Бизнес секторът трябва да се насочи към иновациите, към обновяване на малките и средни предприятия и завоюването на нови външни пазари. Това заяви проф. д.ик.н. Росица Чобанова по време на конференцията „Икономически растеж: стимули и ограничители“, организиран от Института за икономически изследвания при БАН.

Страната ни трябва да има обща стратегия за иновации, като трябва да се увеличат и държавните инвестиции за научна и развойна дейност, каза още проф. Чобанова.

Развитието на икономиката на България ще зависи от провежданите реални реформи, намаляването на степента на регулиране на пазарни структури от страна на регулатори и институции и поемането на политическа отговорност за вземането на едно или друго решение.

На двудневната международна конференция се поставиха и дискутираха в различни панели сериозни икономически проблеми, стоящи пред България. Икономистите на БАН, учени и изследователи от най-престижните висши училища в България и Европа обсъждаха възможностите за растеж, пазара на труда, инвестиции, въвеждане на иновации и подобряване на бизнес климата.

При представянето на доклада си проф. Ксавие Рише отбеляза, че не е толкова важно колко инвестиции влизат в определен регион, а каква роля са оказали те на пазарите и имат ли съществено значение в определени производства.

Той допълни, че държавите трябва да обръщат внимание на развитието на промишлеността, тъй като тя дава тласък за растеж и на други сфери. Проф. Рише даде пример с автомобилостроенето, като заяви, че „Източна Европа е едно ново Елдорадо за производителите на автомобили“.

„Кредитирането у нас е достигнало праг на насищане – около  85% от брутната добавена стойност в страната и се запазва така от 2008 г. насам“, заяви доц. д-р Григор Сарийски при представяне на доклада си „Роля на кредитирането за икономическия растеж в България до началото на кризата и след това“. Основният извод, който направи доц. Сарийски е, че кредитната активност в сектора на селското стопанство е подчинена в значителна степен на субсидиите от ЕС и евентуално преструктуриране на тези субсидии може да доведе до шок в системата.

Той подчерта, че насочването на кредитите към отрасли от които не може да се очаква стабилна възвращаемост в дългосрочен план е пречка за постигането на устойчив растеж.  „Както фирмите, така и домакинствата подхождат много предпазливо при тегленето на кредити . В това отношение те са доста по-консервативни отколкото преди началото на кризата“, каза още доц. Григор Сарийски.