Много често на човек му се случва да изпита някакво разочарование, съжаление за това, което е направил, или това, което не е. Подобни емоции не са точно част от ежедневието ни, но ни връхлитат достатъчно често, за да ни тормозят малко или много.

Усещането за грешни завои по пътя на живота се засилва правопропорционално с възрастта ни. Естествено, най-тежка е т.нар. „криза на средната възраст“, по време на която човек се запитва въобще какво е постигнал в този живот, дали нещата имат смисъл и как може да ги поправи... ако въобще може.

Във връзка с именно тази криза, Care2.com дава пет съвета, които да вкарат свеж въздух в затормозеното съзнание на попадналите в капана на този период.

Това е част от човешкото у нас

„Когато съжалявате за нещо, потупайте се по рамото. Защо? Защото това значи, че сте нормален в емоционален план“, изтъква Синтия Оцели, която е писател, фокусиращ се в сферата на житейските съвети. „Само социопатите са напълно освободени от сантименти и чувство за съжаление. А да приемете емоциите си, независимо какви са, е първата стъпка към преборването с тях. В повечето случаи е вредно да загърбвате мислите си или да потискате чувствата си“.

Засечете и унищожете всички непродуктивни мисли

Хората, които са склонни да се самосъжаляват, най-често гледат назад в миналото и навсякъде виждат пропуснати възможности, неизпълнени мечти и изхабен потенциал. Същевременно обаче няма как да се докаже, че дори един живот на алтернативни решения няма да се окаже по-лош от този, с който разполагате в момента.

Всеки избор води до добри и лоши неща, всяка пътека има своите дупки. Най-големият проблем е негативизмът и постоянното самосъжаление. Различни изследвания потвърждат това – според тях човешкото щастие не се определя от обстоятелствата чак толкова много, колкото от личната интерпретация на човек на тези обстоятелства.

Задаване на точните въпроси

Вместо вечния самосъжалителен въпрос „Какво ли щеше да стане, ако...“, приложете нова тактика. Начело на нея ще е въпросът „Как мога да намеря щастието в начина на живот, който водя?“. За това съветва друг автор – Алекс Ликерман.

В зависимост от обстоятелствата, намирането на оптимистичната частичка може да се окаже трудна задача, но този фрагмент винаги ще е там. Балансът между добро и лошо също е крехък и много често второто превъзхожда многократно първото. Да задълбаете само в черното обаче няма да ви помогне, независимо дали става дума за тежка трагедия или по-дребни проблеми.

Да нацелиш точните въпроси и светоглед не е от най-лесните задачи, но не е и от най-неизпълнимите. Снимка: Freedigitalphotos.net/jscreationzs

Множество изследвания разглеждат феномена на човешката тъга, породена от загуба например. В тях родители, изгубили детето си прекомерно рано, въпреки това успяват някак да оценят малките лъчи светлина покрай огромната трагедия. Те знаят, че любовта към другите им деца ще се задълбочи по този начин, както и отношенията между тях двамата като съпруг и съпруга, обединени от катастрофата.

Според Ликерман ключът е в това да изчакате кога точно да потърсите ползата от лошата ситуация. Трябват ви точното време, както и точният въпрос.

Обърнете внимание на себе си и не забравяйте кой точно сте

Всеки ден, без изключение, вие сте вие, с цялата палитра от добри и лоши качества, от интереси и начин на мислене. Това звучи прекалено очевидно и глупаво, за да го уточняваме, но е така. И понеже вие сте вие всеки ден, нужно е ежедневно да обръщате внимание на... себе си.

Оцели дава пример със себе си по време на грижите си за съпруга ѝ, който е изпаднал в тежък момент от живота си. Тя започва да пише дневник на ежедневна база, в който влива по-черните си и песимистични мисли, както и откровено личните си преживявания и идеи. Голяма част от тези вписвания в дневника впоследствие стават част от нейната книга и ѝ помагат да си припомни коя е тя и що за човек представлява.

В условията на тежка ситуация, Оцели успява да си изясни своите добри качества и таланти и това ѝ помага – както на нея, така и на съпругът ѝ.

Търсете опора, а не патерица

Едно от най-лошите виждания, що се отнася до самосъжалението, е идеята, че щастието ни зависи прекомерно много от външни фактори. Ако очаквате именно такива неща да ви ръководят в търсене на щастливия живот, то се пригответе за хронична неудовлетвореност и болка. Това важи и за други хора като такъв фактор, между другото.

Оцели дава ясен пример с търсене на подкрепа по време на тежкия период от онлайн група жени, които са били в сходно до нейното положение. И макар че подобен ход се е оказал общо-взето спомагателен на моменти, то той не е пряко решение на проблемите ѝ, нито пък панацея.

Идеята е следната – не е лошо да се възползвате от възможностите, които външните фактори предоставят. Те могат да са много ценни. Но това, което е наистина важно, е опората, а не патерицата – тоест отглеждането на силна личност у вас самите, която да може да се справи с (почти) всичко.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!