Правителството на Република България и правителството на Руската федерация, наричани по-долу договарящи страни,
в желанието си да развиват взаимноизгодното икономическо сътрудничество между двете държави,
в стремежа си да създават и поддържат благоприятни условия за функционирането на инвестициите от инвеститори от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна,
признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите в съответствие с този договор стимулира деловите инициативи в тази област,
се договориха за следното:
Член 1
За целите на този договор:1. Понятието "инвестиции" означава всякакви имуществени ценности, и по-специално:
а) права на собственост и други вещни права;
б) акции, дялове или други форми на участие в дружества;
в) права на вземания или други права, които имат икономическа стойност;
г) права в областта на интелектуалната собственост (като авторски права, права върху изобретенията, промишлени образци, търговски марки и наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;
д) права за осъществяване на стопанска дейност, провеждани въз основа на закон или договор, и по-специално за търсене, обработване, извличане или експлоатиране на природни ресурси. Никакво изменение във формата, в която инвестициите са били направени, няма да влияе върху тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законодателството на договарящата страна, на територията на която са извършени инвестициите.
2. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка от договарящите страни:
a) всяко физическо лице, което е гражданин на тази договаряща страна съгласно нейното законодателство;
б) всякаква компания, фирма, дружество, предприятие, организация или асоциация, създадена в съответствие със законодателството на тази договаряща страна, със седалище на нейна територия.
3. Понятието "приходи" означава печалби, дивиденти, лихви и други доходи, получени от инвестициите.
4. Понятието "територия" означава територията на държавата на всяка от договарящите страни, както и изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция съгласно международното право.
5. (Нова, ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Понятието "законодателство на договарящата страна" означава законите и подзаконовите нормативни актове на Република България и законите и подзаконовите нормативни актове на Руската федерация. 1. Всяка от договарящите страни насърчава инвеститорите на другата договаряща страна да осъществяват инвестиции на нейната територия и допуска такива инвестиции в съответствие с националното си законодателството.
2. Всяка от договарящите страни гарантира в съответствие с националното си законодателство безусловната защита на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна.
3. Приходите от инвестициите, а в случай на реинвестиция - приходите от реинвестицията, се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции. 1. Всяка от договарящите страни предоставя на своята територия на инвестиции, извършени от инвеститорите на другата договаряща страна, и на дейности, свързани с инвестициите, справедлив и равноправен режим, изключващ прилагането на мерки от дискриминационен характер, които биха могли да попречат на управлението и разпореждането с инвестициите.
2. Посоченият в алинея 1 режим е не по-малко благоприятен от режима, който се предоставя на инвестиции и дейности, свързани с инвестициите на собствените инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава.
3. Всяка от договарящите страни си запазва правото да определя отрасли и сфери на дейност, в които се изключва или ограничава дейността на чуждестранните инвеститори. Всяко ново ограничение или изключение, определяно от всяка от договарящите страни, няма да се прилага за инвестиции, осъществени на територията от инвеститори на другата договаряща страна, до момента на влизането на тези ограничения или изключения в сила.
4. Режимът на най-облагодетелствана нация, предоставян в съответствие с алинея 2, няма да се прилага за привилегии, които договарящата страна предоставя или ще предостави в бъдеще:
а) във връзка с участието в зона за свободна търговия, митнически или икономически съюз, международни икономически организации;
б) на основата на споразумения, отнасящи се до избягване на двойното данъчно облагане или други договорености по въпросите на данъчното облагане.
5. (Нова, ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Без да нарушават разпоредбите на членове 4, 5 и 7 на договора, договарящите страни си предоставят една на друга режим не по-малко благоприятен от този, който те си предоставят една на друга в съответствие със задълженията, поети по Споразумението за учредяване на Световната търговска организация (СТО) от 15 април 1994 г., включително задълженията по Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), както и всяка друга многостранна договореност, която може да бъде постигната с участието на двете договарящи страни и която се отнася до режима на третиране на инвестициите.
До степента, до която въпросите, обхванати в този договор, се регулират от Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), установяващо партньорство между Руската федерация, от една страна, и Европейската общност и техните страни членки, от друга страна, от 24 юни 1994 г., се прилага посоченото Споразумение за партньорство и сътрудничество, при условие че и двете договарящи страни са страни по СПС. 1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща страна, извършени на територията на другата договаряща страна, не могат да бъдат експроприирани, национализирани или подложени на мерки, еквивалентни по своите последствия на експроприация или национализация (наричана по-нататък "национализация"), с изключение на случаите, когато такива мерки се вземат в обществен интерес по установения от закона ред, нямат дискриминационен характер и са придружени с бърза, адекватна и ефективна компенсация.
2. Компенсацията трябва да съответства на пазарната стойност на национализираните инвестиции непосредствено до момента, когато е станало официално известно за фактическото извършване или за предстоящата национализация. Компенсацията се изплаща в свободно конвертируема валута, в която първоначално са били извършени инвестициите, или във всяка друга свободно конвертируема валута, определена по договореност между инвеститора и договарящата страна, извършила национализацията. До момента на изплащането на компенсацията се начисляват лихви върху дължимата сума на компенсацията, равняващи се на лихвата, определена на пазарна основа, действаща на територията на тази договаряща страна. Всяка договаряща страна, на територията на която инвестиции на инвеститори от другата договаряща страна претърпят загуби в резултат на война или друг въоръжен конфликт, граждански размирици, извънредно положение или други подобни събития, предоставя на такива инвеститори по отношение на възстановяване на имуществото, на компенсацията или на други видове обезщетения третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава. 1. Всяка от договарящите страни разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнение на всички данъчни задължения безпрепятствения превод на плащанията във връзка с инвестициите, и по-специално:
а) сумите на първоначалната инвестиция и допълнителните суми за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходите, определени в алинея 3 на член 1 от този договор;
в) приходите, получени от инвеститора от продажбата или от общата или от частичната ликвидация на инвестицията;
г) обезщетенията в съответствие с членове 4 и 5 от договора;
д) работната заплата и другите възнаграждения, получени от граждани на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на територията на първата договаряща страна, в размер и по установения ред, предвидени от нейното законодателство.
2. Преводите на плащанията, посочени в алинея 1, се извършват без забава в свободно конвертируема валута по валутния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата страна, където е направена инвестицията.
3. (Нова, ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Договарящата страна или упълномощен от нея орган, който е извършил плащане на инвеститор въз основа на договор за застраховане на нетърговски рискове във връзка с неговите инвестиции на територията на другата договаряща страна, ще може да упражнява по силата на суброгация правата и исковете на инвеститора в същата степен, както и самия инвеститор. Такива права ще се упражняват в съответствие със законодателството на последната договаряща страна. 1. Всеки спор между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна, възникващ във връзка с инвестициите, се разрешава по възможност чрез преговори.
2. Ако по този начин спорът не бъде разрешен в течение на шест месеца от момента на неговото възникване, той може да бъде внесен за разглеждане от компетентен съд или арбитраж на договарящата страна, на територията на която са извършени инвестициите.
3. Споровете по въпросите на размера, условията или реда за изплащането на компенсациите на основание членове 4 и 5 от този договор, а така също и реда на превода на плащанията на основание член 6 от договора могат да бъдат внесени за разглеждане от международен арбитражен съд "ad-hoc" в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (УНСИТРАЛ) при условие, че засегнатият инвеститор не се възползва от правото да предяви иск по алинея 2 на този член.
Решенията на международния арбитражен съд са окончателни и задължителни за двете страни по спора. Договарящите страни по предложение на всяка от тях могат да проведат консултации по въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на този договор. 1. Споровете между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори.
2. Ако спорът между договарящите страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на която и да било от договарящите страни пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин: в тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща страна ще посочи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в сроковете, определени в алинея 3, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща страна може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд в Хага да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на която и да било договаряща страна или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин за изпълнение на посочената функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на която и да било договаряща страна или ако той също е възпрепятстван за изпълнението на посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на която и да било договаряща страна, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и правила на международното право. Същият постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.
6. Всяка договаряща страна поема разходите за своя член от съда и за своето представителство в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни. Ако една от договарящите страни в съответствие със своето законодателство или с международен договор, участници по който се явяват и двете договарящи страни, предоставя на инвестициите на инвеститори и на дейността, свързана с тях, от другата договаряща страна третиране по-благоприятно отколкото третирането, предвидено в този договор, се прилага по-благоприятното третиране. Условията на договора ще се прилагат и за инвестиции, направени от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна след 1 януари 1965 г. 1. Този договор влиза в сила тридесет дни след писменото уведомление, с което двете договарящи страни се уведомяват взаимно, че съответните конституционни изисквания за влизането в сила на този договор са били изпълнени и ще действа за срок петнадесет години.
2. Договорът остава в сила, ако нито една от договарящите страни не уведоми другата договаряща страна за неговото прекратяване писмено най-малко 12 месеца до изтичането на срока, посочен в алинея 1.
3. След изтичането на първоначалния петнадесетгодишен срок всяка от договарящите страни може по всяко време да прекрати действието на договора, като уведоми писмено другата договаряща страна за своето намерение. Действието на договора се прекратява след дванадесет месеца от датата на получаването на писменото уведомление от другата договаряща страна.
4. По отношение на инвестициите, извършени преди датата, на която уведомлението за денонсиране на този договор е получено от другата договаряща страна, разпоредбите на членове 1 до 11 ще останат в сила за по-нататъшен срок петнадесет години от тази дата.
5. (Нова, ДВ, бр. 30 от 2006 г.) По взаимно съгласие на договарящите страни в този договор могат да бъдат внасяни изменения и допълнения, оформени в отделни протоколи, които влизат в сила в съответствие с разпоредбите на алинея 1 на член 12 от договора.
Съставен в София на 8 юни 1993 г. в два оригинални екземпляра на български и руски език, всеки от които има еднаква сила.
|
За правителството на Република България: Стоян Александров, министър на финансите |
За правителството на |
