В последните години терминът „иновативно училище“ набира все по-голяма популярност. Но какво всъщност означава едно училище да е „иновативно“ и не трябва ли цялата образователна система да започне да възприема иновациите в образованието?

Отговор на този въпрос дава Анастасия Генова - учител по математика в 66 СУ в кв. „Овча купел”, специално за novinite.bg.

Като за начало, важно е да уточним какво означава „иновативно училище“ и какво представляват иновациите в образованието, казва тя. За да бъде едно училище признато за иновативно, то трябва да кандидатства с иновативна програма, която да налага нова образователна парадигма и да бъде одобрена от МОН. Най-често за иновативно се приема използването на технологии в учебните часове, пояснява учителката, която завършва втората година от обучението си в UCL и първа - в Софийския университет.

 След като учителите и учениците участваха година и половина в онлайн обучение (предизвикано от пандемията от COVID-19), би следвало те да се разбират лесно с технологиите и да знаят как да ги използват: да са наясно как се пуска устройството, как да стигнат до платформата, която се използва и как да участват в учебния час. „Но това ли е всичко? Това ли са иновациите, до които можем да се докоснем благодарение на технологиите? Краткият отговор на тези въпроси е „не“, но не можем да се задоволим само с това, отговорът трябва да бъде обоснован”, обяснява тя.

 И допълва: „С едно най-обикновено търсене в интернет, всеки може да се добере до хиляди софтуерни решения на проблемите и трудностите, които се срещат в обучението на учениците. Платформите, които се използваха по време на обучението от разстояние, сайтовете, които предлагат изработване на „флаш“ карти, образователни видеа, работни листове са само част от готовите и използвани в цял свят помощни материали за учителя и ученика. В обучението по всеки един предмет в начален, среден и гимназиален етап могат да бъдат използвани технологиите – дали с цел учениците видят нагледен пример на това, което е изписано в учебника или да получат информацията по разбираем за тях начин, няма значение. Важното е, че стига да бъдат използвани правилно, хардуерните и софтуерните решения, които предлагат технологиите, са изключително полезни в образованието.”

Генова подчертава, че за съжаление на една част от образователните институции и за радост на учениците, иновациите в образованието не приключват с използването на лаптоп и мултимедия в учебните часове: „Учениците вече имат нужда от по-различен подход. За децата, които се обучават в начален етап, прекарването на 35 минути в седнало положение с пълна концентрация върху това, което се обяснява от преподавателя е истинско предизвикателство, което граничи с мъчение. Тук е мястото за въвеждане на „иновативния“ подход към образованието”, акцентира тя.

„Всеки един учебен час може и трябва да бъде проведен по интересен и „разчупен начин“, децата имат нужда от въздух, от пространство. Часът по математика за числата до 20 може да бъде проведен на двора на училището, а децата да броят шишарки; в часовете по човекът и природата, учениците могат да се научат как да садят и да се грижат за растение, в часовете, които са отредени на вредата от наркотиците, децата могат да бъдат подканени да се въртят в кръг докато главата им не се замае и да им бъде обяснено, че така влияят вредните вещества и т.н.”, изрежда вдъхновената от науката млада преподавателка.

„Най – вероятно в момента си мислите, че такъв подход към уроците и учениците има само в частните училища. Ще се наложи да ви опровергая. Такъв подход има и в други училища, училища, които не са частни и не са „иновативни“. Училища, в които за учителите са по – важни учениците и тяхното образование, емоционално и душевно състояние, отколкото заплатите”, твърди тя.

„Не спирайте да търсите такова училище за вашето дете, защото си струва”, призовава родителите младата матечатичка.

Анастасия Генова или Ася, както я наричат приятелите разказва, че постъпването й на работа като учител станало сравнително случайно, но всичко, което последвало след първия й работен ден, определено не е било такова.

„Колегите са ми страхотни, ръководството на училището - също. Децата, както всички деца, са трудни, но изключително умни. Някои от тях са с доста тежка съдба, но всички със зъби и нокти се борят за по-добър живот”, разказва още тя.”През изминалата учебна година преподавах математика на учениците в 5, 6 и 7 клас и с доста голямо задоволство мога да кажа, че всеки един от моите ученици има голям напредък в математиката.”

По думите й 66-о СУ е понастоящем едно “малко училище” - има по една пралелка във випуск, а бюджетът му е делегиран - броят на учениците и паралелките определя финансирането.

„Както всички училища, изправени сме пред задачата да изучим и възпитаме учениците си, а ние се борим и с финансови затруднения, поради малкия бюджет на училището”, споделя тя тревогите си.

Според нея педагогическият състав на училището е съставен от изключителни специалисти и педагози: „Учители, които влагат сърце и душа в работата си”, описва с обич колегите си тя.

Убедена в по-доброто бъдеще на децата, тя е категорична: „Аз съм силно мотивирана да вдигнем училището на крака и тези прекрасни деца да имат по-добри условия за учене и по-голям достъп до ресурси”, завършва Генова.