в желанието си да създават благоприятни условия за разширяване на икономическото сътрудничество между тях и по-специално за инвестиции от инвеститори на една от договарящите държави на територията на другата договаряща държава;
признавайки, че взаимното насърчаване и защита на такива инвестиции в съответствие с международен договор ще доведе до стимулиране на инициативите на инвеститорите и ще подпомага разширяването на икономическите връзки,
се договориха за следното:
Член 1
Дефиниции
За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложения собственост на или контролирани, пряко или косвено, от инвеститор на едната договаряща държава и инвестирани на територията на другата договаряща държава съобразно законите и разпоредбите на тази държава. Без да ограничава общия характер на гореспоменатото, понятието "инвестиция" включва:
а) имущество и други вещни права;
б) акции, дялове и облигации на дружества или други права или участия в такива дружества, заеми, свързани с инвестиции и ценни книжа, издадени от правителството на която и да е от договарящите държави;
в) искове за пари или за изпълнение, имащи икономическа стойност, свързани с инвестиция;
г) авторски права и други подобни права, търговски марки, патенти, промишлени образци и други права в областта на индустриалната собственост, ноу-хау, търговски тайни, търговски наименования и гудуил;
д) права, предоставени по силата на закон или договор, и всякакви лицензи и разрешения, издадени съгласно закон, включващи права за търсене, проучване, извличане или използване на природни ресурси и права за производство, използване и продажба на продукти.
Всякаква промяна във формата, в която вложенията са инвестирани, няма да засегне тяхната класификация като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на допускането, ако такова е предоставено по отношение на първоначално инвестираните вложения.
2. Понятието "инвеститор" означава
а) по отношение на Република България:
i) всяко физическо лице, което е гражданин на Република България съгласно нейното действащо законодателство;
ii) всяка компания, фирма, дружество, организация или асоциация, която е или не е юридическо лице, учредена или съставена съгласно законите на Република България със седалище на нейна територия; и
iii) всяко лице, създадено извън юрисдикцията на Република България като юридическо лице, в което Република България или нейни граждани или което и да е юридическо лице, създадено в рамките на нейната юрисдикция, има преобладаващо участие;
б) по отношение на Държавата Кувейт:
i) физическо лице, което е гражданин на Държавата Кувейт съгласно нейните закони;
ii) всяко лице, създадено или учредено в съответствие със законите на Държавата Кувейт, което е или не е юридическо лице, като институти, производствени фондове, предприятия, агенции, кооперации, дружества, корпорации, администрации, фондации, компании, фирми, учреждения, организации и стопански асоциации или подобни лица, независимо дали са с ограничена или неограничена отговорност; и
iii) всяко лице, създадено извън юрисдикцията на Държавата Кувейт като юридическо лице и в което Държавата Кувейт или нейни граждани или лица, създадени в рамките на нейната юрисдикция, имат преобладаващо участие.
3. Понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестициите, като печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи, включително плащане в брой.
4. "Свързани дейности" включва организация, контрол, управление, поддържане и разпореждане с юридически лица, филиали, агенции, офиси, търговски представителства или други улеснения за ръководене, придобиване, използване, защита и разпореждане с имущество, включително интелектуални и индустриални имуществени права; и набирането на фондове, придобиването на дялове и издаването на акции.
5. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България или Държавата Кувейт, включително териториалното море, а също така континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.
Член 2
Насърчаване и допускане
1. Всяка договаряща държава ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститори на другата договаряща държава за извършване на инвестиции на нейната територия и в съответствие с нейните закони ще допуска такива инвестиции и свързаните с тях дейности.
2. (а) Всяка договаряща държава в съответствие със своето законодателство ще се старае да вземе и приведе в сила необходимите мерки за допускане на съответните облекчения, стимули и други форми на насърчаване на инвестициите, направени от инвеститори на другата договаряща държава.
(б) На инвеститорите на всяка от договарящите държави ще се даде право да се обръщат към компетентните власти в приемащата държава за съответните облекчения, стимули и други форми на насърчаване, а приемащата държава ще им предоставя всякаква помощ, съгласия, одобрения, разрешения и пълномощия в такава степен и при такива срокове и условия, каквито могат да бъдат установени със законодателството на приемащата държава.
3. По отношение на данъчните си политики всяка договаряща държава ще се стреми да осигурява справедливост и безпристрастност при третирането на инвестициите от инвеститори на другата договаряща държава.
4. Договарящите държави ще се консултират периодично помежду си относно инвестиционните възможности в различните сектори на икономиката на територията на всяка една от тях, за да установят къде инвестициите от едната договаряща държава в другата могат да бъдат най-изгодни в интерес на двете договарящи държави.
5. На инвеститорите от която и да е от договарящите държави ще им бъде разрешено да наемат висши ръководни кадри по свой избор независимо от националността до степента, разрешена от законите на приемащата държава. Договарящите държави ще предоставят на разположение всички необходими облекчения, включително издаването на визи и разрешения за престой на такива ръководни кадри и на техните семейства съгласно съответните им закони и разпоредби.
6. На инвестициите, веднъж установени, няма да бъдат налагани допълнителни изисквания в приемащата държава, които могат да затруднят тяхното управление или развитие.
Член 3
Защита и третиране
1. Инвестициите от инвеститори на всяка от договарящите държави ще се ползват от пълна защита и сигурност на територията на другата договаряща държава по начин, съвместим с разпоредбите на този договор. Никоя от договарящите държави няма по какъвто и да е начин да накърнява чрез произволни или дискриминационни мерки управлението, поддържането, използването, притежаването или каквито и да е други свързани дейности във връзка с инвестиции на нейната територия от инвеститори на другата договаряща държава.
2. Всяка договаряща държава ще осигурява справедливо и безпристрастно третиране в рамките на своята територия на инвестициите на инвеститорите от другата договаряща държава. Това третиране няма да бъде по-малко благоприятно от третирането, предоставено от всяка от договарящите държави на инвестиции, направени в рамките на нейната територия, от нейните собствени инвеститори или от инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това кое е по-благоприятно.
3. Всяка договаряща държава ще предостави на инвеститори на другата договаряща държава по отношение на дейности, свързани с инвестиции на нейна територия, третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това кое е по-благоприятно.
4. Всяка договаряща държава се съгласява, че за да поддържа благоприятна среда за инвестициите на своя територия от инвеститори на другата договаряща държава ще осигурява ефективни средства за поддържане на искове и привеждане в сила на права относно инвестиционни договори, инвестиционни пълномощия и имущества.
5. Всяка договаряща държава ще направи публично достояние всички закони, разпоредби, административни практики и процедури, които се отнасят до или влияят на инвестициите на нейна територия от инвеститори на другата договаряща държава.
6. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същото третиране и защита както и първоначалната инвестиция.
Член 4
Изключения
1. Ако една от договарящите държави е предоставила специални предимства, преимущества или привилегии на инвеститор от която и да е трета държава по силата на договори за основаване на митнически съюзи, икономически съюзи или подобни институции или на базата на временни договори, имащи като резултат такива съюзи или институции, тази договаряща държава няма да бъде задължена да предоставя такива предимства, преимущества или привилегии на инвеститори от другата договаряща държава.
2. Третирането, предвидено в чл.3, няма да се отнася до данъци, вноски, такси и финансови удръжки и освобождавания, дадени от някоя от договарящите държави на инвеститори от трети държави по силата на договори, свързани с двойното данъчно облагане, или други договори, засягащи въпросите на данъчното облагане, или на базата на взаимни задължения с трета държава.
3. Всяка договаряща държава си запазва правото да прави или поддържа в съответствие със своето законодателство ограничени изключения от националното третиране, дадено съгласно § 2 и 3 на чл.3.
Член 5
Обезщетение за загуби
На инвеститори от една от договарящите държави, чиито инвестиции на територията на другата договаряща държава претърпят загуби, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, революция, извънредно положение, въстание, бунт или метеж на територията на последната договаряща държава, ще се предостави от последната договаряща държава третиране по отношение на реституция, компенсиране, обезщетение или друго уреждане не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща държава предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това, кой от тези стандарти е най-благоприятен от гледна точка на инвеститора. Плащанията, произтичащи от разпоредбите на този член, ще бъдат свободно преводими, извършени без забавяне, ще включват лихва с текущ лихвен процент по LIBOR до датата на плащането и ще бъдат ефективно осъществими в свободно конвертируема валута.
Член 6
Секвестиране и конфискация
Инвестициите на която и да е от договарящите държави или на нейни инвеститори няма да бъдат подложени на секвестиране, конфискация или каквито и да е подобни мерки освен по силата на закон.
Член 7
Национализация или отчуждаване
1. (а) Инвестициите на която и да е от договарящите държави или на нейни инвеститори няма да бъдат национализирани или отчуждавани на територията на другата договаряща държава освен в обществен интерес, свързан с вътрешни нужди на тази държава, по силата на закон за бързо, адекватно и справедливо обезщетение и при условие че такива мерки са взети на недискриминационна основа и в съответствие с местните закони с общо приложение и не са в разрез с която и да е дейност на инвеститора, която тази държава е допуснала.
(б) Такова обезщетение ще възлиза на реалната стойност на инвестицията и ще бъде изчислена на базата на справедливата пазарна стойност на инвестицията непосредствено преди датата, когато решението за национализация или отчуждаване е обявено или е станало публично известно и ще бъде определено в съответствие с другите приети принципи на оценка в допълнение към пазарната стойност в приемащата държава. Където пазарната стойност не може да бъде установена веднага, обезщетението ще бъде определено чрез справедливи принципи, вземайки предвид, в зависимост от случая, инвестирания капитал, обезценяването, репатрираните вече капитали, възстановената стойност, гудуил и други свързани с това фактори. В случай, че плащането на обезщетението е забавено, това обезщетение ще се плати в размер, който ще постави инвеститора в позиция не по-малко благоприятна от позицията, в която той би бил, ако обезщетението е платено непосредствено преди датата на отчуждаване или национализация. За постигането на тази цел обезщетението ще включва лихва с текущ лихвен процент по LIBOR от датата на национализацията или отчуждаването до датата на плащането. Окончателно определената сума на обезщетението ще бъде платена незабавно на инвеститорите в свободно конвертируеми валути и ще бъде разрешено нейното свободно репатриране без забавяне. Мерките за определянето и плащането на такова обезщетение ще бъдат осъществени по подходящ начин не по-късно от момента на отчуждаването или национализацията.
(в) Където договарящата държава национализира или отчуждава вложенията на юридическо лице, което се счита за нейно юридическо лице съгласно § 2 на чл.1 от този договор, и в което другата договаряща държава или нейни инвеститори притежават акции, дялове, облигации или други права или интереси, тя ще прилага разпоредбите на § 1 от този член, за да обезпечи дължимото обезщетение на този инвеститор.
2. Разпоредбите на § 1 ще се прилагат също и към приходите от ликвидацията, в случай на ликвидация.
3. На инвеститора ще му бъде разрешено да поиска преразглеждане на законността на отчуждаването или национализацията от компетентните власти на договарящата държава, извършила отчуждаването или национализацията.
4. Без да е в противоречие с § 3, инвеститорът има право също така да преразгледа размера на обезщетението пред международен арбитражен съд ад-хок съобразно чл.10.
Член 8
Превод на плащанията, свързани с инвестиции
1. Всяка договаряща държава ще разреши на инвеститори от другата договаряща държава свободния превод на плащания във връзка с инвестиция във и извън нейната територия, включващи превода на:
а) първоначалния капитал и всякакъв допълнителен капитал за поддържане и развитие на инвестицията;
б) приходи;
в) плащания по силата на договор, включително сумата за погасяване на главницата и плащанията на лихвите, съгласно договор за заем;
г) възнаграждения и такси за правата, отнасящи се до чл.1, 1, г);
д) приходи от продажбата или ликвидацията на цялата или която и да е част от инвестицията;
е) заплати и други възнаграждения за ангажирания чуждестранен персонал във връзка с инвестицията;
ж) плащания на обезщетение, отнасящи се до чл.5, чл.6 и чл.7;
з) плащания, отнасящи се до чл.9; и
и) плащания, възникнали при разрешаването на спор.
2. Преводите на плащанията по силата на § 1 ще бъдат извършени без забавяне в конвертируема валута по приложимия обменен курс в приемащата държава.
3. Преводите ще се извършат по преобладаващия обменен пазарен курс в деня на превода по отношение на спот сделките във валутата, която ще бъде превеждана.
Член 9
Суброгация
1. Ако едната от договарящите държави (или нейна представителна агенция) извърши плащане на някой от своите инвеститори по силата на обезщетение или гаранция, които е дала по отношение на инвестиция или на която и да е част от нея на територията на приемащата държава, или е била суброгирана в някои от правата на такъв инвеститор при съблюдаване на насрещните вземания и искове по отношение на такива инвестиции, приемащата държава ще признае:
а) правото на другата договаряща държава (или нейната представителна агенция), произтичащо от прехвърляне, обезщетение или друго суброгиране, било то по силата на закон или съгласно правни споразумения, и
б) че другата договаряща държава (или нейната представителна агенция) е оправомощена по силата на суброгация да приведе в сила това право.
2. Ако тази друга договаряща държава придобие каквито и да е суми по горния начин, ще є бъде предоставено същото такова третиране като установеното в чл.3 на този договор.
Член 10
Спорове между инвеститор и договаряща държава
1. Спорове между инвеститор от една от договарящите държави и другата договаряща държава относно инвестиция на първата, доколкото е възможно и при липсата на предварително договорени процедури за разрешаване на спорове, ще се решават приятелски.
2. Ако такъв спор не може да бъде решен в рамките на шест месеца от датата, на която една от страните е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата държава.
3. В случай на спорове относно чл.5, чл.6, чл.7, чл.8 и чл.9 на този договор засегнатият инвеститор може да избере вместо това да отнесе спора за разрешаване пред:
а) арбитражен съд ад-хок, съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (УНСИТРАЛ), като тези правила могат да бъдат изменени от страните по спора; или
б) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове в случай че и двете договарящи държави са страни по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, отворена за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г. (Вашингтонска конвенция), при условие че последната конвенция е приложима за въпросния спор.
4. Решението ще бъде окончателно и задължително за двете страни по спора и ще бъде приведено в сила съгласно местните закони на засегнатата договаряща държава.
Член 11
Разрешаване на спорове между договарящите държави
1. Спорове между договарящите държави относно тълкуването или прилагането на този договор ще бъдат решавани, доколкото е възможно чрез приятелска консултация между двете държави по дипломатически път.
2. Ако спорът не може да бъде разрешен в рамките на шест месеца от датата, на която тази консултация е започнала, по молба на която и да е от договарящите държави спорът ще бъде отнесен пред Арбитражен съд съобразно разпоредбите на този член.
3. Арбитражният съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в рамките на два месеца от получаването на искането за арбитраж всяка договаряща държава ще назначи един член на съда. Двамата членове ще изберат гражданин на трета държава за председател (наречен по-долу "председател"). Председателят ще бъде назначен в рамките на три месеца от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в рамките на периодите, определени в § 3 на този член, някоя от страните не е назначила свой арбитър или двамата арбитри не са уговорили председател, може да бъде отправено искане към президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако се окаже че той е гражданин на някоя от договарящите държави или ако по друг начин е възпрепятствуван да изпълни упоменатата функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът също се окаже гражданин на някоя от договарящите държави или е възпрепятствуван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите държави, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Президентът и членовете на Арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи държави поддържат дипломатически връзки.
6. Арбитражният съд ще взема решението си въз основа на разпоредбите на този договор, съответните местни закони и общоприетите принципи на международното право. Неговото решение ще бъде взето с мнозинство от гласовете и ще бъде задължително за двете договарящи държави. Всяка договаряща държава ще поеме разходите на назначения от нея арбитър, както и разходите за своето представителство в арбитражния процес. Разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат по равно от двете договарящи държави. Арбитражният съд определя своя собствена процедура.
Член 12
Връзки между правителствата
Разпоредбите на този договор ще се прилагат независимо от съществуването на дипломатически или консулски връзки между договарящите държави.
Член 13
Запазване на права
1. Този договор няма да се замества, повлиява или по друг начин омаловажава от:
а) закони, разпоредби, административни практики или процедури или административни или съдебни решения на която и да е от договарящите държави;
б) международни правни задължения; или
в) задължения, поети от която и да е от договарящите държави, включително тези, съдържащи се в инвестиционен договор или инвестиционно пълномощие, даващи право на инвестиции или на свързаните с тях дейности на инвеститорите от другата договаряща държава на третиране, по-благоприятно от това, предоставено с този договор при подобни ситуации.
2. Всяка договаряща държава ще спазва всички договорни задължения, които е поела към инвеститор от другата договаряща държава по отношение на инвестиции, приети от нея, на нейна територия.
3. Нищо в този договор няма да повлияе на правата или привилегиите, произтичащи по силата на националното законодателство на приемащата държава или на международно-правни норми, приети от двете държави, свързани с интересите на инвеститор на територията на другата договаряща държава.
Член 14
Прилагане
Този договор ще се прилага също и за всички инвестиции, направени от инвеститори на която и да е от договарящите държави на територията на другата договаряща държава след 1946 г. и допуснати в съгласие със съответните законодателства на всяка от договарящите държави.
Член 15
Влизане в сила
1. Всяка договаряща държава ще уведоми другата договаряща държава, че този договор е бил надлежно ратифициран в съответствие с конституционните є изисквания.
2. Този договор ще влезе в сила на тринадесетия ден след получаването на последното уведомление.
Член 16
Продължителност и прекратяване
1. Този договор ще остане в сила за период от двадесет и пет години и ще продължи да бъде в сила след това за подобен период или периоди, докато една година преди изтичането на първоначалния или който и да е от последващите периоди някоя от договарящите държави не уведоми другата договаряща държава за намерението си да прекрати договора.
2. По отношение на инвестиции, направени преди датата, на която съобщението за прекратяване на този договор влиза в сила, разпоредбите на този договор ще продължат да бъдат в сила за период от двадесет години от датата на прекратяването на този договор.
В уверение на което съответните пълномощници на двете договарящи държави подписаха този договор.
Съставен в два оригинални екземпляра в Кувейт на 12.2 ден от 1418H, съответствуващ на 17 ден от юни 1997 г., на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.
При различия английският текст ще преобладава.
|
За Република България: Евгений Бакърджиев, министър на регионалното развитие и благоустройството |
За Държавата Кувейт: |
ПРОТОКОЛ
При подписването на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите долуподписаните пълномощници се съгласиха в допълнение за следните разпоредби, които ще се разглеждат като неразделна част на посочения договор.
1. По отношение на чл.1, § 1:
Всяка от договарящите държави може да задължи юридическите лица съгласно чл.1, § 2 да предоставят доказателства за такъв контрол, за да получат привилегиите, осигурени с разпоредбите на този договор. Например, като приемливо доказателство може да се разглежда следното:
а) че юридическото лице е съдружник на юридическо лице, което има седалище на територията на другата договаряща държава;
б) че юридическото лице е икономически подчинено на юридическо лице, имащо седалище на територията на другата договаряща държава;
в) че пряко или косвено контролираните гласове или процентът на притежавания капитал от физически или юридически лица на другата договаряща държава правят възможно за тях упражняването на контрол.
2. По отношение на чл.1, § 2 б):
За целите на този договор Държавата Кувейт ще се счита за юридическо лице.
3. По отношение на чл.3:
а) на всички дейности, включващи покупката, продажбата и транспорта на суровини и материали, енергия, горива и средства за производство и сделки от всякакъв вид ще се предостави третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестиции и свързаните с тях дейности, извършвани от инвеститори на приемащата държава или на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое третиране е по-благоприятно. Няма да има пречки за нормалното упражняване на тези дейности, при условие че са извършени в съответствие със законите, разпоредбите и административните практики на приемащата държава и при спазване на разпоредбите на този договор;
б) на гражданите, упълномощени да работят на територията на едната договаряща държава, ще се предостави подходяща помощ за упражняваните от тях професионални дейности във връзка с инвестиция, направена на територията на приемащата държава в съответствие с нейното действащо законодателство;
в) договарящите държави ще улесняват в рамките на местните си закони, разпоредби и административни практики издаването на входни визи и пълномощия, отнасящи се до пребиваването, работата и движението на гражданите на една от договарящите държави във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща държава и членовете на техните семейства.
4. По отношение на чл.5, чл.7 и чл.8:
Понятието "без забавяне" в рамките на предвиденото в чл.5, чл.7 и чл.8 се счита за изпълнено, ако репатрирането е извършено в рамките на такъв период, какъвто нормално се изисква съобразно международните финансови практики и във всеки случай не по-късно от три месеца, при условие че инвеститорът е изпълнил своите данъчни задължения към приемащата държава.
5. По отношение на чл.7:
Разпоредбите на чл.7 ще се отнасят освен това за преминаването в обществена собственост, под обществен контрол, както и всякакво друго отнемане или такова ограничаване на собственост посредством суверенни мерки, като замразяване, блокиране на вложения или принудителна продажба на цялата или част от инвестицията или други подобни мерки, които по последствията си ще бъдат равни на отчуждаване или национализация.
Съставен в два оригинални екземпляра в Кувейт на 12.2 ден от 1418H, съответствуващ на 17 ден от юни 1997 г., на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.
При различия английският текст ще преобладава.
|
За Република България: Евгений Бакърджиев, министър на регионалното развитие и благоустройството |
За Държавата Кувейт: |
