След зърната на гроздето и хлебарките, охлювите са последният организъм, способен да генерира електричество чрез имплантирани в него биогоривни клетки. Схемата работи по еднакъв начин и в трите
ситуации: електричеството идва от метаболитни процеси, включващи трансфера на електрони от захари (като глюкозата) към кислорода.
В случая с охлювите двата електрода от биогоривни клетки са имплантирани в дупки в черупката на охлюва, като анодът предизвиква окисляване на глюкозата, а катодът – редукция на кислорода. Когато
електроните потичат между електродите, те произвеждат електрически ток.
Органите и тъканите на тези мекотели са пълни с хемолимфа (прозрачна течност, изпълняваща ролята на кръв) и е нужно време, за да се възстановят нивата на глюкоза в тях. Това означава, че охлювите
не могат да произвеждат големи количества енергия за дълъг период. В бъдеще обаче охлювите (и други създания като червеи или насекоми), биха могли да се използват за захранване на устройства,
нуждаещи се от малки количества енергия – например сензори и безжични предаватели.
Американското Министерство на отбраната спонсорира изследванията в областта на кибернетичните организми с надеждата един ден да бъдат създадени насекоми, които да могат да събират информация за
случващото се около тях, докато летят или пълзят.
Изследователите също така работят и върху медицински приложения, при които имплантирани в човешкото тяло биогоривни клетки ще могат да използват глюкозата от кръвния поток, за да захранват различни
устройства като пейсмейкъри или биосензори.
В бъдеще учените от Университета "Кларксън" планират да "електрифицират" и омари с надеждата, че метаболизмът на по-големите животни ще генерира повече електричество.