Български учен, живеещ в САЩ, и неговият екип са разработили революционна технология, която би могла да издигне на ново ниво понятието „борба с фалшифицирането на пари”.

Инженерите работят в Щатския университет в Северна Дакота (North Dakota State University). Те са открили начин да внедрят радиочестотни идентификационни чипове (т.нар. RFID) в хартията по начин, който е по-бърз, по-евтин и има много повече приложения от досега използваните методи, съобщава „Би Би Си”. В процеса се използват лазери, които прехвърлят и разпределят чиповете във вътрешността на хартията.

Подобна „умна хартия” би могла да има множество приложения – при банкнотите, в юридическите документи, при билетите и т.н., обясняват учените.

Българинът Вал Маринов ръководи редица изследователски проекти в Университета в Северна Дакота. Той и екипът му са разработили процес, който в буквален превод означава "усъвършенствано окомплектоване чрез лазер” (Laser Enabled Advanced Packaging - Leap). В същината си той включва няколко етапа. На първо време, чиповете се изтъняват чрез плазмен гравьор. Впоследствие ултра-тънките чипове се вграждат в хартията посредством лазерен лъч.

Маринов (на снимката вляво) коментира, че технологията, която предстои да бъде патентована, е два пъти по-бърза и не толкова скъпа, колкото досега използваните. Това е така, тъй като за нея е нужен по-малко първичен материал, а и оборудването за прилагането й е много по-евтино.

Българинът вижда огромен потенциал в метода. „Преди 10 години Централната банка на Япония и Европейската централна банка оповестиха намерението си да разработят подобна технология, но оттогава досега нищо не се е случило", казва той. "Нашият метод е първият, който представя действително функциониращо вграждане на радиочестотни идентификационни чипове в хартия", допълва българинът.

В момента екипът от университета в Северна Дакота търси търговски партньори и инвеститори за откритието си. „Вярвам, че технологията трябва да напусне лабораторията и да намери своето място в индустрията", категоричен е Маринов.

Той завършва бакалавърска и магистърска степен по Производствено инженерство в Русенския университет „Ангел Кънчев” през 1979 г. Става доктор през 1992 г. в Техническия университет в София (клон Пловдив). През 1993-1994 г. е в Южна Корея, където работи по изследователски проекти в Института за наука и технологии в Теджън. През 2002 г. става част от екипа на Университета в Северна Дакота. Има над 50 публикации (собствени и в съавторство) в авторитетни издания.