Водораслите представляват голяма група от микроорганизми, които обитават планетата от милиарди години. Въпреки че обикновено ги свързваме с зелената „слуз“, която се образува по повърхността на застоялите води, в някои ситуации водораслите могат да бъдат много полезни за човека. За това говори и фактът, че техният потенциал като енергиен ресурс получава голямо внимание през последните няколко години.
Както повечето зелени растения, голяма част от водораслите са фотосинтезиращи – те оползотворяват енергията на слънчевите лъчи, за да произвеждат кислород и вторични продукти. Някои видове обаче са миксотрофни, което означава, че те са способни да извличат енергия едновременно от фотосинтезата от поемането на органичен въглерод.
Последната характеристика е от особен интерес за френския биохимик Пиер Калея, който прекарал няколко години в разработването на захранвана от водорасли улична лампа, получаваща енергията си от огромните въглеродни емисии, които днес изпълват градските пространства.
Самите лампи изглеждат по-скоро като стъклени контейнери, пълни със смес от вода и водорасли. През деня водораслите поемат слънчева енергия и въглеродния диоксид (CO2) от въздуха от който произвеждат електричество, което се съхранява в батерии, свързани с контейнера. През нощта добитата енергия служи за захранването на лампата, която по предварителни изчисления ще може да поглъща до един тон въглероден диоксид на година.
Пиер Калея е модифицирал изобретението си така, че то да може да бъде поставяно и на места без пряк достъп до слънчева светлина, като например подземните паркинги. В този случай лампите ще бъдат захранвани от външен енергиен източник, като добитата изкуствена светлина ще поддържа процеса на фотосинтеза и съответно - поглъщането на въглероден диоксид.