в желанието си да засилват взаимоизгодното икономическо сътрудничество между двете държави,
възнамерявайки да създадат благоприятни условия за инвестиции, направени от инвеститори на всяка от договарящите страни на територията на другата договаряща страна,
признавайки, че насърчаването и защитата на инвестициите в съответствие с този договор ще стимулират инициативите в тази област,
се договориха за следното:
Член 1
Дефиниции
За целите на този договор,
1. Понятието "инвеститор" означава:
а) всяко лице, което, в случая на Кралство Испания, е гражданин на или с местожителство в Испания в съответствие с испанското законодателство и, в случая на Република България, всяко лице, което е гражданин на Република България в съответствие с действащото є законодателство;
б) всяка компания, фирма, сдружение, организация или асоциация, която е или не е юридическо лице, регистрирана или учредена в съответствие със законите на всяка от договарящите страни със седалище на нейна територия.
2. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложения, придобити в съответствие със законодателството на приемащата инвестицията страна, и по-специално включват:
акции и други форми на участие в дружества;
права на вземания, включващи всеки заем, капитализиран или не, и всякакви други права, имащи икономическа стойност;
движимо и недвижимо имущество и всякакви други имуществени права, като ипотеки, залози или други вещни права;
авторски права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и търговски наименования), технически процеси, ноу-хау и гудуил;
права, дадени със закон или по силата на договор за упражняване на икономически дейности, като по-специално правата за търсене, обработка, извличане и експлоатация на природни ресурси.
3. Понятието "приходи" засяга доход, произтичащ от инвестиция съгласно определението, дадено по-горе, и включва по-специално, но не изключително, печалби, дивиденти и лихви.
4. Понятието "територия" означава държавната територия и териториалното море на всяка от договарящите страни, както и изключителната икономическа зона и континенталния шелф, простиращи се отвъд границите на териториалните води на всяка от договарящите страни, върху които те имат или могат да имат юрисдикция или суверенни права съгласно международното право и съответното им национално законодателство.
Член 2
Насърчаване, допускане
1. Всяка договаряща страна ще насърчава инвестициите, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна, и ще допуска такива инвестиции съобразно своето законодателство.
2. Този договор ще бъде приложим също така за инвестиции, направени преди влизането му в сила от инвеститори на едната договаряща страна в съответствие с правните разпоредби на другата договаряща страна на територията на последната. Този договор обаче няма да се прилага за инвестиции, направени преди 1950 г.
Член 3
Защита
1. Всяка договаряща страна ще защитава на своя територия инвестициите, направени в съответствие с нейните закони и разпоредби от инвеститори на другата договаряща страна, и няма да затруднява посредством неоправдани или дискриминационни мерки управлението, развитието, поддържането, използването, притежаването, увеличаването, продажбата и при случай ликвидацията на такава инвестиция.
2. Всяка договаряща страна ще се старае да даде необходимите разрешения, свързани с тези инвестиции, и ще признава в рамките на своето законодателство изпълнението на разрешенията за работа и договорите, свързани с производствените лицензи и техническата, търговската, финансовата и административната помощ.
3. Всяка договаряща страна ще дава също така в съответствие със своето законодателство, когато е необходимо, разрешенията, които се изискват във връзка с дейностите на консултантите и експертите, ангажирани от инвеститорите на другата договаряща страна.
4. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
Член 4
Третиране
1. Всяка договаряща страна ще гарантира на своя територия честно и справедливо третиране за инвестициите, направени от инвеститор на другата договаряща страна.
2. Това третиране няма да бъде по-малко благоприятно от това, което е предоставено от всяка договаряща страна на инвестициите, направени на нейна територия от инвеститори на която и да е трета страна.
3. Това третиране обаче няма да бъде предоставено за привилегии, които едната договаряща страна може да даде на инвеститори от трета страна по силата на членство в или асоцииране към съществуваща или бъдеща зона за свободна търговия, митнически съюз, общ пазар или подобен международен договор, по който всяка от договарящите страни е или може да стане страна.
4. Третирането, дадено съгласно този член, няма да се предоставя за данъчни облекчения и освобождавания или подобни привилегии, предоставени от едната от договарящите страни на инвеститори от трети страни по силата на договор за избягване на двойното данъчно облагане или някакъв друг договор, свързан с данъците.
5. В съответствие с разпоредбите на ал.2 от този член всяка договаряща страна ще предоставя на инвестициите от инвеститорите на другата договаряща страна съобразно своето законодателство третиране, не по-малко благоприятно от това, което е дала на своите собствени инвеститори.
Член 5
Национализация и отчуждаване
1. Национализацията, отчуждаването или каквато и да била друга мярка с подобни характеристики или последици, които могат да се приложат от властите на едната договаряща страна срещу инвестициите на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна, трябва да се прилагат изключително в обществен интерес съгласно закона и в никакъв случай не могат да бъдат дискриминационни. Договарящата страна, приела такива мерки, ще плаща на инвеститора или на негов законен бенефициент без неоправдано забавяне адекватно обезщетение в конвертируема и свободно преводима валута.
2. Това обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция, непосредствено преди отчуждаването или предстоящото отчуждаване да е станало публично известно.
Член 6
Обезщетение за загуби
На инвеститори от едната договаряща страна, чиито инвестиции или приходи претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение, граждански вълнения или други подобни събития, включително загуби, произтичащи от реквизиционни мерки, ще се предостави що се отнася до реституция, застраховка, обезщетение или друго обезпечение третиране, не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща страна дава на инвеститори от която и да е трета страна. Всяко плащане, направено по силата на този член, ще бъде незабавно, адекватно, ефективно и свободно преводимо.
Член 7
Преводи
1. Всяка договаряща страна предоставя на инвеститори от другата договаряща страна по отношение на инвестициите, направени на нейна територия, свободния превод на произтичащите от тях доход и други, свързани с тях плащания, включващи по-специално, но не изключително, следното:
приходите от инвестиция, както е определено в чл.1;
обезщетенията, предвидени в чл.5 и чл.6;
сумите, получени от пълната или частична продажба или ликвидация на инвестицията;
средства за изплащане на заеми;
плащания и допълнителни суми, необходими за поддържане, развитие или увеличаване на инвестицията;
заплати, възнаграждения или друго обезщетение, получено от гражданите на договарящата страна, които са придобили на територията на другата договаряща страна съответните разрешения за работа във връзка с инвестиция.
2. Преводите съгласно този договор ще се извършват в свободно конвертируеми валути и в съответствие с данъчните разпоредби на приемащата инвестицията договаряща страна.
3. Договарящите страни се задължават да подпомагат необходимите процедури за извършване на тези преводи без неоправдано забавяне, съобразно практиката на международните финансови центрове. По-специално, не трябва да са изминали повече от три месеца от датата, на която инвеститорът е представил според изискванията необходимите формуляри до датата, на която преводът фактически става. Съответно двете договарящи страни се задължават да изпълнят необходимите формалности, едновременно за придобиване на чуждестранна валута и нейния ефективен превод зад граница за този период от време.
4. Договарящите страни ще предоставят във връзка с достъпа до чуждестранния обменен пазар и с преводите, посочени в този член, третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестиции, направени от инвеститори на която и да е трета държава.
Член 8
По-благоприятни условия
1. Ако разпоредбите на закона на едната от договарящите страни или съществуващи или бъдещи задължения по силата на международното право между двете договарящи страни, установени в допълнение към този договор, съдържат разпоредба, била тя обща или специфична, даваща право на инвестиции на инвеститори от другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от това, предвидено в този договор, такава разпоредба ще преобладава над този договор до степента, до която е по-благоприятна.
2. По-благоприятни условия от предвидените в този договор, които са били договорени от едната договаряща страна и инвеститори от другата договаряща страна, няма да се влияят от този договор.
Член 9
Суброгация
В случай на финансова гаранция, свързана с нетърговски рискове, дадена от едната договаряща страна по отношение на инвестиция, направена от нейни инвеститори на територията на другата договаряща страна, последната ще приеме суброгацията на първата договаряща страна по отношение на икономическите права на инвеститора от времето, когато първата договаряща страна е направила първото плащане, свързано с издадената гаранция. Тази суброгация ще направи възможно за първата договаряща страна да бъде директен бенефициент на всички плащания, за чиито компенсации първоначалният инвеститор може да бъде кредитор.
По отношение на имуществените права, използването, разпореждането или други някакви имуществени права суброгацията ще се извърши съобразно съответните правни изисквания на приемащата договаряща страна.
Член 10
Разрешаване на спорове между договарящите страни
1. Всеки спор между договарящите страни, свързан с тълкуването или прилагането на този договор, ще се решава, доколкото е възможно чрез приятелско уреждане от правителствата на двете договарящи страни.
2. Ако спорът не може да бъде решен по този начин в течение на шест месеца от началото на преговорите, той ще бъде отнесен по молба на едната от двете договарящи страни пред арбитражен съд.
3. Арбитражният съд ще се учреди по следния начин: всяка договаряща страна ще назначи арбитър и тези двама арбитри ще изберат гражданин от трета страна за президент. Арбитрите ще бъдат назначени в течение на три месеца, а президентът - в течение на пет месеца от датата, на която едната от двете договарящи страни уведоми другата договаряща страна за намерението си да отнесе спора пред арбитражен съд.
4. Ако в течение на периодите, определени в ал. 3 на този член, необходимите назначения не са били направени, едната договаряща страна може при липсата на друго споразумение да помоли президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на една от договарящите страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин от изпълнение на упоменатата функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на една от договарящите страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на една от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд ще вземе решението си на основата на зачитане на законодателството на съответната договаряща страна, на правилата, съдържащи се в този договор или в други договори в сила между договарящите страни, а също и на общоприетите принципи на международното право.
6. Освен ако договарящите страни не решат друго, съдът ще определя своя собствена процедура.
7. Съдът ще взема решението си с мнозинство на гласовете и това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи страни.
8. Всяка договаряща страна поема разходите на назначения от нея арбитър и тези, свързани с представителството є в арбитражните процедури. Другите разходи, включително тези на президента, ще се поемат поравно от двете договарящи страни.
Член 11
Спорове между една страна и инвеститор от другата договаряща страна
1. Спорове, които могат да възникнат между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна във връзка с инвестиция по смисъла на този договор, ще се съобщават в писмена форма, включваща подробна информация от инвеститора до приемащата инвестицията договаряща страна. Засегнатите страни ще се стремят, доколкото е възможно, да разрешат тези разногласия посредством приятелско споразумение.
2. Ако такива спорове не могат да се разрешат по този начин в течение на шест месеца от датата, на която едната страна е помолила за приятелско разрешаване, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата страна.
3. В случай на спорове относно чл.5, чл.6 и чл.7 спорът може да се отнесе вместо това по избор на инвеститора пред:
арбитражен съд "ад-хок", създаден в съответствие с Арбитражните правила за процедури на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право;
Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), създаден по силата на Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай, че двете договарящи страни станат страни по тази конвенция.
4. Арбитражът ще се базира на:
разпоредбите на този договор и на другите договори в сила между договарящите страни;
правилата и общоприетите принципи на международното право;
националното законодателство на договарящата страна, на чиято територия инвестицията е направена, включително правилата, свързани с противоречията между законодателствата.
5. Арбитражното решение ще бъде окончателно и задължително за страните по спора. Всяка договаряща страна се задължава да приведе в изпълнение решенията в съответствие с националното си законодателство.
Член 12
Влизане в сила, продължаване и прекратяване
1. Този договор влиза в сила на датата, на която договарящите страни са се уведомили взаимно, че съответните конституционни изисквания за влизане в сила на международни договори са били завършени. Той ще остане в сила за първоначален период от десет години, а при мълчаливо подновяване за последващи петгодишни периоди.
Всяка от договарящите страни може да прекрати този договор чрез предварително писмено уведомление шест месеца преди датата на неговото изтичане.
2. По отношение на инвестиции, направени или придобити преди датата на прекратяване на този договор, и за които този договор обаче се прилага, разпоредбите на всички други членове на този договор ще продължат по-нататък да действат за последващ период от десет години след тази дата на прекратяване.
В уверение на което съответните упълномощени представители подписаха този договор.
Изготвен в оригинални текстове на български, испански и английски език, като всичките имат еднаква сила, в София на 5 септември 1995 г.
|
За Република България: |
За Кралство Испания: |
