Дори когато се изстрелва надолу към земята, скачащият гущер използва опашката си, за да контролира позицията на тялото си, така че да падне безопасно на краката си. Създадените от човека роботи могат да постигнат същото благодарение на контролирани робо-опашки, които копират тези на гущерите и биха гарантирали безопасното им приземяване.

Така следващото поколение роботи може да моделира по-скоро движенията на геконите и дори на динозаврите, отколкото тези на змиите, паяците и различните летящи създания, смятат създателите на проекта Tailbot от калифорнийския университет Бъркли.

Подобно на въжеиграчите, които използват дълъг неогъваем прът за балансиране, гущерите използват своите опашки като динамични стабилизатори, за да се предпазят от наранявания при падане върху повърхности с различен наклон. Учените предполагат, че подобна функция е имала и опашката при двукраките динозаври (тераподи) като познатите ни от "Джурасик Парк" велосираптори.

Група студенти под ръководството на проф. Робърт Фул от университета Бъркли изследвали скоковете на вид червеноглави гущери (Agama). Те създали математически модел, описващ движението им във въздуха и на тази база разработили робота Tailbot (вижте видеото по-долу).

В същността си устройството представлява дистанционно управлявана кола, разполагаща алуминиева пръчка, стърчащата от задната ѝ страна. Благодарение на вграден малък жироскоп пръчката изпълнява ролята на опашка, стабилизира колата при скок във въздуха. Така равновесното положение на Tailbot се запазвало непроменено във въздуха и той се приземявал на четирите си колела.

Откритието може да бъде изключително полезно при създаването на роботи, които да се движат в тежки и силно пресечени местности, където е много вероятно да се преобърнат и счупят при падане.