Приложение № 1 към

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители

I. Общи положения

1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС).

1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони.

1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК).

ІІ. Определяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони

2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.

2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.

2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер.

2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната.

2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната.

2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5.

2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5).

2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.

2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.

2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.

2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.

2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС.

2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11.

2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12.

2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 - т. 2.14.

ІII. Определяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони

3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.

3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР.

3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони.

IV. Определяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони

4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2.

4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2.

4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР.

4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво - първа стъпка:

4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина;

4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;

4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;

4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;

4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6;

4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите;

4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване;

4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11.

4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции - втора стъпка:

4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12;

4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР;

4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3;

4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;

4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6;

4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР;

4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер;

4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8;

4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;

4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.

4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони - трета стъпка:

4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3;

4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9;

4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите;

4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;

4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2;

4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.

V. Персонифициране на мандатите по кандидатски листи

5.1. Когато броят на мандатите за дадена партия или коалиция е по-голям от броя на кандидатите в кандидатската листа, се получават толкова мандата, колкото е броят на кандидатите в листата.

5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по и подреждането на кандидатите в листата.

5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или т. 5.5.

5.7. Списъците по т. 5.4 или т. 5.5 се запазват при заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран кандидат.

VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.

Приложение № 2 към

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на републиката

1. За всяка кандидатска листа за президент и вицепрезидент на републиката, издигната от партия, коалиция или инициативен комитет, се пресмята сумата от подадените гласове в страната и извън страната.

2. Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

3. Ако няма избрана листа, Централната избирателна комисия (ЦИК) насрочва нов избор в 7-дневен срок от деня на първия избор.

3.1. В новия избор участват двете кандидатски листи, получили най-много гласове.

3.2. Ако повече от две кандидатски листи са получили най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.

3.3. Ако една кандидатска листа е получила най-много гласове, а след нея се нареждат две или повече листи с равен брой гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.

3.4. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди избора кандидат за президент или вицепрезидент от едната листа почине или се разболее тежко, ЦИК отлага избора и насрочва нов избор не по-късно от 14 дни от датата на отложения избор. В срок до три дни от датата на решението на ЦИК съответната партия или инициативен комитет може да регистрира нов кандидат.

3.5. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди новия избор кандидат от едната от тях се откаже от участие в срок до 24 часа след обявяването на резултатите от произведения избор, в новия избор по решение на ЦИК участва следващата по брой гласове кандидатска листа. Ако няма следващи листи, Народното събрание насрочва нов избор за президент и вицепрезидент на републиката.

4. При произведения нов избор избрана е кандидатската двойка, получила най-много гласове.

5. Ако в новия избор две или повече кандидатски листи получат най-много, но равен брой гласове, няма избрана кандидатска двойка.

Приложение № 3 към

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за членове на Европейския парламент от Република България

I. Общи положения

1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за членове на Европейския парламент от Република България.

1.2. Гласува се в страната в отделни райони - съвпадащи по територия с многомандатните изборни райони (МИР) при последните произведени избори за народни представители, и в чужбина.

1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и независими кандидати.

1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално гласуване.

II. Условие за избиране на независим кандидат

2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от броя на всички действителни гласове, разделен на броя Е на членовете на Европейския парламент от Република България към датата на избора. За 2014 г. числото Е е 17.

III. Условие за участие на партия и коалиция

3.1. В разпределението на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от числото по т. 2.1.

IV. Разпределяне на мандати по листи

4.1. Между кандидатските листи по т. 3.1 се разпределят М на брой мандати по МХ-Н, където М е равно на Е, намалено с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати. Кандидатската листа е запълнена, когато са й разпределени толкова мандати, колкото е броят на кандидатите в нея.

4.2. Всяка кандидатска листа получава дробно число мандати, равно на числото М, умножено по броя на гласовете за листата и разделено на сумата от гласовете на всички листи по т. 3.1. Дробният мандат е сума от цяла част (неотрицателно цяло число) и остатък (неотрицателно число, по-малко от 1).

4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати, равен на цялата част на дробното число мандати плюс до един допълнителен мандат в зависимост от големината на остатъка.

4.4. Ако за всички кандидатски листи броят на разпределените по т. 4.1 мандати е по-малък или равен на броя на кандидатите в тях, процедурата приключва.

4.5. Ако на дадена кандидатска листа по т. 4.1 са разпределени повече мандати, отколкото са кандидатите в нея, тя окончателно получава толкова мандати, колкото е броят на тези кандидати и след това се изключва. Изключват се и запълнените листи. Ако всички листи са изключени, процедурата приключва.

V. Персонифициране на мандати по листи

5.1. Мандатите по раздел IV се персонифицират чрез преференциално гласуване.

5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата.

5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или 5.5.

5.7. Списъците по т. 5.4 или 5.5 се запазват при заместване в случай на прекратяване на мандата на избран кандидат.

VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.

Приложение № 4 към

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването за кметове

1. Методиката определя резултатите от изборите за кмет на община, район или кметство.

2. За всеки кандидат за кмет се пресмята сумата от подадените гласове в изборния район.

3. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района.

4. Ако няма избран кандидат, общинската избирателна комисия (ОИК) насрочва втори тур в 7-дневен срок от деня на първия избор.

4.1. Във втори тур участват двамата кандидати, получили най-много гласове.

4.2. Ако повече от двама кандидати са получили най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори тур.

4.3. Ако един кандидат е получил най-много гласове, а след него се нареждат двама или повече кандидати с равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори тур.

5. На втори тур е избран кандидатът, получил най-много гласове.

6. Ако на втори тур двама или повече кандидати получат най-много, но равен брой гласове, няма избран кандидат.

Приложение № 5 към

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници

I. Общи положения

1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за общински съветници.

1.2. Гласува се на територията на общините.

1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и независими кандидати.

1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално гласуване.

II. Независими кандидати

2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил брой гласове не по-малък от броя на действителните гласове в общината, разделен на броя на общинските съветници в общинския съвет.

III. Участие на партии и коалиции

3.1. В разпределението на мандати участват партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по раздел II.

IV. Разпределяне на мандати на партиите и коалициите

4.1. В разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2.1.

4.2. Между кандидатските листи по т. 4.1 се разпределят М на брой мандати, където М е броят на общинските съветници, намален с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати.

4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати по МХ-Н.

4.4. Когато броят мандати за дадена кандидатска листа по т. 4.3 е по-голям от броя на кандидатите в листата, тя получава толкова мандати, колкото са кандидатите в нея.

4.5. Мандатите по т. 4.3 и 4.4 се персонифицират чрез преференциално гласуване.

V. Персонифициране на мандатите

5.1. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по и подреждането на кандидатите в листата.

5.2. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.

5.3. Когато няма кандидати по т. 5.2, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.4. Когато има кандидати по т. 5.2, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.5. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.3 или 5.4.

5.6. Списъците по т. 5.3 или 5.4 се запазват при заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран кандидат.

VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.

-------------------------

Законът заедно с приложенията към него е приет от 42-то Народно събрание на 21 февруари 2014 г. и на 4 март 2014 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.