Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение най-малко веднъж за учебна година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4, както и редът за проучване на студентското мнение и начинът на оповестяване на резултатите от него се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4 се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, здравна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния герб.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.

(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.

(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб.

Чл. 7. (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, удостоверение или свидетелство за професионална квалификация, които се признават от държавата в случаите, когато подготовката на специалистите съответства на държавните изисквания за обучението по съответната образователна степен, специалност или професионална квалификация.

(2) На издаваните по реда на ал. 1 дипломи се полага печат с държавния герб.

Глава втора.

ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6.

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания, като организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи;

3. финансира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;

4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите;

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 5;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2, 3 и 5;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в "Държавен вестник".;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

(3) Министерският съвет:

в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

(3) Министерският съвет:

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

а) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

(3) Министерският съвет:

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия;

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) приема Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за даване или признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия;

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) приема Списък на регулираните професии в Република България, в които се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който я определя като регулирана професия съгласно българското законодателство, и органите, компетентни за даване или признаване на правоспособност за упражняване на съответната регулирана професия;

(2) Народното събрание:

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища, с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;

5. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища - по професионални направления и образователно-квалификационни степени, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

13. (Предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

3. открива, преобразува и закрива факултети, филиали, колежи и институти в държавните висши училища и определя статута им въз основа на искане от съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите;

4. утвърждава държавен регистър на образователно-квалификационните степени по специалности;

6. утвърждава броя на студентите и докторантите по специалности, чието обучение се финансира от държавата, и максималния брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават във всяко висше училище;

7. определя размера на семестриалните такси за студенти, които се обучават срещу заплащане във всяко държавно висше училище, и таксите за извършваните от него административни услуги;

10. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието, младежта и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

д) (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието, младежта и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнява функциите на национален координатор на дейностите по признаване на право за упражняване на регулирана професия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Министерството на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания.

Чл. 10. (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието, науката и технологиите.

(2) Министерството на образованието, науката и технологиите:

1. прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 9;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. подготвя и поддържа държавен регистър на специалностите във висшите училища;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. до провеждането на избори назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:

1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) спазването на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии.

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.

Чл. 11. (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

Глава трета.

ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.

Чл. 13. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък "учредители".

(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.

(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".

(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.

Чл. 14. (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.

(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има съответствие с държавните изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите;

7. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) се съдържа описание на основните звена на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с единните държавни изисквания.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. предоставено имущество и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. се съдържа необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с единните държавни изисквания.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. предоставено имущество и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите.

Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя:

1. вид, наименование и седалище на висшето училище;

2. предмет на дейност;

3. имущество и начин на финансиране.

(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;

7. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 - 9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор".

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение. Колежът обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Университетът е висше училище, което:

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...", и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 6, 7 и 8. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;

7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2-8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което:

4. обучава в степените "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 17. (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища (академии, институти и др.) и колежи.

(2) Университетът е висше училище, което:

1. провежда подготовка по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически - и обхваща значителен брой научни направления;

2. има право да провежда обучение по степените "магистър" и "доктор" по значителен брой научни направления;

3. има свой научен потенциал и с изследванията си развива основни области на науката и културата.

(3) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) Специализираното висше училище осъществява научна дейност и провежда обучение в основни области на науката, физическата култура, изкуствата и военното дело. Наименованието на специализираното висше училище отразява спецификата му, в която подготвя специалисти.

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

2. когато висшето училище два пъти последователно е получило отрицателна оценка или няма акредитация след изтичане на предвидените в този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му и за създаването на условия за завършване на образованието на приетите студенти, докторанти и специализанти.

(4) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Глава четвърта.

АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 19. (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на изследователския и образователния процес като върховни ценности.

(2) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(3) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 20. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението, свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации и на образователен франчайз с други висши училища, както и на съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина.

Чл. 20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания за художественотворческа, проектна и иновационна дейност, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот, на образователен франчайз, както и право на сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по т. 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по докторски програми, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на организиране на международно сътрудничество, на членуване в международни организации, на сключване на договори за съвместна учебна дейност и на договори за образователен франчайз с чуждестранни висши училища, при спазване на изискванията на § 4, ал. 4 от допълнителните разпоредби, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

13. (нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2010 г., прилага се за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 6,00 до 10,00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка от 6.00 до 10.00. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а", и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 6,00 до 10,00, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалности, които са получили при програмната акредитация оценка от 6,00 до 10,00, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8,00 до 10,00, и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили при акредитацията оценка от 8,00 до 10,00, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 5 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

8. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2010 г., прилага се за учебните 2010/2011 г. и 2011/2012 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "добра" или "много добра", имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка "добра" или "много добра". Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а", и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "добър (4)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2;

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от диплома за завършена степен на висшето образование.

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели;

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:

1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;

2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;

3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;

4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. изразява мнение по проекта на държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 23. Възникналите спорове между различните общности във висшето училище се решават при условия и по ред, определени от правилника за дейността му. Споровете не могат да се разрешават на територията на висшето училище, ако с това се пречи на дейността му.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали.

(2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.

(3) Обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище.

(4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище.

(5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа.

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Основни звена са факултетите, департаментите, институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обслужващи звена са сектори, центрове, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) Основни звена са факултетите, институтите, филиалите, колежите и катедрите.

(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури.

(4) Посочените звена в ал. 2 и 3, с изключение на катедрите, могат да бъдат със статут на юридическо лице, ако такъв им е предоставен с акт на Министерския съвет.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

(11) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) В стоматологичните факултети на висшите медицински училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване обучението на студенти в едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование и разполагат с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател;

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности, което:

1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, в който има не по-малко от 20 хабилитирани лица;

2. поддържа активни международни контакти по въпроси на обучението и творческата дейност.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние.

(7) Факултетният съвет се състои от 25 до 35 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и при необходимост ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

Чл. 26. (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности.

(2) Факултети към едно висше училище могат да се сдружават при условия и по ред, определени в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) Органи за управление на факултета и на приравнените му организации са общото събрание, факултетният съвет, деканът, съответно ръководителят. Те се избират за срок 4 години и мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет, като в него се включват всички хабилитирани преподаватели на основен трудов договор при спазване изискванията на чл. 27 и 28.

(5) Органи за управление на катедрите са катедреният съвет и ръководителят на катедра. Ръководителят на катедра е хабилитирано в научното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години и след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(6) Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена на висшите училища се определят с правилниците на висшите училища.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Органи за управление на департамента са общото събрание, съветът на департамента и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.

(2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани лица.

(2) Органи за управление на института са общото събрание, съветът на института и неговият директор. Те се избират с мандат две години.

(3) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(3) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Филиали, които отговарят на изискванията по чл. 26 или по чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи, както и да се обединяват.

(4) Филиали, които отговарят на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Колежът е основно звено на висшето училище, което включва най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено и/или на филиала. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, въз основа на конкурс по документи, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено въз основа на конкурс и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.).

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) Ръководителят на катедра се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено по предложение на катедрения съвет и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(5) В случаите, когато не бъде направено предложение в двумесечен срок от приключването на мандата на предишния ръководител на катедрата или предложеният кандидат не бъде избран по реда на ал. 4, изборът се провежда от съвета на основното звено въз основа на конкурс.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание.

(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

Чл. 27. (1) В Общото събрание на висшите училища са представени работещи по трудов договор хабилитирани и нехабилитирани преподаватели и научни сътрудници, административен персонал и студенти и докторанти от всички негови звена.

(4) Квотата на преподавателите се запълва с предимство от преподаватели с основен трудов договор.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на новооткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

Чл. 28. (1) Общото събрание на висшето училище се свиква от ректора или по искане на една четвърт от списъчния му състав най-малко веднъж годишно.

(2) Заседанието на Общото събрание е законно, ако присъстват най-малко две трети от членовете му.

Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) избира с тайно гласуване ректор;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище;

7. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор по чл. 107 от Кодекса на труда.

Чл. 29. Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира с тайно гласуване ректор;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.

Чл. 29. Общото събрание на висшето училище:

1. избира с явно гласуване за всяко заседание председател и негов заместник измежду хабилитираните си членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. избира с тайно гласуване ректор;

4. определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

5. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б";

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) взема решение за:

а) сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот и на образователен франчайз, както и за сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по чл. 21, ал. 1, т. 8;

б) сключване на договори за съвместна учебна дейност и за осъществяване на съвместни образователни програми с чуждестранни висши училища, за откриване на звена в чужбина, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

в) членуване в международни организации;

г) признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието, младежта и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на министъра на образованието и науката броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б";

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

16. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. взема решения за създаване или преобразуване на катедри и на обслужващи звена на висшето училище или предлага образуването на основни звена по реда на чл. 9, ал. 3, т. 3;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. определя кадровата политика на висшето училище и приема правилник за атестиране на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. взема решения за участие в сдружения с наши и чуждестранни организации;

11. приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение чрез утвърждаване на финансовите отчети;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.

(2) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(3) В академичния съвет се избират и представители на студентите, докторантите, нехабилитираните преподаватели и служителите.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. взема решения за участие в сдружения с наши и чуждестранни организации;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

(2) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 във висшите училища се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) При преждевременно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.

Чл. 31. (1) За ректор на висше училище или декан се избира хабилитирано лице, което след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) Лицата, избирани на ръководна административна длъжност в органите на управление по чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 3 и 5, ръководители на приравнени на факултети звена и организации и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(4) На ръководна длъжност не могат да се избират лица, които към датата на избора са добили правото на пенсия.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите и годишният доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище се публикуват в тримесечен срок от приемането им;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

9. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 2 и 3 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

5. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите се публикуват в тримесечен срок от приемането им;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

Чл. 32. Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при необходимост може да свиква колективните органи за управление на основните звена на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

Чл. 32. Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;

7. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

Чл. 33. (1) Заместник-ректорът:

1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;

2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;

3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.

(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Помощник-ректорът подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на висшето училище.

Чл. 34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. заместник-ректори, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, които са хабилитирани лица. Те не могат да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище.

(3) Контролният съвет:

1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище и неговите основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

Чл. 35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

1. президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции и техните заместници, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и техните заместници, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, ръководители на държавни институции, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, и техните заместници;

2. членове на ръководни органи на политически партии и синдикални организации;

3. членове на академичния състав и административния персонал на висшето училище, с изключение на лицата, заемали длъжността ректор на висшето училище.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието, младежта и науката и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(3) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието и науката.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

2. членове на ръководни органи на политически партии и синдикални организации;

(5) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Съветът на настоятелите заседава не по-малко от веднъж на три месеца.

(2) Съветът на настоятелите се свиква на заседание от председателя на съвета по негова инициатива, по искане на всеки от членовете или на ректора на висшето училище.

(3) Съветът на настоятелите приема правила за своята работа.

(4) Членовете на съвета на настоятелите не получават възнаграждение за дейността си.

Чл. 36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.

Чл. 37. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Глава пета.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Учебният процес в българските висши училища се провежда само в техни основни звена и филиали, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3, или в съответните организационни структури, признати по законодателството на държавата, където се провежда обучението, когато учебният процес се извършва в чужбина от чуждестранно висше училище по договор за съвместна учебна дейност или за образователен франчайз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Учебният процес се провежда само в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3.

Чл. 39. (1) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес се провежда в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 39. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.

(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.

Чл. 41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението в степента "бакалавър" по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по докторски програми.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Колежите по чл. 17, ал. 6 и 7 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен "бакалавър" по ал. 1, т. 1, буква "а", което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката.

(8) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по...";

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър";

2. образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "а";

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по т. 1, буква "б".

(7) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по ..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(10) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "бакалавър".

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на нова специалност при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна или научна степен "доктор".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно управление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "бакалавър".

(6) (Предишна 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на науката и образованието.

(7) (Предишна 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга.

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на нова специалност, при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

2. втора степен - с минимален срок на подготовка не по-малко от 5 години или една година след придобиването на степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "магистър";

3. трета степен - с минимален срок на подготовка 3 години след придобиването на степента "магистър", като завършилите придобиват образователна и научна степен "доктор".

(2) В колежите се провежда обучение с минимален срок 3 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "специалист по...".

(3) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието, науката и технологиите.

(4) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(5) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. придобиване на втора специалност в рамките на обучението по една образователна степен;

2. придобиване на по-висока образователна степен;

3. предсрочно завършване на обучението по дадена специалност и втора при желание от страна на обучаваните;

4. придобиване на нова специалност, което се извършва при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 4;

5. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

6. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

7. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(6) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

Чл. 43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.

(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането й.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма за оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит.

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г., в сила от учебната 2004 - 2005 г.) (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.

(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.

(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.

(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.

(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5.

(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

(7) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 80, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Образователната и научна степен "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 78, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 46. (1) Висшето училище има право да провежда обучение по третата степен - докторантура по специалност, включена в списъка на научните специалности, по която е получило акредитация съгласно чл. 76, т. 4.

(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва разработването и защитата на дисертационен труд.

(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, утвърждава учебния план и избира научния ръководител.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по докторски програми, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) В Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Чл. 47. Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации могат да провеждат обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, за които са получили акредитация.

Глава шеста.

АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.)

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшите училища.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и правилниците на висшето училище.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 с изключение на длъжността "асистент" се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Длъжността "асистент" се заема с трудов договор за определено време.

(4) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище;

5. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да разработят и да оповестят по подходящ начин описание на водения от тях лекционен курс, включващо брой, заглавия и последователност на темите от учебното съдържание, препоръчителна литература, начин на формиране на оценката и форма на проверка на знанията и уменията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. (доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) при отнемане на научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно.

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава шеста.

АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г.)

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

Чл. 49. Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.

(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Привличането на извънредни професори и извънредни доценти става с конкурс и избор от академичния съвет по предложение на основните звена.

(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.

(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа и художествено-творческа дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 51 и 52;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти.

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на съвета на основното звено.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. издаде документ от името на висшето училище или негово основно звено, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава шеста.

ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ, НАУЧНО-ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СЪСТАВ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

Чл. 50. (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет или от съветите на основните звена на висшите училища, ако това право им е предоставено с Правилника за дейността на висшето училище, по предложение на катедрите, които ще ползват съответния преподавател.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за участие в конкурса.

(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.

(3) Привличането на извънредни професори и доценти става с конкурс и избор от академичния, съответно от факултетния съвет.

Чл. 52. (1) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина имат право да извършват научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор между тях.

Чл. 53. (1) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа висшето училище назначава специалисти и експерти.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) Преподавателите във висшите училища се назначават на длъжностите професор, доцент, главен асистент, старши асистент и асистент с трудов договор за неопределено време.

(2) Преподавателите по чл. 48, ал. 2 могат да бъдат със срочни или трудови договори за неопределено време. Условията и редът за тяхното привличане се определят в правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (1) Преподавателите във висшите училища се назначават, както следва:

1. професор и доцент - за неопределено време;

2. асистент, старши асистент и главен асистент - за определен срок, който не може да бъде по-голям от три години.

(3) След изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1, т. 2 факултетният съвет може да вземе решение за продължаването му, при условие че лицето има положителна атестация за работата си. Срочният трудов договор може да бъде неколкократно продължаван, но общо не повече от 9 години, а за притежаващите степента "доктор" - 12 години.

(4) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) Преподавателите във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 51 и 52;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от един месец. Решението се взема от факултетния съвет с тайно гласуване.

Чл. 56. (1) Преподавателите са длъжни:

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към преподавателите в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав, обемът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 57. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки от преподавателския, научно-преподавателския и изследователския състав в учебната, научноизследователската, административната и други дейности и атестират веднъж на три години нехабилитираните и веднъж на пет години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище.

Чл. 58. (1) Преподавателите се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) Освобождаването от длъжност по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на факултетния съвет.

(3) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава седма.

ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ

Чл. 60. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание "доктор хонорис кауза".

(2) Носителите на званието "доктор хонорис кауза" имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Глава осма.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 61. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.

(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

Чл. 62. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.

(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за развитието на академичния състав в Република България и Кодекса на труда.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.

Чл. 63. (1) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на научно-преподавателския състав.

(2) Научноизследователската работа на лицата по ал. 1 се включва и отчита при атестацията на преподавателите.

Чл. 64. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл. 90 и 91.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.

(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 65. В ежегодния си отчет висшите училища включват информация за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл. 61 до 65.

Глава девета.

СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" или "бакалавър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(3) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.

Чл. 67. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б".

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите студенти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) (*) Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 - 2012 г.) (*) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1, 4 и 6.

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) (*) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1 и 4.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6 ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1 и 4.

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6.

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

Чл. 68. (1) Приемането на студенти се осъществява при спазване на:

1. утвърдени държавни изисквания;

2. допълнителни изисквания, които не противоречат на държавните и се определят в правилници на висшето училище.

(2) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, слепи, глухи, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 69. Приемането на докторанти и специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. (отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

10. (отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

10. ежегодно след всяка успешно завършена учебна година в държавните висши училища да кандидатстват за продължаване на обучението си в рамките на една и съща специалност за места, чието финансиране се извършва от държавата. Условията и редът се определят от правилниците на висшето училище;

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. да получават държавни стипендии или да ползват кредит за заплащане на такси за издръжка през периода на обучението.

Чл. 71. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на висшето училище, на основните и обслужващите звена в него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието, младежта и науката.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища - не по-малко от 0,3 на сто. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

Чл. 72. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат.

Чл. 72. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.

(2) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер до 1 на сто от издръжката на обучението. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието, науката и технологиите.

(4) Дейността на студентския съвет се финансира от бюджета на висшето училище. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 73. (1) (Предишен екст на чл. 73, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет има право:

1. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище, както и в съвета на настоятелите;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище, както и при разработване на въпросите за проучване на студентското мнение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането й се осигурява от средствата по чл. 72, ал. 5.

Чл. 73. (1) (Предишен екст на чл. 73, доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. (нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище.

Чл. 73. Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Националното представителство на студентските съвети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления в размер 10 на сто от бюджетите на студентските съвети.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националното представителство на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Средствата по ал. 3 се използват за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Получените средства се одитират от Сметната палата.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Представителството на студентските съвети.

(2) Представителството на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) Представителството на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления от бюджетите на студентските съвети.

(4) Представителството на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието, младежта и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации - юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на физическото възпитание и спорта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката.

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

Чл. 73б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието и науката.

(2) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

(3) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване.

(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 74. Студент, докторант и специализант се отписват при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване;

3. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище;

4. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшите училища;

5. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление.

Глава десета.

АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по докторски програми.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(5) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен "доктор" по научни специалности.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) Програмната акредитация може да бъде поискана от висшето училище след получаване на институционална акредитация.

(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.09.2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от две висши училища.