Договор между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите

НС

Държавен вестник брой: 55

Година: 1999

Орган на издаване: НС

Дата на обнародване: 26.02.2004

Правителството на Република България и правителството на Република Финландия, наричани "договарящи страни",
желаейки да ускорят икономическото сътрудничество във взаимна изгода на двете страни и да поддържат справедливи и безпристрастни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна,
признавайки, че насърчаването и защитата на такива инвестиции спомага за разширяването на икономическите връзки между двете страни и стимулира инвестиционните инициативи,
се договориха за следното:

Член 1
Дефиниции

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложение, инвестирано от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, в съответствие със законите и разпоредбите на тази договаряща страна и включва по-специално, но не изключително:
(а) движимо и недвижимо имущество, както и други вещни права, като ипотеки, тежести, плодоползване, залози;
(б) акции, дялове или други форми на участие в дружество;
(в) парични вземания или искове за изпълнение, които имат икономическа стойност;
(г) права на интелектуална или индустриална собственост, такива като патенти, авторски права, технически процеси, търговски наименования, ноу-хау, гуд уил;
(д) всяко право, дадено по силата на закон или договор, включително концесии за търсене, обработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Промяна във формата, в която вложението е инвестирано, няма да засегне неговия характер като инвестиция.
2. Понятието "приходи" означава сумите, законно получени от инвестиция, и по-специално, но не изключително включва печалби, дивиденти и лихва.
3. Понятието "инвеститор" означава:
(а) всяко физическо лице, което е гражданин на всяка от договарящите страни в съответствие със законодателството й;
(б) всяка компания, предприятие, дружество или организация, регистрирана или учредена в съответствие със законите на договарящата страна и със седалище на територията на последната.
4. Понятието "територия" означава държавната територия на всяка договаряща страна, включително вътрешните води и териториалното море, както и морето, морското дъно и подземните богатства, върху които договарящата страна упражнява в съответствие с международното право суверенни права или юрисдикция.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. Реинвестираните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалната инвестиция.
3. Всяка договаряща страна ще разглежда добросъвестно в съответствие със своите закони и разпоредби молбите за влизане и временно пребиваване на нейната територия от инвеститори на едната договаряща страна и ръководния персонал, назначен от тези инвеститори за извършване на дейности, свързани с инвестиции, и на членовете на техните семейства, представляващи част от домакинствата им.

Член 3
Третиране на инвестициите

1. На инвестициите, извършени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите, извършени от инвеститори на която и да е трета държава.
2. На инвеститорите на всяка от договарящите страни ще бъде предоставено на територията на другата договаряща страна по отношение на разширяването, управлението, оперирането, използването, притежаването и разпореждането с техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на която и да е трета държава.
3. Разпоредбите на ал.1 и 2 на този член няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща страна да предоставя на инвеститор на другата договаряща страна настоящата или бъдещата полза от предимство или привилегия, която може да е предоставена от първата договаряща страна на инвеститори на трета държава по силата на:
а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономическа общност, многостранни инвестиционни договори или подобни международни институции; или
б) всякакво многостранно или двустранно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или преимуществено до данъчното облагане на базата на реципрочност.
4. Ако законовите разпоредби на която и да е от договарящите страни или задължения по силата на международното право, съществуващи понастоящем или установени впоследствие между договарящите страни в допълнение към този договор, съдържат разпоредби, било то общи или специални, третиращи инвестициите на инвеститори от другата договаряща страна по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива разпоредби ще имат предимство пред този договор до степента, до която са по-благоприятни.

Член 4
Обезщетение за загуби

На инвеститори на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5
Отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща страна няма да бъдат отчуждавани или национализирани, или подложени на мерки, имащи същия ефект на територията на другата договаряща страна, освен ако са предприети в обществен интерес, на недискриминационна основа, по надлежен законов ред и срещу навременно, адекватно и ефективно обезщетение.
2. Такова обезщетение ще възлиза на приемливата пазарна стойност на отчуждената инвестиция, непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало обществено известно, което е по-ранно, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва лихва по ЛИБОР от времето на отчуждаването до датата на действителното плащане, ще бъде реализуемо и свободно преводимо в конвертируема валута.

Член 6
Превод на плащания

1. Всяка договаряща страна ще осигурява на инвеститорите на другата договаряща страна свободния превод на:
а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходи;
в) приходи, получени от общата или частична продажба или ликвидация на инвестиция;
г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, плащане на патенти, лицензионни такси или други разходи;
д) обезщетение, платимо в съответствие с чл.4 и чл.5;
е) плащания, произтичащи от уреждането на спорове съгласно чл.8.
Разпоредбите на тази алинея няма да се тълкуват като разрешаващи укриването на данъци.
2. Договарящата страна също така ще осигури преводите, посочени в предходната алинея, да се извършват без забавяне в свободно конвертируема валута по преобладаващия пазарен валутен курс, действащ в деня на превода, в съответствие със спот операциите във валутата, която ще бъде преведена.

Член 7
Суброгация

Ако договаряща страна или определена от нея агенция извърши плащане на един от своите инвеститори по силата на гаранция, която е дала във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща страна, последната договаряща страна ще признае, без да се накърняват правата по чл.9, прехвърлянето на права или искове на такъв инвеститор към първата договаряща страна или определената от нея агенция. Споменатата договаряща страна или определената от нея агенция ще бъде оправомощена да упражнява тези права или искове до същата степен като инвеститора при условие, че са надлежно изпълнени задълженията, за които тези права или искове се суброгират.

Член 8
Инвестиционни спорове

1. Всеки спор, който може да възникне между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна, отнасящ се до инвестиция на инвеститор на първата договаряща страна на територията на последната договаряща страна ще бъде разрешаван по приятелски начин.
2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на три месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата страна, на чиято територия е била извършена инвестицията, или алтернативно пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете договарящи страни са страни по конвенцията, или пред арбитражен съд ад-хок, съставен в съответствие с арбитражните правила на Комисията на Организацията на Обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL).
3. За целите на този член инвестиционен спор се дефинира като спор, който включва:
(а) тълкуването или прилагането на инвестиционен договор между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна;
(б) заявено нарушаване на някое право, предоставено или създадено въз основа на този договор по отношение на инвестиция; или
(в) тълкуването или прилагането на разрешение за инвестиция, дадено на такъв инвеститор от органа за чуждестранни инвестиции на договарящата страна при условие, че отказът за разрешение за инвестиция няма сам по себе си да представлява инвестиционен спор, освен ако такъв отказ включва заявено нарушаване на някое право, предоставено или създадено въз основа на този договор.
4. Арбитражното решение ще бъде окончателно и задължително за двете страни по спора и ще се приведе в изпълнение в съответствие с вътрешното право на засегнатата договаряща страна.
5. На нито един стадий от арбитражните и помирителните процедури или на привеждането в изпълнение на решението, договарящата страна, включена в спора, няма да прави възражение, че инвеститорът на другата договаряща страна е получил по силата на застрахователен договор пълно или частично обезщетение за щета или в случай на суброгация по смисъла на чл.7, възражение, че инвеститорът не е упълномощен повече да упражнява първоначалните си права и искове.

Член 9
Спорове между договарящите страни

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, по приятелски начин.
2. Ако такъв спор не е разрешен в съответствие с ал.1 на този член в рамките на период от три месеца от датата, на която някоя от договарящите страни е подала молба за преговори, той може да бъде отнесен, по искане на която и да била от договарящите страни пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:
Арбитражният съд ще бъде съставян за всеки отделен случай, при което всяка от договарящите страни ще назначи един член. Тези двама членове след това ще определят гражданин на трета държава, който ще бъде назначен от договарящите страни за техен председател. Членовете ще бъдат назначени в рамките на два месеца, а председателят в рамките на четири месеца от датата на писменото уведомление, съдържащо молбата съгласно ал.2 на този член.
4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща страна може при липса на друго споразумение да покани президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на която и да била договаряща страна, или ако той/тя е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, вице-президентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на която и да била договаряща страна или ако той/тя също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на която и да била договаряща страна, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Председателят и членовете на съда трябва да са граждани на държави, с които двете договарящи страни поддържат дипломатически отношения.
6. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.
7. Всяка договаряща страна ще поеме разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите страни.

Член 10
Консултации

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, свързани с този договор. Мястото и времето за провеждане на тези консултации ще бъде договорено по дипломатически път.

Член 11
Прилагане на договора

1. Този договор ще се прилага за всички инвестиции, независимо дали са направени преди или след неговото влизане в сила, но няма да се прилага за инвестиционен спор, който е възникнал, или за такъв иск, който е разрешен преди неговото влизане в сила.
2. Този договор замества Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Република Финландия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в Хелзинки на 16 февруари 1984 г.

Член 12
Заключителни клаузи

1. Този договор ще влезе в сила на тридесетия ден след деня, на който договарящите страни са се уведомили взаимно, че техните конституционни изисквания за влизането в сила на този договор са изпълнени.
2. Този договор ще остане в сила за период от петнадесет години. След това неговата валидност ще се продължава автоматично за всеки следващ период от пет години, докато някоя от договарящите страни не уведоми писмено, най-малко дванадесет месеца преди изтичането на този период, другата договаряща страна, за решението си да прекрати този договор.
3. По отношение на инвестиции, извършени преди датата, на която уведомлението за прекратяване на този договор влезе в сила, разпоредбите на чл.1 до чл.11 ще останат в сила за по-нататъшен период от петнадесет години от датата на уведомлението, посочено в ал. 2 на този член.

Съставен в два екземпляра в Пловдив на 3 октомври 1997 г. на английски език.

За правителството на Република България:
Валентин Василев, министър на търговията и туризма

За правителството на Република Финландия:
Мати Вуориа, главен секретар в Министерството на търговията и индустрията

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив