Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване, със заповед за командироване в страната или със заповед за командироване в чужбина. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, след което дава отчет пред работодателя за изпълнение на задачата и за направените разходи.

Командироване в чужбина

Командироването в чужбина се урежда с НАРЕДБА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА.

Командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед за командироване в чужбина. Заповедта, освен елементите на заповедта за командироване в страната, съдържа:

1. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето;
2. финансови условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане;
3. вид на транспортните средства и маршрут;
4. ръководител, предложил командировката или специализацията;
5. други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията;

В случаите, когато приемащата страна поема изцяло или частично разходите за командировката или специализацията, към заповедта се прилага превод на български език на извлечение от поканата за посещение, касаещо финансовите условия.