Договор между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване

МТСП

Държавен вестник брой: 88

Година: 2003

Орган на издаване: МТСП

Дата на обнародване: 26.02.2004

Република България и Кралство Испания, наричани по-долу договарящи се страни, водени от желанието да регулират взаимоотношенията си в областта на социалното осигуряване, се споразумяха за следното:

ЧАСТ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Определяне на понятията

(1) За целите на прилагането на този договор следните понятия означават:
1. "територия": по отношение на Република България - държавната територия на Република България; по отношение на Испания - испанската територия;
2. "законодателство": закони, правилници и други разпоредби за социалното осигуряване, отнасящи се до областите, посочени в чл.2 на този договор;
3. "компетентен орган": в Република България - министърът на труда и социалната политика; в Испания - Министерството на труда и социалните грижи;
4. "компетентна институция": институция, отговаряща в съответствие със законодателството на всяка от договарящите се страни, за признаване на права и/или изплащане на обезщетения;
5. "орган за връзка": служба за координиране и информация между компетентните институции на двете договарящи се страни, които участват в прилагането на договора, и за информация относно правата и задълженията, произтичащи от същия;
6. "работещ": лице, което осъществява или е осъществявало дейност за чужда или за своя сметка и е подчинено или е било подчинено на законодателството, посочено в чл.2 на този договор;
7. "членове на семейство": лицата, определени или признати като такива съгласно законодателството на всяка една от договарящите се страни;
8. "осигурителен период": периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, или периоди, определени или признати като осигурителни периоди съгласно законодателството на всяка една от договарящите се страни;
9. "обезщетения и пенсии": всички парични плащания, предвидени в законодателството на договарящите се страни, които в съответствие с чл.2 са включени в този договор, както и преизчисленията, допълненията или добавките към тях.
(2) Другите понятия, използвани в този договор, имат значението, което им се придава в съответното законодателство.

Член 2
Материален обхват

(1) Този договор се прилага:
1. От страна на Испания: спрямо законодателството, отнасящо се до контрибутивните обезщетения на испанската система за социално осигуряване, относно:
1.1. обезщетения за временна нетрудоспособност в случаите на общо заболяване и нетрудова злополука;
1.2. обезщетения за майчинство и риск по време на бременност;
1.3. обезщетения за постоянна нетрудоспособност, пенсии и пенсии за оцеляване;
1.4. помощ при смърт;
1.5. обезщетения за безработица;
1.6. трудова злополука и професионално заболяване.
2. От страна на Република България: спрямо законодателството за държавното обществено осигуряване, отнасящо се до:
2.1. обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
2.2. пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
2.3. пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
2.4. наследствени пенсии;
2.5. помощ при смърт;
2.6. обезщетения за безработица.
(2) Този договор се прилага и спрямо законодателството, което допълва или изменя посоченото в ал. 1.

Член 3
Персонален обхват

Този договор се прилага спрямо:
1. гражданите на всяка от договарящите се страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството, посочено в чл.2,
2. лицата, които имат признат статут на бежанци съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и Протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., и лицата без гражданство съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., които живеят на територията на една от договарящите се страни и се подчиняват или са били подчинени на законодателството, посочено в чл.2,
3. членовете на семейството на посочените по-горе лица независимо от гражданството им,
4. членовете на семейството на работещ, които са граждани на една от договарящите се страни, независимо от гражданството на работещия, при условие че последният е бил подчинен на законодателството на едната или на двете договарящи се страни.

Член 4
Принцип на еднакво третиране

Гражданите на едната договаряща се страна, които упражняват или са упражнявали дейност за чужда или за своя сметка на територията на другата договаряща се страна, се подчиняват и ползват права от социалното осигуряване на тази друга договаряща се страна при същите условия като гражданите на същата страна, освен ако този договор не предвижда друго. Този принцип се прилага също и спрямо бежанците и лицата без гражданство.

Член 5
Запазване на придобити права и изплащане на пенсии в чужбина

(1) Пенсиите не подлежат на прекратяване, спиране, изменение или запор, поради това, че лицето, на което са отпуснати, пребивава на територията на другата договаряща се страна и му се изплащат в същата.
(2) Пенсиите, отпуснати въз основа на този договор, на лица, които живеят в трета страна, се изплащат, като се има предвид ал. 1, при същите условия като на собствените граждани, които живеят в тази трета страна.

ЧАСТ II
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Член 6
Обща разпоредба

Работещите, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват единствено и изцяло на законодателството за социално осигуряване на договарящата се страна, на чиято територия упражняват трудовата дейност, с изключение на установеното в чл.7.

Член 7
Изключения от общата разпоредба

(1) По отношение на установеното в чл.6 се определят следните изключения:
1. Работещият за чужда сметка в предприятие, чието седалище се намира на територията на една от договарящите се страни, изпратен от това предприятие на територията на другата договаряща се страна за осъществяване на дейност от временен характер, се подчинява изцяло на законодателството на първата договаряща се страна, при условие че предвиденото времетраене на работата, за която е изпратен, не надхвърля две години и не е изпратен да замени друг работещ, чийто срок на изпращане е изтекъл.
2. Ако поради непредвидени обстоятелства времетраенето на работата, за която се отнася т. 1, надхвърли две години, работещият продължава да се подчинява на законодателството на първата договаряща се страна до завършване на работата, за която е изпратен, но за не повече от две години, при условие че втората договаряща се страна даде съгласие за това.
3. Работещият за своя сметка, който обикновено упражнява дейността си на територията на една от договарящите се страни, където е осигурен, и който започне да осъществява дейност от същия характер на територията на другата договаряща се страна, продължава да се подчинява изцяло на законодателството на първата договаряща се страна, при условие че предвиденото времетраене на работата не надхвърля две години.
4. Ако поради непредвидени обстоятелства времетраенето на работата, за която се отнася т. 3, надхвърли две години, работещият продължава да се подчинява на законодателството на първата договаряща се страна до завършване на работата, но за не повече от две години, при условие че втората договаряща се страна даде съгласие за това.
5. Пътуващият персонал, който работи в предприятие за въздушен и наземен транспорт и който извършва дейността си на територията на двете договарящи се страни, се подчинява на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се намира седалището на предприятието.
6. Работещият на борда на кораб се подчинява на законодателството на договарящата се страна, под чийто флаг плава корабът. Независимо от посоченото в предходното изречение, когато работещият получава възнаграждение от предприятие или лице, чието седалище се намира на територията на другата договаряща се страна, той се подчинява на законодателството на тази договаряща се страна, ако живее на нейна територия. Предприятието или лицето, които извършват заплащането, се считат за работодател по отношение на прилагането на това законодателство.
7. Работещите, извършващи дейности по товарене, разтоварване, ремонт на кораби и охрана на пристанище, се подчиняват на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се намира пристанището.
8. Членовете на дипломатическите представителства и консулствата се подчиняват на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. и Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.
9. Административно-техническият и обслужващият персонал на дипломатическите представителства и консулствата на всяка една от договарящите се страни имат право да избират между прилагането на законодателството на една от договарящите се страни, при условие че нямат статут на държавни служители на изпращащата държава и са нейни граждани. Правото на избор съгласно предходното изречение се осъществява през първите три месеца от влизането в сила на този договор или в рамките на три месеца след датата на започване на работа на територията на договарящата се страна, в която осъществяват дейността си.
10. Частните домашни работници на служба при членовете на дипломатическите представителства и консулствата имат право да избират между прилагането на законодателството на една от договарящите се страни при условие, че са граждани на изпращащата държава. Правото на избор съгласно предходното изречение се осъществява през първите три месеца от влизането в сила на този договор или в рамките на три месеца след датата на започване на работа на територията на договарящата се страна, в която осъществяват дейността си.
11. Държавните служители на едната договаряща се страна, които са изпратени на работа на територията на другата договаряща се страна, се подчиняват на законодателството на договарящата се страна, на която принадлежи администрацията, на чието подчинение са.
12. Лицата, изпратени от едната договаряща се страна на мисия за сътрудничество в другата договаряща се страна, се подчиняват на законодателството за социалното осигуряване на изпращащата ги договаряща се страна, освен ако в договорите за сътрудничество не е предвидено друго.
(2) Договарящите се страни могат по взаимно съгласие да определят други изключения или да променят предвидените в ал. 1.

ЧАСТ III
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА И ПЕНСИИТЕ

Глава 1
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ НЕТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА, МАЙЧИНСТВО И РИСК ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ

Член 8
Сумиране на осигурителни периоди

(1) Обезщетенията за временна неработоспособност, както и обезщетенията за майчинство и риск по време на бременност се отпускат от компетентната институция на договарящата се страна, чието законодателство се прилага спрямо работещия, в съответствие с чл.6 и 7 на този договор и в съответствие с разпоредбите на това законодателство.
(2) Ако съгласно законодателството на едната договаряща се страна придобиването на право на обезщетение за временна неработоспособност, майчинство и риск по време на бременност зависи от придобиването на определен осигурителен период, компетентната институция на тази договаряща се страна взима предвид, ако това е необходимо, и осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на другата договаряща се страна, все едно че се отнася за периоди, придобити в съответствие със собственото й законодателство, при условие че те не съвпадат.
(3) Обезщетенията за временна неработоспособност, майчинство и риск по време на бременност не се изплащат, когато лицето живее временно или постоянно на територията на другата договаряща се страна, освен ако законодателството, по силата на което са отпуснати, го предвижда.

Глава 2
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ, ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ И НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ

Член 9
Определяне на правото и изчисляване на пенсии

Работещият, който е бил подчинен на законодателството на двете договарящи се страни, придобива право на пенсия при следните условия:

1. Компетентната институция на всяка договаряща се страна определя правото на пенсия и изчислява размера, като взема предвид единствено осигурителните периоди, придобити на нейна територия.
2. Също така компетентната институция на всяка договаряща се страна определя правото на пенсия, сумирайки своите осигурителни периоди с тези, придобити в съответствие със законодателството на другата договаряща се страна, при условие че не съвпадат. Когато въз основа на сумирането възниква право на пенсия, при изчисляване на размера, който ще се изплаща, се прилагат следните правила:
2.1. Компетентната институция определя размера на пенсията, на която заинтересованият би имал право, все едно, че сумираните осигурителни периоди са придобити в съответствие с нейното собствено законодателство (теоретична пенсия).
2.2. Размерът на пенсията се определя, като към теоретичната пенсия, изчислена в съответствие със законодателството на компетентната институция, се приложи пропорция, изразена като съотношение между осигурителния период, придобит в договарящата се страна, на която принадлежи компетентната институция, изчисляваща пенсията, и сумата от осигурителните периоди, придобити в двете договарящи се страни (пенсия "pro rata temporis").
2.3. Ако законодателството на едната договаряща се страна за признаване на пълна пенсия изисква определено максимално времетраене на осигурителните периоди, компетентната институция на тази договаряща се страна взима предвид за целите на сумирането осигурителните периоди в другата договаряща се страна, доколкото са необходими за придобиване на право на такава пенсия.
3. Въз основа на така определените права и размери компетентната институция на всяка договаряща се страна признава и изплаща пенсията, която е по-благоприятна за заинтересования, независимо от решението, взето от компетентната институция на другата договаряща се страна.

Член 10
Осигурителни периоди под една година

(1) Независимо от постановеното в чл.9, т. 2, когато общата продължителност на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на една от договарящите се страни е по-малка от една година и в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна не възниква право на обезщетение или пенсия, компетентната институция на тази договаряща се страна не отпуска обезщетение или пенсия за този период.
(2) Упоменатите в ал. 1 осигурителни периоди се взимат предвид, ако е необходимо, от компетентната институция на другата договаряща се страна за признаване на правото и определяне на размера на обезщетението или пенсията съгласно собственото й законодателство, без да прилага принципа "pro rata temporis".
(3) Осигурителните периоди под една година, придобити в двете договарящи се страни, могат да бъдат сумирани от онази договаряща се страна, в която заинтересованият отговаря на изискванията за получаване на обезщетение или пенсия. В случай че правото възниква и в двете договарящи се страни, обезщетението или пенсията се определят единствено от договарящата се страна, в която работещият е придобил последния осигурителен период. В тези случаи не се прилага принципът "pro rata temporis".

Член 11
Специфични условия за признаване право на обезщетения или пенсии

(1) Ако законодателството на една от договарящите се страни обвързва отпускането на обезщетения или пенсии, уредени в тази глава, с условието работещият да е бил подчинен на нейното законодателство към момента, в който е настъпило събитието, даващо основание за отпускане на обезщетение или пенсия, това условие се счита за изпълнено, ако в този момент работещият е осигурен в съответствие със законодателството на другата договаряща се страна или ако получава обезщетение или пенсия от последната договаряща се страна, определено въз основа на собствените му осигурителни периоди.
(2) Ако е необходимо, за признаване на право на наследствена пенсия се взима предвид обстоятелството, дали работещият е бил пенсионер, или е бил осигурен, в съответствие със законодателството на другата договаряща се страна.
(3) Ако за признаване на право на обезщетение или пенсия законодателството на едната договаряща се страна изисква да са придобити осигурителни периоди през определен период, непосредствено предхождащ възникването на правото на обезщетение или пенсия, това условие се счита за изпълнено, ако заинтересованият е придобил осигурителни периоди непосредствено преди неговото отпускане в другата договаряща се страна.
(4) Разпоредбите за намаляване, спиране или прекратяване на пенсиите, предвидени от законодателството на едната договаряща се страна, по отношение на пенсионери, упражняващи трудова дейност, се прилагат спрямо тези пенсионери и когато същите упражняват тази дейност на територията на другата договаряща се страна.

Член 12
Особености при прилагане на испанското законодателство

(1) За признаване на обезщетения за постоянна неработоспособност, които не са пенсии, компетентната институция на Испания сумира своите осигурителни периоди с тези, придобити в Република България, и отпуска обезщетението при условие, че постоянната неработоспособност е настъпила, когато работещият е бил подчинен на законодателството на Испания.
(2) За определяне на базата, регулираща обезщетенията, компетентната институция взима предвид единствено осигурителните периоди, придобити в съответствие със собственото й законодателство.
(3) За определяне на регулаторната база на обезщетенията и при прилагане на разпоредбите на чл.9, т. 2 се прилагат следните норми:
1. Изчисляването на теоретичната испанска пенсия се осъществява на основата на реалните вноски на осигурения в Испания през годините, непосредствено предхождащи изплащането на последната вноска в испанското социално осигуряване.
2. Размерът на обезщетението се увеличава в съответствие с общия размер на увеличенията и преизчисленията, направени за всяка следваща година за пенсиите от същото естество.

Член 13
Особености при прилагане на българското законодателство

(1) При определяне на дохода за изчисляване на пенсията в съответствие с чл.9 на този договор компетентната институция на Република България взима предвид само дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителните периоди, придобити в България.
(2) Пенсиите, несвързани с трудова дейност, отпуснати съгласно българското законодателство, с изключение на социалните пенсии за старост, се изплащат в другата договаряща се страна, ако правоимащото лице се установи на постоянно местожителство на нейна територия.

Член 14
Изчисляване на осигурителни периоди при специален режим или при определени професии

(1) Ако законодателството на една от договарящите се страни подчинява правото на обезщетение или пенсия или предоставянето на определени предимства на придобиването на осигурителни периоди в професия със специален режим или в конкретна професия или работно място, за предоставянето на такива обезщетения, пенсии или предимства се взимат предвид само осигурителните периоди, придобити в другата договаряща се страна, в сходен режим или при липса на такъв - в същата професия или работно място.
(2) Ако взимайки под внимание осигурителните периоди, посочени в ал. 1, заинтересованият не отговаря на изискванията за получаване на обезщетения или пенсии при специален режим, тези периоди се взимат предвид за отпускане на обезщетения или пенсии по общия режим или по друг специален режим, при който той може да ползва права.

Член 15
Определяне степента на постоянна неработоспособност

(1) За определяне на степента на намалена работоспособност с цел отпускане на съответните обезщетения или пенсии за постоянна неработоспособност компетентната институция на всяка договаряща се страна извършва преценка в съответствие със законодателството, което прилага.
(2) За целите на постановеното в ал. 1 компетентните институции на всяка договаряща се страна взимат предвид медицинските заключения и данните, представени от институциите на другата договаряща се страна. Въпреки това всяка институция може да поиска осигуреният да бъде прегледан от лекари, избрани от тази институция, и за своя сметка.

Глава 3
ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА СМЪРТ НА ОСИГУРЕНО ЛИЦЕ

Член 16
Признаване правото на помощ при смърт

(1) Помощ при смърт на осигурено лице се отпуска от компетентната институция на договарящата се страна, чието законодателство е приложимо спрямо работещия или пенсионера към момента на смъртта. За отпускането на помощ при смърт се сумират, ако е необходимо, осигурителните периоди, придобити в другата договаряща се страна.
(2) В случай на смърт на пенсионер, получаващ пенсия от двете договарящи се страни, при което се поражда право на помощ при смърт от двете страни, тази помощ се отпуска от компетентната институция на договарящата се страна, на чиято територия е живял пенсионерът към момента на смъртта. Ако смъртта настъпи на територията на трета страна, правото на помощ при смърт се признава от компетентната институция на договарящата се страна, на чиято територия последно е живял пенсионерът.

Глава 4
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПЕНСИИ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Член 17
Определяне на правото на обезщетения и пенсии

Правото на обезщетение и пенсия поради трудова злополука или професионална болест се определя в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна, на която работещият е подчинен към момента на настъпване на злополуката или болестта.

Член 18
Влошаване на последиците от трудова злополука

Ако при работещ, пострадал при трудова злополука, настъпи влошаване на здравословното състояние или повторно заболяване вследствие на злополуката, когато е подчинен на законодателството на другата договаряща се страна, обезщетенията и пенсиите, на които има право за това повторно заболяване или влошаване на състоянието, са за сметка на компетентната институция на договарящата се страна, в която работещият е бил осигурен към момента на настъпване на трудовата злополука.

Член 19
Професионална болест

(1) Обезщетения и пенсии в случай на професионална болест отпуска в съответствие със собственото си законодателство компетентната институция на тази договаряща се страна, на чието законодателство е бил подчинен работещият по времето, когато е упражнявал дейността, причинила професионалната болест. Това правило се прилага и в случаите, в които болестта е била установена, когато работещият е бил подчинен на законодателството на другата договаряща се страна.
(2) Когато работещият е упражнявал дейността по ал. 1 и е бил подчинен на законодателството на едната или на другата договаряща се страна, неговите права се определят съгласно законодателството на договарящата се страна, на което е или е бил подчинен последно при извършване на тази дейност. Ако не придобие право на обезщетение в тази договаряща се страна, се прилагат разпоредбите на законодателството на първата.

Член 20
Влошаване на здравословното състояние при професионална болест

(1) Ако е възникнало право на обезщетение или пенсия за професионална болест съгласно законодателството на едната договаряща се страна, компетентната институция на тази договаряща се страна поема отговорността за обезщетенията или пенсиите за влошено здравословно състояние и ако то е настъпило, когато работещият е бил подчинен на законодателството на другата договаряща се страна при условие, че не е извършвал там дейност със същата степен на вредност за здравето.
(2) В случай на влошаване на здравословното състояние на работещ, който получава пенсия за инвалидност поради професионална болест в съответствие със законодателството на едната договаряща се страна, при упражняване на дейност в другата договаряща се страна, вследствие на която е възникнало влошаване на здравословното състояние, то:
1. компетентната институция на първата договаряща се страна продължава да изплаща отпуснатата пенсия, без оглед на влошаването на здравословното състояние, в съответствие със собственото си законодателство;
2. компетентната институция на втората договаряща се страна, на чието законодателство е подчинен работещият по времето на влошаване на здравословното състояние, отпуска пенсия в размер на разликата между размера на пенсията, на която лицето има право след влошаване на здравословното състояние, и размера на пенсията, на която би имал право в тази договаряща се страна преди влошаване на здравословното състояние.

Член 21
Оценка на неработоспособността, настъпила вследствие на трудова злополука или професионална болест

При оценката на намалената работоспособност, настъпила вследствие на трудова злополука или професионална болест, се взимат предвид и последствията от предишни трудови злополуки или професионални болести, които е претърпял работещият, макар те да са настъпили, когато е бил подчинен на законодателството на другата договаряща се страна.

Глава 5
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Член 22
Признаване на правото и размер на обезщетението

(1) Когато законодателството на едната договаряща се страна подчинява придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетение за безработица на придобиването на определени осигурителни периоди, компетентната институция, прилагаща законодателството на тази договаряща се страна, взима предвид съответните осигурителни периоди, придобити от работещия за чужда сметка, съгласно законодателството на другата договаряща се страна, все едно, че се отнася за периоди, придобити в съответствие със собственото й законодателство, при условие че те не съвпадат.
(2) Алинея 1 се прилага в случай, че лицето е придобило последните осигурителни периоди в съответствие със законодателството, съгласно което се отпускат обезщетенията.
(3) Алинея 1 се прилага и когато съгласно законодателството на едната или на другата договаряща се страна срокът на изплащане на обезщетението зависи от продължителността на осигурителните периоди.
(4) За определяне на размера на обезщетението за безработица компетентната институция на всяка договаряща се страна взима предвид единствено своите осигурителни периоди.
(5) Обезщетенията за безработица се изплащат, докато лицето законно пребивава на територията на договарящата се страна, съгласно законодателството на която е отпуснато обезщетението.

ЧАСТ IV
ДОПЪЛНИТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава 1
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23
Специални разпоредби за случаите на сумиране на осигурителни периоди

Когато за признаването на право на обезщетения и пенсии е необходимо да се сумират осигурителните периоди, придобити в двете договарящи се страни, се прилагат следните правила:
1. Когато периодът на задължително осигуряване съвпада с период на доброволно осигуряване в системата на държавното обществено осигуряване или с период, признат за осигурителен, се взима предвид периодът на задължителното осигуряване.
2. Когато периодите на доброволно осигуряване в системата на държавното обществено осигуряване, придобити в двете договарящи се страни, съвпадат, всяка договаряща се страна взима предвид само периодите, придобити на нейна територия.
3. Когато период на доброволно осигуряване в системата на държавното обществено осигуряване в едната договаряща се страна съвпадне с период, признат като осигурителен, придобит в другата договаряща се страна, се взима предвид периодът на доброволното осигуряване в системата на държавното обществено осигуряване.
4. В случай че не е възможно да се уточни кога са били придобити определени осигурителни периоди в едната договаряща се страна, се приема, че тези периоди не съвпадат с осигурителните периоди, придобити в другата договаряща се страна.

Член 24
Сумиране на осигурителни периоди за допускане до доброволна осигуровка в системата на държавното обществено осигуряване

Ако се изискват осигурителни периоди за допускане до доброволна осигуровка в системата на държавното обществено осигуряване, осигурителните периоди, придобити от работещия в съответствие със законодателството на едната договаряща се страна, се сумират, ако е необходимо, с осигурителните периоди, придобити в съответствие със законодателството на другата договаряща се страна, при условие че не съвпадат.

Член 25
Актуализация или преизчисление на обезщетенията и пенсиите

(1) Обезщетенията и пенсиите, отпуснати въз основа на разпоредбите на част III на този договор, се актуализират или преизчисляват със същата периодичност и в същия размер, както обезщетенията и пенсиите, отпуснати по силата на националното законодателство.
(2) Независимо от постановеното в предходната алинея при преизчисляване на пенсии, чийто размер е определен по формулата "pro rata temporis", предвидена в чл.9, т. 2, размерът на преизчислението се определя, като се прилага правилото за пропорционалност, използвано при определяне на размера на пенсията.

Член 26
Представяне на документи

(1) Молби, декларации, жалби и други документи, които съгласно законодателството на едната договаряща се страна трябва да бъдат представени в определен срок пред съответните органи или институции на тази договаряща се страна, се считат за представени пред тях, ако това е направено в същия срок пред съответните органи или институции на другата договаряща се страна.
(2) Молба за обезщетение или пенсия, подадена съгласно законодателството на едната договаряща се страна, се счита за молба за съответното обезщетение или пенсия съгласно законодателството на другата договаряща се страна, при условие че заинтересованото лице изрично заяви, че е упражнявало трудова дейност или е било осигурено на територията на втората договаряща се страна или това следва от представената документация.
(3) Документите и кореспонденцията, които компетентните органи, компетентните институции и органите за връзка си разменят във връзка с прилагането на този договор, се оформят на български или на испански език.

Член 27
Административна помощ между институциите

(1) При прилагането на този договор компетентните органи и компетентните институции на договарящите се страни взаимно си предоставят безплатна административна помощ.
(2) Компетентните институции на двете договарящи се страни могат взаимно да поискат в който и да е момент медицинско освидетелстване или други доказателства за факти и действия, от които може да произтече придобиване, промяна, спиране, прекратяване, изчерпване или запазване на обезщетения или пенсии, отпуснати от тях. Независимо от изложеното в ал. 1 направените при това разходи се покриват без отлагане от компетентната институция, поискала прегледа или доказателството, след получаване на документите, доказващи тези разходи.
(3) При прилагането на този договор компетентните органи и компетентните институции на договарящите се страни могат да се свързват непосредствено помежду си, както и със заинтересованите лица.

Член 28
Възстановяване на неоснователно изплатени суми

Ако компетентната институция на една от договарящите се страни при прилагане на разпоредбите на част III на този договор установи, че е изплатила на лицето сума, надвишаваща дължимата, може да поиска от компетентната институция на другата договаряща се страна, която дължи обезщетение или пенсия от същия вид, на същото лице, да удържи изплатената в повече сума от първото плащане на набраната сума, при спазване на законодателството, прилагано от компетентната институция, извършваща удръжката. Удържаната сума се превежда на компетентната институция, която я е поискала, в най-кратък срок.

Член 29
Освобождаване от такси и легализация

(1) Освобождаването от такси за вписване, нотариални заверки, гербови марки, консулски такси или други, предвидено в законодателството на една от договарящите се страни, се отнася за съответните удостоверения и документи, които се издават по молба на администрациите и компетентните институции на другата договаряща се страна в изпълнение на този договор.
(2) Всички административни актове и документи, които се издават в изпълнение на този договор, се освобождават от изискванията за легализация.

Член 30
Особености и гаранции за плащанията

(1) Плащания, осъществявани при прилагане на този договор, могат да се извършват във валутата на договарящата се страна, на която принадлежи компетентната институция, дължаща плащането.
(2) Ако в една от договарящите се страни бъдат приети разпоредби, които ограничават паричните преводи, двете договарящи се страни предприемат незабавно необходимите мерки за гарантиране на правата, произтичащи от този договор.

Член 31
Правомощия на компетентните органи

(1) Компетентните органи на двете договарящи се страни сключват административни споразумения за прилагането на този договор.
(2) Компетентните органи на двете договарящи се страни: 1. определят съответните органи за връзка; 2. взаимно си предоставят информация за приетите мерки за прилагане на този договор; 3. взаимно се уведомяват за всички законови разпоредби и правилници, които променят упоменатите в чл.2 на този договор; 4. взаимно си оказват съдействие и възможно най-голяма техническа и административна помощ при прилагането на този договор.
(3) Компетентните органи на двете договарящи се страни съвместно с представители на съответните компетентни институции могат да се събират на смесена комисия с цел да контролират прилагането на договора и да предлагат изменения, които счетат за необходими. Тази смесена комисия заседава в България или в Испания с периодичност, която ще бъде договорена.

Член 32
Уреждане на спорове

(1) Компетентните органи на договарящите се страни разрешават чрез преговори различията в тълкуването на този договор и на административните споразумения.
(2) Ако споровете не могат да бъдат решени посредством преговори в срок от шест месеца от тяхното възникване, те се представят за разрешаване на арбитражна комисия, чийто състав и процедура се определят по взаимно споразумение между договарящите се страни. Решението на арбитражната комисия е задължително и окончателно.

Глава 2
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33
Изчисляване на периоди, предхождащи влизането в сила на договора

(1) Осигурителните периоди, придобити в съответствие със законодателството на всяка договаряща се страна преди датата на влизане в сила на този договор, се вземат предвид за определяне правото и размера на обезщетенията и пенсиите, които се отпускат съгласно неговите разпоредби.
(2) При съвпадане на осигурителни периоди, предхождащи влизането в сила на този договор, за определяне на правото и размера на обезщетения и пенсии всяка една от договарящите се страни взема предвид периодите, придобити в съответствие с нейното законодателство.

Член 34
Събития, предхождащи влизането в сила на договора

(1) Този договор дава право на обезщетения и пенсии за събития, настъпили преди влизането му в сила. Въпреки това изплащането на обезщетения и пенсии не се извършва за времето преди датата на влизането му в сила.
(2) Пенсиите, отпуснати или отказани преди влизане в сила на договора, се преразглеждат в съответствие с неговите разпоредби по молба на заинтересованите лица. Не се преразглеждат обезщетения и пенсии, изплатени еднократно.

Глава 3
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35
Срок на действие на договора

(1) Този договор се сключва за неопределено време. Всяка договаряща се страна може да го денонсира чрез писмено известие, което се изпраща по дипломатически път. В този случай действието на договора се прекратява от първия ден на месеца, следващ този, през който изтича шестмесечният срок от получаване на известието.
(2) В случай на денонсиране на този договор се запазват всички права, придобити в съответствие с неговите разпоредби.
(3) Договарящите се страни се споразумяват за гарантиране на правата в процес на преценка, произтичащи от осигурителните периоди, предхождащи датата на прекратяване действието на този договор.

Член 36
Подписване и ратификация

Този договор подлежи на ратификация в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите се страни. Договорът влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ датата на размяната на ратификационните документи. В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този договор.

Изготвен във Валенсия на 13 май 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България:
Соломон Паси,
министър на
външните работи
За Кралство Испания:
Ана Паласио,
министър на
външните работи
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив