Британската петролна група "Бритиш петролиъм" обяви на 27 февруари, че ще ликидира дела си от 19.75% в руския петролен гигант "Роснефт" след руската инвазия в Украйна.

Решението идва под силния натиск на правителството на Великобритания. От него ще произтекат финансови последствия в размер на 25 млрд. щ. долара, които ще бъдат отписани в края на първото тримесечие, посочи в официално изявление "Бритиш петролиъм". Компанията стана акционер на "Роснефт" през 2013-а като част от продажбата на дела си в TNK-BP за 12.5 млрд. щ. долара. 

Главният изпълнителен директор на "Бритиш петролиъм" - Бърнард Луни - и предшественикът му Боб Дъдли ще се оттеглят от борда на "Роснефт". 

"Подобно на много хора по света бях силно шокиран и възмутен от събитията в Украйна и сърцето ми е на страната на всички засегнати. Това ни накара да преосмислим изцяло позицията на "Бритиш петролиъм" в "Роснефт", обясни Луни. 

"Роснефт" изрази на уебсайта си разочарование от решението на британците "да разрушат 30-годишното успешно сътрудничество" между двете компании, при това "взето под безпрецедентен натиск от политически ангажирани сили".

"Бритиш петролиъм" има най-сериозно присъствие в руския петролен и газов сектор, но най-големите конкуренти на групата също притежават важни дялове. Кешовите приходи на френския мултинационален конгломерат "Тотал Енърджис" от дейност в Русия са в размер на около 1.5 млрд. щ. долара или грубо 5% от общите му оперативни приходи. Французите притежават дял в производителя на газ "Новатек", както и солидно участие в проекта "Ямал Ел Ен Дж". "Шел" има сериозни вложения в ръководения от "Газпром" проект за втечнен газ "Сахалин енърджи", а "Шеврон" и "Ексън" присъстват в производството на смазочни масла.

Норвегия също ликвидира инвестициите си в Русия, става ясно от изявление на премиера на страната Йонас Гар Стьоре на 27 февруари. Норвежкият държавен фонд, който е най-големият в света с авоарите си от 1.3 трлн. долара, ще се раздели с руските си вложения. Фондът е притежавал акции в близо 47 руски компании и инвестиции в руски правителствени облигации в размер на общо 25 млрд. норв. крони (2.83 млрд. щ. долара) в края на 2021-а срещу 30 млрд. крони година по-рано: правителствени облигации за 6.7 млрд. крони и акции за 23.3 млрд. крони, по данни на Норвежката централна банка.

Най-ценният дял в индивидуална фирма в края на 2020-а е бил в "Сбербанк", където фондът е имал дял от 0.83%, оценен на 6 млрд. крони по онова време, което го е направило четвъртият по големина акционер, по данни на "Рефинитив Ейкон". Следващите по големина дялове на норвежкия държавен фонд са били в енергийните фирми "Газпром" и "Лукойл".