Вид и характеристика на процедурата

Издаването на разрешение за индивидуално освобождаване от забраната по чл. 9 ЗЗК на определени споразумения, решения или съгласувани практики от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е един от механизмите, предвидени в законодателството за регулиране на осъществяваната от лицата стопанска дейност. Целта е да се позволи тяхното прилагане в практиката, щом те са икономически целесъобразни и полезните им резултати ще компенсират или дори ще превишат вредите от прилагането им.
Видът на настоящата процедура може да бъде определен като административно производство, при което няма спорещи страни.
 
Ход на процедурата и компетентен орган

I. Компетентен орган
Разрешението за индивидуално освобождаване от забраната по чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията се издава от Комисията за защита на конкуренцията - чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗК.
Според чл. 11, ал. 1 ЗЗК предприятията уведомяват Комисията за защита на конкуренцията за съществуването на споразумения, решения или съгласувани практики по чл. 9, ал. 1 ЗЗК, в които те участват. Тази възможност следва да се упражни в 30-дневен срок от деня на сключването, приемането или прилагането им.
II. Подаване на уведомление
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗК което и да е от участващите в споразумението, решението или съгласуваната практика предприятие подава до Комисията за защита на конкуренцията уведомление, което съдържа данни за:

1. предприятията - участници в споразумението, решението или съгласуваната практика - име, седалище и адрес на управление, данни за съдебната им регистрация, предмет на дейност, телефон, факс, телекс;
2.  правната форма на споразумението или решението или вида на съгласуваната практика. При наличието на писмено споразумение или решение към уведомлението се прилага надлежно заверено копие. Когато споразумението или решението не са в писмена форма се прави подробно описание на тяхното съдържание. При наличието на съгласувана практика се посочва конкретната форма на координация (действие или бездействие) и тя се описва. Посочват се и:

• датата на споразумението, решението или съгласуваната практика;
• датата на влизане в сила;
• предвиденият период на действие;
• целите на споразумението, решението или съгласуваната практика;
• предвидените санкции за участващите предприятия в случай на нарушение на споразумението, решението или съгласуваната практика;

3. общия дял в съответния пазар на предприятията участници. Прави се описание на продуктовия и географския пазар, върху който ще се отрази споразумението, решението или съгласуваната практика, както и кратък анализ на структурата на пазара - брой на участниците, оценка на конкурентната среда, бариери за навлизане и др. Посочва се пазарният дял на всеки от участниците в споразумението, решението или съгласуваната практика, като се предоставят данни за предходните 3 отчетни години, както и общият пазарен дял на всички участници.
4. искане за освобождаване от забраната по реда на чл. 13 ЗЗК. Посочва се основанието - чл. 11, ал. З ЗЗК. Когато се иска освобождаване на споразумение, решение или съгласувана практика, участници в които са малки и средни предприятия, се посочва и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗЗК. Прилагат се и доказателства за характера на предприятията.До постановяване на решение на КЗК са забранени ex lege всякакви фактически и правни действия по направеното уведомление.
III. Осъществяване на процедурата
Производството по издаване на разрешение се образува при подаване на уведомлението, съдържащо посочените в чл. 11, ал. 2 ЗЗК данни. Ако уведомлението не отговаря на законоустановените изисквания, на предприятията се изпраща съобщение за отстраняване в 7-дневен срок на допуснатите нередовности. Ако същите не бъдат отстранени в посочения срок, уведомлението не се разглежда от Комисията за защита на конкуренцията.
В срок до 2 месеца от постъпване на уведомлението КЗК извършва оценка на споразумението, решението или съгласуваната практика. При оценката следва да се преценят предпоставките, при наличието на които съответното споразумение, решение или съгласувана практика могат да бъдат освободени от законоустановената забрана. Тези предпоставки са посочени в чл. 13, ал. 1 ЗЗК и те са кумулативно и алтернативно свързани.
Първата от тези предпоставки е съответното споразумение, решение или съгласувана практика да допринася за поне един от следните положителни стопански резултати:

• увеличаване и подобряване производството на стоки и извършването на услуги;
• техническото и икономическото развитие.

Поначало е необходимо конкретното споразумение, решение или съгласувана практика да са обективно годни да постигнат някой от посочените резултати. Поради това се приема, че при оценката е необходимо да се установи дали реално могат да се очакват тези положителни резултати, а не дали са такива намеренията или целите на участващите в споразумението, решението или съгласуваната практика предприятия.
Втората предпоставка, която трябва да е налице е необходимостта да се осигури на потребителите справедлив дял от получените ползи. При оценката на тази предпоставка следва да се направи прогноза при прилагането на конкретното споразумение, решение или съгласувана практика ще се формират ли ползи, които ще надвишават вредния ефект от прилагането му върху конкуренцията на пазара, както и дали това, което ще получат потребителите е справедлив дял от тези ползи.
Като възможни ползи за потребителите се приемат:

• намаляване на цените на предлаганите стоки или услуги;
• увеличение на предлаганите количества;
• подобряване на качеството;
• създаването на нови продукти;
• разнообразяването на асортимента с цел задоволяване на различни вкусове и желания;
• разширяване на разпространителската мрежа;
• подобряване на сервизното обслужване и др.

Третата предпоставка е конкретното споразумение, решение или съгласувана практика да не налага на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели - чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Това означава, че за да бъде освободено от забраната конкретното споразумение, решение или съгласувана практика, трябва да се сведат до минимум ограниченията на конкуренцията, които са възможен негов резултат. Такива ограничения са допустими само доколкото те са необходимо средство за постигането на посочените цели - положителен ефект или осигуряване на дял от ползите за потребителите.
Четвъртата предпоставка е споразумението, решението или съгласуваната практика да не създава възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар - чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗЗК. Наличието на такава опасност представлява абсолютна пречка за освобождаване. При оценката на тази предпоставка е необходимо да се направи обективна преценка дали се създава вероятност прилагането им да доведе до нежелания резултат - премахване на конкуренцията на съществена част от пазара.
В чл. 13, ал. 2 ЗЗК е регламентирано самостоятелно основание за индивидуално освобождаване от забраната. Предпоставките, които едновременно следва да са налице, за да се постанови разрешение са две:
- всички участници в конкретното споразумение, решение или съгласувана практика да бъдат малки (чл. 3, ал. 3 ЗМСП) и/или средни (чл. 3, ал. 4 ЗМСП) предприятия;
- положителният ефект от споразумението, решението или съгласуваната практика да се изразява в повишаване на конкурентноспособността на участниците, т. е. прилагането на същите ще доведе до подобряване на позициите на предприятията - участници на съответния пазар.
Въз основа на оценката КЗК постановява решение, с което:

1. разрешава освобождаване от забраната по чл. 9, ал. 1 ЗЗК на споразумение, решение или съгласувана практика, за които са налице посочените предпоставки. Когато дава разрешение за индивидуално освобождаване от забраната, КЗК може да включи и определени условия, с които предприятията са задължени да се съобразят;
2. обявява, че не е налице основание за прилагане на забраната по чл. 9 ЗЗК;
3. забранява споразумението, решението или съгласуваната практика.

Решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на ГПК (чл. 43, ал. 1 ЗЗК). То може да се обжалва от лицата, взели участие в производството пред КЗК.

Завършване на процедурата

Издаденото разрешение за индивидуално освобождаване от забраната по чл. 9 ЗЗК дава възможност на участниците да прилагат освободеното споразумение, решение или съгласувана практика.
Комисията за защита на конкуренцията осъществява контрол за спазването от участниците в споразумението, решението или съгласуваната практика на разрешението за освобождаване от забрана.
Тя може да отмени или да измени даденото разрешение, както и да забрани споразумението, решението или съгласуваната практика, когато е налице едно от условията, посочени в чл. 13, ал. 4 ЗЗК:

1. настъпи промяна във факт, който е имал основно значение при издаване на разрешението;
2. участващите предприятия нарушат условие, което разрешението съдържа;
3. се установи, че разрешението се основава на предоставени от предприятието неверни сведения и данни;
4. се установи, че участниците в споразумението, решението или съгласуваната практика злоупотребяват с постановеното освобождаване от забрана.