Екип от изследователи от финландския университет Аалто разработва интелигентна система за автоматичното следене на състоянието на важни структури, като в някои случаи това може да става дори в реално време, съобщават от учебното заведение

Разработваната по проекта ISMO система е способна да предупреждава своите потребителите за възможни бъдещи нарушения в конструкцията на мостове, ядрени централи, железопътни мрежи и др. Тя ще позволи на специалистите, отговарящи за поддръжката на въпросните съоръжения, да предприемат мерки за предотвратяване на бъдещи разрушения, включително и такива, предизвикани например от природни бедствия – земетресения, свлачища, наводнения и др.

Системата работи благодарение на „интелигентни“ сензори, които измерват характерните за нея вибрации. Събраната информация ще бъде подложена на предварителна обработка на място от самите сензори и впоследствие предадена към централен компютър, който ще анализира резултатите. Данните ще могат да се използват и за предвиждания относно оставащия срок на годност на структурата.

Освен за ключови инфраструктурни обекти, чието разрушаване само по себе си би се превърнало в мащабно бедствие (какъвто е случаят с ядрените обекти), системата от сензори ще може да следи и състоянието на ценни исторически сгради и монументи, и дори на различни превозни средства – от кораби и влакове до космически ракети.

Самото отчитане на здравината на дадена структура ще бъде базирано върху повтарящи се измервания на вибрациите ѝ в различни моменти. Така възможните нарушения и намалената здравина ще могат да бъдат засечени благодарение на промени в показателите на вибрациите.

"Всяка структура вибрира с различни честоти. Може да се каже, че всяка има свой специфичен честотен отпечатък“, коментира ръководителят на проекта ISMO Юрки Кулаа.

Наред с това, за да работи ефективно, системата е изключително прецизна и синхронизирана. Това се налага, тъй като самите вибрации на конструкциите са с висока честота и сензорите трябва да правят до 1000 отчитания в секунда.

Фактор за точната работа на система е и броят на сензорите и обширността на събраната информация. По принцип и един сензор е достатъчен да засече слабостите в конструкцията. Колкото повече обаче са датчиците, толкова по-точно те могат да определят местоположенията на слабите места, обясняват създателите на ISMO.