Чл. 1. С тези задължителни правила се определят условията и редът относно:
1. предоставянето на свободна практика;
2. спазването правилата за:
а) радиообмен;
б) спазване указанията на трафик-контрола за движение в районите на пристанищата;
в) правилата за използване на влекачи в районите на пристанищата;
г) правилата за използване на котвените стоянки;
д) правилата за товарене, разтоварване, маркиране и деклариране на опасни и специални товари;
е) предпазване на водите на р. Дунав от замърсяване от кораби;
ж) противопожарна безопасност.

Чл. 2.
(1) Задължителни правила се прилагат по отношение на:
1. акваториите на българските пристанища по българския участък на р. Дунав;
2. сухоземната крайбрежна ивица, на акваториите по т. 1, на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повърхност на р. Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи;
3. бреговата инфраструктура, свързана непосредствено с безопасността на престоя, обработката и обслужването на корабите.
(2) Акваториите на пристанищата по ал. 1, т. 1 се определят с разпореждане на директора на дирекция "Морска администрация - Лом" за района от км 645,000 до км 845,650 и с разпореждане на директора на дирекция "Морска администрация - Русе" за района от км 374,100 до км 645,000.

Чл. 3. Спазването на правилата относно реда и сигурността на корабоплаването, опазването на съоръженията и навигационното оборудване е задължително за корабните екипажи на всички кораби, намиращи се в акваториите на българските пристанища, независимо от знамето, под което плават, с изключение на военните, гранично-полицейските и малките кораби.

Чл. 4. Водачите на кораби и състави са длъжни да отчитат интензивността и условията за корабоплаване в стеснените места, взаимното разположение и движението на корабите, да повишат вниманието си и да се движат с безопасна скорост, изключваща повреждането на плавателните съдове на котва или на кей, а така също на хидротехническите и бреговите съоръжения и навигационното оборудване в пристанищата.

Чл. 5.
(1) С оглед безопасността и сигурността на корабоплаването и в съответствие с националните и с общоприетите международни правила директорите на дирекция "Морска администрация - Лом" и дирекция "Морска администрация - Русе" издават навигационни известия до корабоплавателите.
(2) Известията до корабоплавателите съдържат 4 информационни секции относно:
1. идентификацията на известието;
2. фарватера и трафика;
3. водните нива:
а) височина на водното ниво;
б) най-малки измерени дълбочини;
в) вертикален свободен проход;
г) статус на праговете;
д) режим на корабоплаването;
е) очаквани водни нива;
ж) очаквани нива и най-ниски водни нива;
з) очаквана отмяна;
4. наличието на ледоход.
(3) Известията до корабоплавателите съдържат задължително секция за идентификация и най-малко една от останалите три.
(4) С известията до корабоплавателите могат да се въвеждат временни забрани или оповестяване на настъпили изменения в навигационната обстановка.
(5) Известията до корабоплавателите са достъпни на хартиен носител в двете дирекции и в електронен вид на интернет страницата на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 6.
(1) При транзитно преминаване през акваторията на българските пристанища водачите на кораби и състави са длъжни преди навлизане в зоната на акваторията на съответното пристанище да уведомят администрацията за своите намерения чрез установяване на радиотелефонна връзка по корабната УКВ радиотелефонна станция на обявения канал за навигационна информация, да съобщят името и знамето на кораба, броя на съдовете, размерите и максималното газене на състава, скоростта и направлението на плаване.
(2) При превоз на опасен товар допълнително се обявяват видът, класата и количеството на товара.


Чл. 7.
(1) Задълженията на администрацията в процеса на осигуряване на свободна практика в българските пристанища Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Никопол, Свищов, Русе и Силистра се изпълняват денонощно.
(2) В пристанище Тутракан задълженията на администрацията по ал. 1 се поддържат в продължение на 12 часа от 07.00 до 19.00 ч.

Чл. 8.
(1) Корабните агенти предварително уведомяват администрацията за времето на пристигане на съответен кораб или състав.
(2) Независимо от уведомленията по ал. 1 при навлизане в зоната на радиочуваемост, преди пристигане, но не по-късно от навлизането в акваторията на пристанището, водачите на кораби и състави са длъжни да установят радиотелефонна връзка с администрацията на обявения канал за обмяна на информация и получаване на разпореждания.
(3) При наличие на произшествие или повреда, която може да застраши безопасността на престоя, сигурността на останалите кораби, водачите на кораби и състави са длъжни да уведомят и предоставят съответна информация на администрацията.

Чл. 9. Кораби и състави, които превозват опасни товари или не са почистени след превоз на такива товари, могат да престояват само в акваторията на пристанища, които имат обявени зони за престой на такива кораби, и само след като водачите надлежно са известили администрацията за изискваните данни за товарите и корабите.

Чл. 10. Кораби и/или състави: които са застрашени от потъване; на които е възникнал пожар или на които има опасност от възникване на пожар; които превозват опасни товари; предназначени за нарязване; включващи плаващи устройства или плаващи средства или съединения от плаващ материал; които са бракувани; които са без редовни документи; чието придвижване представлява специален превоз по смисъла на чл. 1.21 от Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав (обн. като притурка на ДВ, бр. 55 от 2005 г.), влизат и престояват в акваторията на пристанище само след получаване на специално разрешение от администрацията, което се издава за всеки отделен случай след преценка на конкретните обстоятелства и предписване на условия за безопасност.

Чл. 11. Водачите на кораби и състави, които имат съмнения за заболяване на лица на борда от инфекциозна болест, са длъжни незабавно да уведомят за това администрацията преди влизане в акваторията на пристанището и да следват нейните указания.

Чл. 12. Водачите на кораби и състави могат да поискат оформяне на пристигането и предоставяне на свободна практика само след като са осигурили надеждно заставане на котва на кораба или на всички кораби от състава.

Чл. 13.
(1) С изключение на случаите, когато в дадено пристанище не се предлага услугата подменен екипаж по смисъла на чл. 2 от Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби (обн., ДВ, бр. 21 от 1984 г.; изм. бр. 85 от 1996 г.) или когато моторният кораб сам осигурява безопасния престой на безекипажните съдове от състава си в акваторията на пристанището, безекипажните съдове, които ще бъдат обработвани в пристанището, задължително се предават на подменен екипаж.
(2) На подменен екипаж се предават и безекипажните кораби, които няма да се обработват в пристанището, когато самоходният кораб, в състава на който са пристигнали, не е в състояние да ги осигури надеждно.
(3) Безекипажните кораби, които ще се обработват във вътрешните пристанищни басейни, задължително се предават на подменен екипаж.
(4) Безекипажен кораб, неприет от подменен екипаж в пристанището, продължава да се счита за част от състава на кораба, с който е пристигнал, и водачът остава отговорен за осигуряване безопасния престой на безекипажния кораб.

Чл. 14. Корабният агент е длъжен навреме да предостави цялата необходима информация, свързана с движението и престоя на кораба или корабите от състава в пристанището и да оказва съдействие на водача на кораба, на администрацията и другите служби, участващи в разрешаването на свободната практика.

Чл. 15.
(1) Оформянето на пристигането и заминаването на корабите се осъществява от администрацията по реда на подаване от агентите на информация за пристигане и заминаване на корабите, с изключение на плаващите по предварително уточнен график и пътническите кораби.
(2) Корабите, пътуващи по предварителен график, се оформят съгласно графика.

Чл. 16.
(1) При пристигане водачите на кораби и състави представят оригиналните корабни документи, посочени в Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав.
(2) Освен документите по ал. 1 водачите на самоходни кораби и състави при пристигане и преди заминаване представят в администрацията надлежно попълнена Обща декларация (General declaration) по образец съгласно приложение №1 (IMO FAL Formular 1).
(3) Общата декларация по ал. 2 може да бъде попълнена на един от следните езици - български, английски, немски или руски.

Чл. 17.
(1) Преди отплаване водачите на кораби и състави сами или чрез своя агент представят в администрацията писмено искане за издаване на свидетелство за отплаване.
(2) Водачите на кораби, извършващи редовни рейсове между български и румънски пристанища по обявените от смесената българо-румънска комисия фериботни линии, подават писмено заявление за издаване на свидетелство за отплаване веднъж в денонощието преди първия за деня преход.

Чл. 18.
(1) Преди отплаване в задграничен рейс или при промяна в състава на екипажа всеки водач на кораб, плаващ под българско знаме, представя за заверка от администрацията актуален екипажен списък по образец съгласно чл. 74, ал. 1 и приложение № 61 на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; изм., бр. 109 от 2004 г., бр. 73 от 2005 г.) в 3 екземпляра, придружен от заявление за извършване на заверката.
(2) На кораб, плаващ под чуждо знаме, екипажен списък по ал. 1 се заверява по искане от капитана на кораба.
(3) Водачите на кораби, извършващи редовни рейсове между български и румънски пристанища по обявените от смесената българо-румънска комисия фериботни линии, представят за заверка екипажен списък при влизане в линия и при промяна в екипажа.


Чл. 19. Радиообменът в акваториите на пристанищата по българския участък на р. Дунав се осъществява при стриктно спазване на разпоредбите на:
1. Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (Базел, 2000 г.) (обн., ДВ, бр. 61 от 2002 г.; изм., бр. 10 от 2005 г.);
2. Ръководството по радиотелефонна служба на вътрешните водни пътища - Обща част (Будапеща и Страсбург, 2001 г.) и Регионална част (Будапеща, 2002 г.);
3. основните положения за плаване по р. Дунав;
4. Наредба № 14 от 2004 г. за оборудването, регистрацията и използването на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 89 от 2004 г.);
5. Наредба за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (ДВ, бр. 3 от 2008 г.).

Чл. 20.
(1) На каналите за навигационна информация, така както са обявени в Ръководството по радиотелефонна служба на вътрешните водни пътища - регионална част, се поддържа дежурство от органите на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(2) На каналите по ал. 1 се поддържа непрекъснато денонощно дежурство в пристанищата Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Никопол, Свищов, Русе и Силистра, а в пристанище Тутракан се поддържа 12-часово дежурство от 07.00 до 19.00 ч.


Чл. 21. Маневрите и придвижванията в района на акваторията на пристанището стават след уведомяване на администрацията и получаване на разрешение от нея.

Чл. 22. В акваторията на пристанищата корабите могат да се установяват само в границите на обявените котвени стоянки, на кей или на понтон, като водачите предприемат всички възможни мерки съгласно добрата речна практика за сигурното и безопасното закотвяне и надеждното обвързване на кораба.

Чл. 23. В акваторията на пристанищата на водачите на кораби и състави се забранява:
1. влизане, излизане и маневриране в акваторията на пристанищата без разрешение от администрацията;
2. движение между десния бряг и установените на котва плавателни съдове на котвените стоянки, освен в случаите на извършване на маневра;
3. разминаване и задминаване пред входовете на вътрешните пристанищни басейни;
4. с изключение от водачи на пристанищни маневрени кораби, извършване на маневрена дейност за поставяне и снемане на съдове във вътрешните пристанищни басейни;
5. с изключение от водачите на кораби, плаващи под знаме на държава - член на Европейския съюз, извършване на маневрена дейност за поставяне и снемане на съдове на външните кейови стени, освен в случаите, когато това е разрешено в съответствие с чл. 6, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване;
6. маневриране на несамоходни кораби с рулеви пера с кърмовата част срещу течението;
7. заставане на борд и маневриране на безекипажни кораби, предадени на подменен екипаж, без присъствие и участие на членове от подменния екипаж;
8. вкарване, изкарване и маневриране на кораби, превозващи опасни товари в акваторията на пристанищата от моторни кораби, неотговарящи на техническите изисквания за провлачване на такива кораби;
9. работа на винтовете на кораби, застанали на понтон или на кей, без разрешение от администрацията;
10. плаване в условия на ограничена видимост без помощта на радиолокатор;
11. спускане на корабни лодки или катери без разрешение от администрацията, освен в аварийни случаи за спасяване на човек зад борда или на необходимост от неотложна медицинска помощ;
12. използване на звукови сигнали извън предвидените в Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав случаи.

Чл. 24. При движение в акватория на пристанище всички кораби, с изключение на високоскоростните, за избягване на вълнение и разклащане, се движат със скорост, съобразена с конкретните хидрологични условия.

Чл. 25.
(1) Движещите се по и срещу течението кораби са с предимство пред тези, излизащи от вътрешните водни басейни.
(2) Излизащите от вътрешните водни басейни съдове са с предимство пред влизащите.
(3) Корабите, влизащи във вътрешни водни басейни, маневрират, без да пречат на транзитно преминаващите и излизащите от вътрешните басейни кораби, както и не създават предпоставки за отнемане на предимството на транзитно преминаващи кораби и маневриращи за излизане от басейна.

Чл. 26.
(1) В състав водачът на самоходния кораб е водач на целия състав и носи пряка отговорност за безопасното водене и маневриране на състава.
(2) Всички членове на екипажи на корабите от състава изпълняват заповедите на водача на състава в рамките на неговите правомощия.

Чл. 27.
(1) На външните кейови стени първият кораб задължително застава на кея, на вързала, на носова котва, на кърмова котва или кърмова свая.
(2) Допустимият максимален брой кораби, които могат да се установят на външен кей, се определят с разпореждането по чл. 2, ал. 2.

Чл. 28.
(1) Във вътрешните пристанищни басейни корабите застават на вързала, като отдаването на котва се допуска само в аварийни ситуации.
(2) Допустимият максимален брой кораби, които могат да се установят на кей във вътрешните басейни, се определя с разпореждането по чл. 2, ал. 2.

Чл. 29.
(1) Корабите с дължина до 60 m застават на понтоните само на вързала.
(2) Речно-морските кораби и корабите с дължина над 60 m отдават и предна котва.
(3) Допустимият максимален брой кораби, които могат да се установят на даден понтон, се определя с разпореждането по чл. 2, ал. 2.

Чл. 30. Водачът на всеки заставащ или снемащ се от понтон кораб е длъжен по време на маневра да предприеме всички необходими мерки за гарантиране на безопасността на останалите кораби, престояващи на понтона, като се съобразява с броя и размерите им, както и с хидрометеорологичната обстановка.

Чл. 31. Пристанищният оператор:
1. осигурява присъствие на свой представител на всяка маневра за заставане или снемане на кораб от работното кейово място;
2. осигурява кей с необходимата дължина за безопасно заставане на кораба, като оставащото разстояние до корабите от съседните места е не по-малко от 5 m;
3. предоставя кейово място с дълбочина, превишаваща очакваното максимално газене на кораба с не по-малко от 20 cm;
4. проверява за изправност на кейовите приспособления за обвързване на корабите и за липса на остатъци от предишни товари;
5. осигурява кейово място, свободно от предмети, които могат да застрашат маневриращите кораби;
6. осигурява необходимия брой брегови моряци за швартови операции на кораба;
7. следи за недопускане на едновременни маневри на съседни кейови места;
8. предварително осигурява преустановяване обработката на кораб, към който ще застане или от който ще се снеме друг кораб;
9. след заставане на кораба на кея осигурява надеждна връзка между кораба и брега, снабдена с леерно ограждение, спасителен кръг и подходящо осветление през нощта, позволяващо безопасно преминаване на хора.

Чл. 32. Обработката на кораба може да започне след неговото окончателно установяване и безопасно обвързване към брега.

Чл. 33. По време на престой на кейови места, на понтони и на котвени стоянки водачите на кораби и състави са длъжни да осигурят присъствието на борда на екипаж, достатъчен по брой и квалификация за обезпечаване на безопасен престой на кораба, който е в състояние да извършва всякакви маневри при необходимост.

Чл. 34. Обработката на кораб се извършва при строго спазване на инструкцията за товарене и разтоварване на съответния кораб, като отговорното лице е длъжно да следи газенето, крена и диферента и да не допуска разлика между дълбочината на кейовото място и текущото максимално газене на кораба, по-малка от 20 cm, като отчита възможните колебания на речното ниво.

Чл. 35.
(1) Корабите, специализирани за определен вид превози, като фериботи, контейнеровози, пътнически кораби, кораби за превоз на опасни товари и др., се обработват само на пригодени за съответния вид превоз корабни места.
(2) Отклонение от разпоредбата по ал. 1 се допуска с изричното разрешение на администрацията, след съгласуване със съответните компетентни контролни органи.

Чл. 36. Качването и слизането на пътници от корабите се извършва под ръководството и отговорността на водачите на корабите и на определените за тази цел понтони и места.


Чл. 37. Пристанищната услуга буксировка (влачене, тласкане или придвижване на борд) се предоставя за:
1. маневриране на несамоходни съдове от котвена стоянка до кейови места и обратно;
2. маневриране и поставяне на кей, на понтон или на котва на самоходен кораб, останал без ход.

Чл. 38.
(1) Маневреният кораб, предназначен за извършване на услугата по чл. 37, се проектира специално за тази цел и съответно се оборудва за това.
(2) Директорът на дирекция "Морска администрация - Лом" или на дирекция "Морска администрация - Русе" издава разрешение за извършване на маневрена дейност, съобразено с мощността на маневрения кораб и сумарното водоизместване на маневрираните кораби, съгласно следната таблица:
 
Мощност     Максимално водоизместване       
на маневрения     на маневрираните кораби (t)       
кораб (к.с.)           
300     до 2000       
400     до 3000       
600     над 3000      

Чл. 39. Маневрирането на несамоходни кораби, превозващи опасни товари, се осъществява от маневрени кораби, притежаващи допуск за тази дейност, издаден от съответния директор на дирекция "Морска администрация - Лом" или дирекция "Морска администрация - Русе".

Чл. 40. Водачът на маневрения кораб е отговорен за безопасното провеждане на маневрата, а водачът и лицата от екипажа на маневрирания кораб са длъжни да изпълняват указанията му относно безопасното провеждане на маневрата.


Чл. 41. Обявени котвени стоянки са тези, които са публикувани в официалните навигационни издания на Дунавската комисия или са надлежно оповестени в известия до корабоплавателите и границите им са обозначени със съответни знаци съгласно Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав.

Чл. 42. (1) Моторните кораби, които влачат, тласкат или придвижват на борд единични кораби или състави, ги установяват на котвени стоянки по предназначение.
(2) Директорите на дирекция "Морска администрация - Лом" или "Морска администрация - Русе" или упълномощени от тях лица в съответствие с териториалната им компетентност могат да указват друго място за заставане в случаите на запълване на капацитета на отделна стоянка.

Чл. 43.
(1) На обявените котвени стоянки всеки кораб застава задължително на собствена котва.
(2) Допуска се обвързване на борд на кораб, застанал на котва, на не повече от един кораб без отдаване на собствена котва.
(3) При закотвяне на състав и след разрешение в съответствие с териториалната им компетентност от директорите на дирекция "Морска администрация - Лом" или "Морска администрация - Русе" или упълномощени от тях лица се допуска част от съдовете да не отдават котва.
(4) В случай на разрешение по ал. 3 се отдават котви със съответна дължина на котвените вериги, достатъчни да осигурят надежден престой на състава.

Чл. 44.
(1) На кораб, преминаващ транзитно през акваторията на пристанище, се разрешава престой в обявена котвена стоянка до 12 часа в случай на необходимост, а в случаи на щормово предупреждение - за срока на действие на предупреждението.
(2) Водачът е длъжен незабавно да уведоми администрацията за часа и мястото на заставането и причините за престоя, както и за часа на отплаване при завършване на престоя.
(3) Освен в случаите на обявено щормово предупреждение след изтичането на 12-часовия срок водачът е длъжен да изведе кораба от акваторията на пристанището или да изпълнява последващите разпореждания на трафик-контрола.

Чл. 45.
(1) За всеки кораб в района на пристанището показването на нощна или дневна сигнализация в съответствие с изискванията на Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав е задължително.
(2) Безекипажните съдове, закотвени на обявени котвени стоянки, не показват дневна и нощна сигнализация, освен в случаите на необходимост по преценка на администрацията.


Чл. 46. Обработката, разпределението, съхранението и превозът на опасни товари се извършват в съответствие с Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN /ВОПОГ) (ратифицирано със закон, ДВ, бр. 9 от 27 януари 2006 г., издадено от Министерството на транспорта, ДВ, бр. 43 от 29 април 2008 г.) и Правилата за превоз на опасни товари, които съставляват негова неотменна част.

Чл. 47. Кораби, превозващи опасни товари, обявяват количеството, разположението, вида на опасните товари и разтоварното пристанище, както следва:
1. при движение по течението се докладва на администрацията във Видин при преминаване на км 845,650;
2. при движение срещу течението се докладва на администрацията в Силистра при преминаване на км 374,100.

Чл. 48. Водачът на кораб, превозващ опасни товари, не по-късно от 3 часа преди влизане в акваторията на пристанището уведомява администрацията чрез установяване на радиовръзка или по друг подходящ начин за очакваното време на пристигане или за транзитно преминаване.

Чл. 49. Преди пристигане в българско пристанище на кораб, превозващ опасен товар, корабният агент предоставя на администрацията в писмен вид необходимата информация за кораба и товара.

Чл. 50. Пристигащите кораби се установяват на котва в определените котвени стоянки според вида на превозвания опасен товар или на специализиран терминал за съответния вид опасен товар, където изчакват разрешаването на свободна практика и реда си за заставане на определеното за обработка кейово място.

Чл. 51. Опасните товари се обработват по технологична карта, разработена от пристанищния оператор за всеки вид опасен товар поотделно.

Чл. 52.
 (1) Освен в случаи на непосредствена опасност за живота на хората или безопасността на корабите се забранява прехвърлянето на опасни товари между кораби на котва без писмено разрешение от страна на администрацията.
(2) В случай на аварийно прехвърляне на товар водачите на корабите незабавно уведомяват администрацията.

Чл. 53. Обработката на опасен товар може да започне само при наличност на всички членове на екипажа на борда на кораба и след надлежно попълване на контролен лист за проверка по образец, заверен от страна на кораба и на терминала.

Чл. 54. Забранява се обработката на опасен товар с повредена опаковка, липсваща маркировка, липсващ знак за опасност или клас на опасен товар.

Чл. 55. В случай на произшествие по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 23 от 2005 г. за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 95 от 2005 г.) или друга авария на кораба всяка обработка на опасен товар се прекратява незабавно, като се уведомяват компетентните органи и се задейства корабният план за борба с аварията.


Чл. 56. Екипажите на всички кораби и лицата на брега, чиято дейност е непосредствено свързана с корабоплаването, са длъжни да съблюдават изискванията на международните споразумения и националното законодателство по отношение предотвратяване на замърсяването на околната среда.

Чл. 57. Водачите на кораби и състави преди навлизане в акваторията на пристанище:
1. уведомяват администрацията за получени повреди по кораба, които евентуално могат да доведат до замърсяване на околната среда;
2. осигуряват затваряне и пломбиране на всички задбордни кранове на сантинната и фекалната система, като направят записи за това в дневника за нефтените операции;
3. осигуряват затваряне и пломбиране, с изключение на манифолдите на товарните линии, на всички задбордни кранове на товарната и миячната система на съдовете за нефтоналивни товари, като направят записи за това в дневника за нефтените операции.

Чл. 58. В акваторията на пристанищата и зимовниците се забранява:
1. изливането на нефтоводни смеси от машинното отделение, товарните помещения и товарните помпени отделения на нефтоналивни кораби, освен в следните случаи:
а) изхвърляне с цел осигуряване безопасността на кораба или спасяване на човешки живот;
б) изхвърляне в резултат на повреда по кораба или негово оборудване, при условие че след откриване на замърсяването са били взети всички разумни мерки за отстраняване на повредата и свеждането му до минимум;
в) изхвърляне с цел борба с особени случаи на замърсяване, за да се сведе до минимум вредата от замърсяването, като подобни действия подлежат на одобрение от администрацията;
г) изхвърляне при научни изследвания, когато целта е изучаване на конкретно замърсяване, като подобно действие задължително се съгласува със съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и с администрацията;
2. изливане, изхвърляне и потопяването над допустимите норми от кораби, платформи или други изкуствени съоръжения, както и от брегови източници на всякакви видове твърди и течни отпадъци и вещества, вредни за здравето на хората или живите ресурси в реката;
3. изхвърляне зад борд на остатъци от товар, сепарационни материали и битови отпадъци;
4. изхвърляне зад борд на остатъци или смеси от миенето на товарните помещения след превоз на химикали, като всички остатъци и смеси задължително се сдават в брегови приемни съоръжения.

Чл. 59. Водач на кораб, открил, допуснал или извършил разлив или замърсяване, незабавно уведомява администрацията и прави запис за събитието в корабния дневник.


Чл. 60.
(1) При възникване на пожар в пристанище или на кораб в акваторията на пристанище всички кораби в непосредствена близост до инцидента подготвят за работа главните двигатели, противопожарните и спасителните си средства за незабавно използване.
(2) В случаите по ал. 1 всички кораби в акваторията прослушват обявения канал за радиотелефонна връзка, спазват изискванията по раздел III, при запитване докладват готовността си за изпълнение на конкретни задачи по оказване на помощ на пострадали, участие в противопожарна операция, промяна на местоположението си, отдалечаване от опасния район на други кораби без ход.
(3) Водачите на маневрените и другите пристанищни кораби ги привеждат незабавно в готовност за отправяне към мястото на инцидента и докладват за готовността си на администрацията.

Чл. 61. Водачът на кораб, на който е избухнал пожар, уведомява по възможно най-бързия начин администрацията, аварийните служби в пристанището и екипажите на околните кораби и задейства незабавно плана на кораба за борба с пожар.


§ 1. По смисъла на правилата:
1. "Акватория на пристанище" означава водната площ с дължина, обявена за всяко конкретно пристанище чрез начален и краен километър, и ширина, ограничена от брега и държавната граница на Република България; акваторията на пристанището включва прилежащите водни площи към бреговата линия на регистрираните пристанища, рейдовете, подходните канали, зоните за отдих, учебните и спортните полигони.
2. "Администрация" означава Изпълнителна агенция "Морска администрация", дирекция "Морска администрация - Русе" или дирекция "Морска администрация - Лом", както и техните представителства.
3. "Плаващо устройство" е плот или друга конструкция, способна да плава и неявяваща се кораб (понтон, док, пристан, хангар за кораби, ботел, плаващ басейн, увеселително заведение или ресторант и др.).


§ 2. Тези задължителни правила се издават на основание чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване и представляват особените положения за българските пристанища, посочени в чл. 1.26, т. 1 от Правилника за плаване в българския участък на р. Дунав.

§ 3. Непосредственият контрол по спазването на тези задължителни правила в акваториите се осъществява от директора на дирекция "Морска администрация - Лом" и от директора на дирекция "Морска администрация - Русе" за съответните отговорни райони.

§ 4. Задължителните правила влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".