Мозъците на медоносните пчели скоро може да помогнат на роботите да действат по-самостоятелно. Начинът, по който тези насекоми виждат и усещат миризмите, се изучава в рамките на проект за провеждане на симулация на сензорни системи на инсектите. Той е на стойност 1 млн. паунда, информира “Би Би Си”.

Симулираният мозък на пчела ще бъдат използван от летящ робот, за да му помогне да взима решения за това как да се движи безопасно. Роботите от проекта ще могат да помагат в издирването при спасителни мисии или да работят във ферми за механично опрашване на реколтата.

Изследователският екип, в който се  включват учени от университетите в Шефилд и Съсекс, има за цел да създададе модели на невронни системи в мозъка на пчелата, които помагат за различаването на това, което тя вижда и усеща като миризма.

Работещият модел на сетивните системи ще се използва в робот, за да се види дали машината ще може да се движи подобно на пчелите. Според Джеймс Маршал, който е компютърен специалист и учен в университета в Шефилд, а също и координатор на проекта, симулирането на мозък е било едно от "големите предизвикателства", свързани  с изкуствения интелект.

Досега много от опитите да се пресъздадат мозъци на живи същества в силиций са били фокусирани върху когнитивните системи, които съществуват при хората, маймуните и мишките.

Компютърен клъстер

"Простите организми като социалните насекоми имат изненадващо високи познавателни способности", отчита Маршал.

Медоносните пчели са добре познати с непогрешимата си способността да намерят пътя обратно до колонията или кошера. Смята се, че те използват позицията на слънцето като отправна точка и могат да компенсират движението му по небето при изчисляване на маршрута, когато трябва да се завърнат "вкъщи".

"Тъй като мозъкът на медоносната пчела е по-малък и по-достъпен от този на гръбначните животни, в крайна сметка се надяваме да можем да произведем негов точен и пълен модел, който можем да изпробваме при летящ робот", обясни д-р Маршал.

Моделите на сензорните системи ще работят върху клъстер от мощни графични карти, които могат да извършват изчисленията, необходими, за да се симулира мозъкът на пчелата. Изследователският екип се надява симулирацията на мозъка на пчелата да помогне на робота да взима решения за траекторията си, като се съобразява със сетивата, а не просто да извършва предварително програмирани задачи.

Много учени са започнали да използват графични карти, защото са по-евтини и по-лесни за използване от традиционните суперкомпютри.