България и Румъния са двете държави в Европейския съюз, определени като "скромни новатори", показа доклад на Европейската комисия. Според него все пак България е подобрила постиженията си в сравнение с предходните седем години. Рязък спад се наблюдава от 2011 до 2012 г., след което започва подобрение.
В доклада според показателите си страните от ЕС се разделят на четири групи: водещи новатори, силни, умерени и скромни новатори.
Най-силно е представянето на България в областите "Отражение върху заетостта" и "Интелектуални активи". Най-слабо е представянето в областите "Финанси и подкрепа", "Привлекателни научноизследователски системи" и "Новатори". Най-ниска оценка е получена по показателите "Разходи за научни изследвания и развитие в публичния сектор", "Най-цитирани публикации" и "Учене през целия живот".
В България делът на заетостта в производствения сектор е 19.5% (при 15.5% в ЕС). Заетостта във високотехнологични производствени предприятия от общата производствена заетост в България обаче е 19.9%, докато в ЕС е 37.5%.
В сектора на услугите заетостта е 41.6% (при 41.8 на сто в ЕС), но заетостта в услугите, свързани с високо ниво на познание, е 27.6% от общата заетост в сектора (при 35% в ЕС).
По показателя "Леснота за започване на бизнес", при който 100 точки са най-добрият резултат, България получава 71.4 (при 76.8 в ЕС). По "Предприемаческо образование и обучение в основно училище" при максимални пет страната има 1.8 точки (1.9 в ЕС). При "Върховенство на закона", където скалата е от -2.5 до 2.5 точки, България е получила -0.1 (1.2 в ЕС). Продължава да намалява населението на страната – средно с 0.7% годишно, спрямо 0.2% ръст средно в ЕС. Средният годишен ръст на БВП в България е 3.5%, а в ЕС – 2.2%. По региони в България най-добре се представя Югозападният, а най-слабо - Югоизточният и Северозападният.
България е в групата страни, в които между 2011 и 2018 г. представянето се е подобрило между 0 и 5 процентни пункта. Тук са още Швеция (4.3), Ирландия (4.2), Франция (4.2), Чехия (3.5), Хърватия (3.5), Унгария (2.8), Дания (0.2) и Кипър (0.2), като в България подобрението е с 2.4 процентни пункта. За посочения период най-голям е спадът в Словения (-10.6) и Румъния (-10.7). В Германия също има спад (-0.9).
В областта на човешките ресурси групата на "скромните новатори" е под средното за ЕС ниво, като най-слабо е представянето на Румъния, а България изпреварва три страни от групата на "умерените новатори" (Унгария, Хърватия и Италия).
По показателя "Среда, благоприятстваща иновациите" България се представя по-добре от две държави "умерени новатори" (Гърция и Хърватия).
По "Интелектуални активи" страната е близко до средното в ЕС. По "Привлекателни изследователски системи" България е последна в ЕС. По "Финанси и подкрепа" по-слабо се представя единствено Малта, а по "Фирмени инвестиции" по-зле от България се представя само Румъния.
Според доклада ЕС подобрява равнището си на иновации за четвърта поредна година. За пръв път Европа изпреварва в това отношение Съединените щати. ЕС обаче изостава все повече спрямо Япония и Южна Корея, докато Китай наваксва своето изоставане много бързо. Съюзът запазва преднината си пред Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка.
Данните допълват наскоро обявените от Комисията специфични препоръки по държави в рамките на европейския семестър, в които се изтъква ролята на научните изследвания и иновациите и се отправят препоръки за повишаване на производителността и конкурентоспособността.
Швеция е водещият новатор в ЕС за 2019 г., следвана от Финландия, Дания и Холандия. Обединеното кралство и Люксембург вече не са водещи, но попадат в групата на силните новатори, където попада за първи път и Естония.
Иновациите в ЕС са нараснали средно с 8.8% от 2011 г. насам. 25 държави от ЕС са увеличили показателите си в областта на иновациите от 2011 г. насам. Най-резултатни са били Литва, Гърция, Латвия, Малта, Обединеното кралство, Естония и Холандия, а най-много са занижили показателите си Румъния и Словения.
Водещите държави в отделни области, свързани с иновациите, са: Дания - човешки ресурси и благоприятстваща иновациите среда; Люксембург - привлекателни научноизследователски системи; Франция - финансиране и подкрепа; Германия - фирмени инвестиции; Португалия - новаторски малки и средни предприятия; Австрия - взаимовръзки; Малта - интелектуални активи; Ирландия - отражение върху заетостта и отражение върху продажбите.
Най-новаторските региони в ЕС са Хелзинки-Усимаа (Финландия), следван от Стокхолм (Швеция) и Ховедщаден (Дания). За деветгодишния период на наблюдение за 159 региона се е повишила ефективността. Тазгодишният Сравнителен доклад за иновациите по региони показва силно сближаване в резултатите на отделните региони и спад в разликите помежду им.
