Историята на вакуумните влакове (vac-trains), както са известни, започва преди близо 100 години и е свързана с името на американския инженер Робърт Годард. Той, наред с другата си активна научна дейност, разработва прототипи за бързи транспортни системи, които да свържат главните градове на САЩ – включително и прототипа на вакуумния влак.
С течение на годините за този вид превозни средства се правят множество различни дизайни и разработки. Във всички случаи обаче, зад тях стои един общ принцип: да се „изпомпа“ въздухът от затворен плътно тунел, след което да се „изстреля“ влак или друг вид транспортно средство през него. Такива тунели могат да бъдат създадени чрез изкоп в земята или в скали на повърхността.
„Предимството на този метод е това, че могат да се постигнат наистина огромни скорости“, посочва Ернст Франкел, професор по механично и океанско инженерство към Масачузетския технологичен институт.
Това се случва поради ниското въздушно съпротивление, което не може да забави толкова много влака. Съпротивлението на въздуха е една от главните причини за по-бавния ход на влаковете. Композициите, които се придвижват през тунели, създават „въздушна стена“ пред себе си, а тя отнема от силата и скоростта им. Освен това зад тях се създава и пространство с по-ниско налягане, което „придърпва“ влака назад.
Но когато премахнете въздуха и неговия негативен ефект спрямо движението на влака от уравнението, то става прекомерно лесно и ясно.
Според изследвания, създаването на вакуум в даден тунел би позволило развиване на скорост от цели 930 км/ч, което е двойно повече от скоростта, развивана в стандартния, изпълнен с въздух тунел.
Резултатите от това изследване, цитирано от "Би Би Си", мотивират анализиращия екип да предложи изграждането на жп линия между Бостън и Ню Йорк, която да използва технологията. Планът им е времето за пътуване да се намали от 4 часа на 40 минути.
Има нещо много по-мощно обаче, и това е комбинирането на вакуумния влак с друга технология. Става дума за магнитно левитираните влакове, които се движат върху платформи с окачени магнити, които намаляват триенето. В класическия облик на днешния транспорт този тип влакове достигат скорост от 581 км/час. Интересното и революционното в случая е, че при комбинация с вакуум е оценено, че скоростта им може да достигне повече от 4000 км/час.
Американският инженер Даръл Остър е привърженик на тази схема и в момента е притежател на патента на, както той го нарича, „транспорт посредством евакуационна тръба“. Той е създал шестместна капсула с големината на кола, която се изстрелва през широка 1,5 метра вакуумна тръба посредством магнитно левитиращата технология (maglev). Остър счита, че възможната скорост, която би могла да бъде достигната, варират от 200 км/час до 4000 км/час, в зависимост от това дали става дума за местен или междуконтинентален транспорт. С други думи – едно пътуване от САЩ до Китай би отнело едва няколко часа, което би направило истинска революция в транспортните услуги.
Цената на подобен проект също е обмислена. Остър посочва, че всъщност той не би излязъл чак толкова скъп, колкото хората си мислят. Цената на една система, поддържаща скорост от 350 км/час, би била около 2 милиона долара на миля (1 сухопътна миля е приблизително 1,6 километра) – цена, която гравитира около текущата такава на високоскоростните влакови проекти в САЩ. Евентуално поскъпване, но в неопределен мащаб, ще се наложи поради разходите за поддръжка, персонал или подвижен състав.
