Ремонти на пътища, задръствания, катастрофи и клаксони – в наши дни шофирането без съмнение е свързано със стабилна доза стрес. Наскоро обаче се появи един нов тип източник на стрес, който засяга модерните водачи. Това е постоянният страх на притежателите на електрически автомобил, че возилото им не е достатъчно заредено, за да стигне до края на дестинацията си.

Всеки шофьор е изпитвал специфичното напрежение, когато малкият оранжев индикатор покаже липса на гориво, а наблизо няма бензиностанция. Представете си това чувство, комбинирано с опита от падащата батерия на телефона ни в момент, когато нямаме зарядно устройство под ръка. Всичко това ще ви доближи до тревогата на водача на електромобил.

Има три основни проблема при пътуването с електромобил. Един от тях е ограничените траектории, които електрическото превозно средство може да измине между отделните зареждания. Това е обусловено от размера на батерията. Вторият проблем е слабо развитата специфична инфраструктура на зареждането и третият – че дори и да имаме възможност да зареждаме, процесът отнема часове. Това означава, че ако пътувате надалеч, ще трябва да направите отделна почивка, за да заредите колата си.

Учени и фирми търсят решение на всички тези проблеми. Фирми като Better Place започнаха изграждането на специални пунктове, аналогични на бензиностанциите, които ще позволят на шофьорите да заредят електромобилите си толкова бързо, колкото биха им влели газ или бензин. В същото време голяма част от учените работят върху повишаването на ефикасността на батериите.

Може би има и друг начин – зареждащи пътища.

Инженери разработват начин, по който електромобилите могат безжично да набавят необходимата им енергия от вградени в пътната настилка магнитни бобини. Процесът, разбира се, ще се извършва в движение. На теория това означава, че на водачите няма да се налага да спират, за да зареждат електромобилите си.

Системата работи посредством техника, използваща магнитно-резонансно взаимодействие, генериращо електрическа енергия.

Съществува едно общоприето схващане, че резонансът е физичен термин, позволяващ на оперните певици да чупят стъкла със силата на гласа си. В този случай, щом гласът на певеца достигне същата резонантна честота, като тази на стъклото, те комбинирано започват да произвеждат малки количества енергия, която евентуално кара стъклото да се счупи.

Вместо акустичния резонанс, Станфордският екип използва резонансът на електромагнитните вълни. Същото енергийно взаимодействие се получава между бобината, вградена в пътя, и тази в долната част на автомобила. По този начин се произвежда енергията, необходима на електромобила, за да се движи.

Същата техника може да се използва и за зареждането на телевизори и въобще всякакъв тип електрически уреди. Разработката на Станфордския университет претендира за значителното покачване на електрическата ефективност. Те са изградили бобини, които имат 97% ефективно предаване на електроенергия на разстояние около два метра. Последните тестове сочат, че всяко от вградените устройства би могло да генерира по 10 киловата енергия.