чрез централните органи.

Член 25
Обмен на информация

При поискване централните органи си изпращат взаимно информация относно законодателството и съдебната практика на тяхна територия, както и копия от съдебни решения.

Глава шеста
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26
Действителност на документите

Документите, които са съставени или заверени от съда или от другите компетентни органи на едната договаряща страна, са действителни при наличието на официалния печат на съответния компетентен орган на тази договаряща страна. В този вид те имат сила пред съда или другите компетентни органи на другата договаряща страна.

Член 27
Разрешаване на спорове

Договарящите страни решават споровете, възникнали относно тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между съответните централни органи по чл.7 или по дипломатически път.

Член 28
Влизане в сила

Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила на 30-ия ден след размяната на ратификационните документи.

Член 29
Изменения на договора

1. Договарящите страни се консултират по дипломатически път по въпросите за изменение в текста на този договор.
2. Измененията в текста на договора влизат в сила по реда на чл.28.

Член 30
Прекратяване на действието на договора

Този договор е безсрочен и прекратява действието си след изтичане на шест месеца от получаването по дипломатически път на писмено известие за прекратяване на действието му от едната договаряща страна.

Подписан в София на 17 ноември 2003 г. в два екземпляра, всеки на български, албански и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При разногласие при тълкуването на този договор договарящите страни ще се придържат към текста на английски език.

За Република България: Антон Станков, министър на правосъдието

За Република Албания: Фатос Нано, министър- председател