Това, което ще определя икономическата политика в България през следващата година, е как да се поставят под контрол големите разходи в бюджета и лихвите. Това мнение изрази финансовият експерт Калин Христов, бивш подуправител на БНБ, на конференцията на Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria „Финанси: Уравнения и решения“.

„Всичко опира до фискалната политика", подчерта финансовият експерт. "Най-ефективният начин е да оптимизираме разходите, но предвид политическия цикъл това ще е трудно. Всяко увеличение на данъците ще е силно проинфлационно. Големият въпрос е каква е целта на икономическата политика. Искаме ли да поставим фиска под контрол, или просто целим дефицитът да е под 3%“, коментира той.

Калин Христов е категоричен, че фискалната политика в глобален мащаб беше разхлабена, а точно от нея зависи поддържането на икономически растеж. „Сега се говори за преборване на инфлацията без рецесия, но аз считам, че тази комбинация ще създаде проблеми занапред“, анализира ситуацията финансовият експерт.

Той определи сегашния лихвен цикъл като много различен от всичко, което „сме виждали от Втората световна война насам“. „Спомняте си аргумента на централните банки за инфлацията. Всъщност, тя беше изпусната от монетарна гледна точка. Станахме свидетели на много бързо увеличение на лихвите от страна на Федералния резерв и Европейската централна банка. След забавената реакция и рязкото увеличение последва бавно пренасяне на лихвите по кредитите, особено за домакинствата“, припомни Христов. И добави, че е достигнат етап, в който трябва да започне „консолидиране на фиска“.

По думите му в България ситуацията е много подобна. „Раздуването на кредитния пазар и потреблението в момента движат растежа ни“, посочи Калин Христов и изброи три значими фактора, които влияят на икономиката ни – недостиг на работна сила, като в същото време производителността е ниска, в публичния сектор и пенсиите има увеличение на доходите, расте и кредитът. Финансовият експерт е убеден, че корекцията предстои догодина и очаква на европейско ниво тя да зависи и да се движи от политиката на Доналд Тръмп, и как държавите ще консолидират фиска.

„По всяка вероятност политиката на Тръмп ще е силно проинфлационна. Това намалява възможността на централните банки да намаляват лихвените проценти. Тръмп също иска да намали данъците с цел увеличаване на икономическата активност. Миграционната му политика обаче ще свие работната сила, а от това следва, че ще видим увеличение на работните заплати. Всичко това вероятно ще се отрази на цените на храните“, прогнозира Христов.