Maсивна световна корпорация като Кока-Кола продава повече от 1,5 милиарда кенчета с кола всеки ден. Американските граждани изхвърлят по 2,5 милиона пластмасови бутилки всеки час. През 2010 година общо 14 милиона тона пластмасови опаковки и всякакви съдове са се озовали из бунищата. Това е равносметката, която ни предоставя "Бизнес инсайдър" в рамките на материал, посветен на една иновация – ядивната опаковка на храна WikiCell.

Какво е WikiCell? 

Проблемът за издигането на добра алтернатива на пластмасата никога не се е коренил в липсата на идеи. По-скоро става дума за нуждата от добра комбинация между стабилност на продукта/иновацията, цена, която да бъде отделена за нея, и обхват.

WikiCells най-кратко казано е ядивна обвивка. Както отбелязва създателят на иновацията Дейвид Едуардс, който е професор в „Харвард“:

„Това може би е първото евтино, всеобхватно и стабилно алтернативно решение на пластмасовите опаковки“.

Механизмът на WikiCell е сходен на този на кората на портокала или на черупката на кокосовия орех. С разликата, че WikiCell е доста по-деликатна обвивка, която предпазва храната и напитките – сред тях сладолед, кисело мляко, сирене, сокове, пудинг и други.

Иновационната опаковка има два слоя – единият е изцяло ядивен и е направен от хранителни частици като шоколад, ядки, плодове и различни семена. Тази мека обвивка е еквивалентна на люспичката на гроздето и може да бъде измита така, както миете плодовете. Вторият слой вече е по-здравата, по-твърда обвивка, която може да бъде или да не бъде ядивна. В случай, в който не е ядивна, тя може да бъде обелена и хвърлена в боклука. Разликата е, че тя е изцяло биоразграждаща се и оставя много по-скромен отпечатък върху околната ни среда, за разлика от пластмасата и найлона, които използваме в такива количества.

Примерен дизайн за ядивна опаковка с кисело мляко. Снимка: WikiCell

Началото

През есента на 2008 година професор Едуардс дава на студентите си идеята да разработят как една биоклетка би могла да вдъхнови хората да обмислят как по-успешно се съхранява вода в засушените райони на света. Близо година по-късно, специалистът, който е разработвал и вдишващ се кофеин или шоколад, който се диша, осъзнава нещо важно. Какво е то? Че правилата на природата могат да бъдат приложени и в сферата на опаковането на храна.

Така Едуардс се свързва с дизайнер в Париж, чието име е Франсоа Азамбур. Професорът го пита дали е заинтересуван от проекта и така се появява първият дизайн, свързан с WikiCell – така наречената „ядивна бутилка“, която дебютира през есента на 2010 година.

През следващите две години до наши дни Едуардс неумoрно тества концепцията и приложението на WikiCell. Той създава супа гаспачо в обвивка от домат, портокалов сок в обвивка с портокалов вкус и много други разработки. През януари тази година идеята най-накрая стига и в университета, в който Едуардс работи – Харвард.

Идеята гръмва, издигната на пиедестала в американския университет, и така се стига до създаването на WikiCells Designs, стартъп компания с главен изпълнителен директор Робърт Конъли. Първият патентован и емблематичен продукт на фирмата пък e сладоледът, обвит в ядивна опаковка.

Бъдещето

В краткосрочен план продукти като сладолед, кисело мляко и сок, собственост на WikiCell, ще бъдат налични в WikiBar-ове. Всеки WikiBar позволява на потребителите да експериментират с ядивната опаковка, като първият от тях е отворен в Париж през 2011 година. Пристигането на баровете в американските търговски обекти се очаква да се осъществи през 2013 година. В следващите три години пък WikiCells планира разрастването дотам, че да има представителства в специализираните магазини и супермаркети като Whole Foods и Stop&Shop.

Друга интересна мярка е и прекият подход към потребителя. От компанията разкриват, че планират и разработка на машина, която да може да се инсталира в дома на купувачите. Тя ще им позволява сами да правят своите дизайни и опаковки, като например сода с карамелова обвивка или нещо друго.

„Концепцията да оставиш на потребителите избора да аранжират както искат опаковките е основополагащa за нашата идея“, отбелязва Едуардс. „Твърде вероятно е през идните няколко години, в които ще се занимаем с все по-широк и по-широк спектър от продукти, всички тези неща да изискват сериозно адаптиране към вкуса на нашите клиенти“.

„Ако промяната на културата ни на хранене означава да предизвикаме и евентуално победим културата на изхвърляне на отпадъци, то ние сме повече от готови“, заключва професорът.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!