Русия рязко ще намали транзита на природен газ в Европа през Украйна след пускането в експлоатация на новите газопроводи от своите арктически находища директно за Германия.
Благодарение на тях Москва се надява да увеличи своя дял на газовия пазар на Европейския съюз, въпреки конкуренцията от страна на катарския и американския газ, се казва в анализ на Ройтерс.
Западните партньори на „Газпром“ съгласуваха нова схема за финансиране на проекта „Северен поток 2“ на обща стойност 9,5 милиарда евро /10,32 милиарда долара/, което трябва да позволи на Москва да реализира плановете си за увеличаване на тръбопроводните доставки на газ за Европа след 2019 г. Делът на „Газпром“ на газовия пазар на Европа нарасна за последните две десетилетия до 1/3 от 1/4.
Компанията смята, че ще може да увеличи своето присъствие в ЕС, въпреки страховете на Брюксел във връзка с нарастващата енергийна зависимост от Москва. „В момента ние изпреварваме рекордните обеми от 2016 г. с 10%. Изглежда могат да се очакват нови рекорди през тази година и делът на „Газпром“ на европейския пазар отново ще нарасне“, заяви президентът на УС на газовия холдинг Алексей Милер, стар съратник на руския президент Владимир Путин.
“Газпром“ е доставил рекордните 179 милиарда куб.м. газ в Европа през 2016 г. след срива на цените на петрола, с които е обвързана цената на „синьото гориво“. За този висок резултат съдейства също така и студеното време в ЕС. През тази година потребителите молят за допълнителни обеми газ и „Газпром“ смята, че през следващите 15 години може рязко да увеличи доставките, защото Европа ще се нуждае от допълнителните 100 милиарда куб.м. газ на фона на спада на собственото си производство. „В тази връзка трябва да е ясно, че доминиращият фактор – това е намаляването на добива в Северно море и страните от ЕС... Съответно и делът на руския газ ще расте“, каза Милер. Брюксел на няколко пъти се опита да се избави от прекалената си зависимост от руския газ след 10 години спорове между Москва и Киев за цените, което водеше до спиране на доставките по време на студовете.
Присъединяването на Крим и ролята на Москва във въоръжения конфликт в Източна Украйна убедиха ЕС в необходимостта да намалят зависимостта си от доставките на руски газ, които, както смятат критиците на Кремъл, Москва много често използва за заплахи и шантаж.
„Да се говори за зависимост по принцип не е съвсем коректно. Нашата зависимост е взаимна: инвестирайки в разработването на находища и строителството на тръбопроводи, „Газпром“ разчита на бъдещото търсене и фактически зависи от европейския пазар в не по-малка степен, отколкото европейският пазар зависи от нейните доставки“, каза Милер. Той също така заяви, че Европа толкова е инвестирала в диверсифицирането на вноса, включително доставките на втечнен природен газ с танкери, че може да получава „синьо гориво“ от всяка точка на света.
Бумът на добива на шистов петрол и газ в САЩ вдъхнови много европейски политици да искат да се излезе изпод руската доминация в областта на вноса на енергоносители, тъй като все повече ВПГ от САЩ, Катар и Африка ще се доставя до бреговете на Европа в близките години. Милер заяви, че „Газпром“ не се бои от подобна конкуренция: „По-евтиният тръбопроводен газ печели конкуренцията с втечнения газ и ще я печели и занапред“. По-малко през Украйна “Газпром“ изнася газ за Европа по три основни маршрута – газопреносната система през Украйна, газопровода от Ямал през Беларус и Полша за Европа, а също така новия газопровод по дъното на Балтийско море „Северен поток“ до малкия германски град Грайфсвалд. „Газпром“ иска да удвои пропусквателната способност на „Северен поток“ и в понеделник обяви, че се е договорил с Uniper, Wintershall, Shell, OMV и Engie за съвместно финансиране на разширяването.
Някои страни от Източна Европа и Прибалтика казват, че новият тръбопровод с руски газ през Балтийско море ще превърне Брюксел в заложник на Москва, а в Северна Европа, преди всичко в Германия, виждат в новата тръба икономическата изгода. „Газпром“ заяви, че съществува възможност за пълното спиране на доставките в Европа през Украйна след пускането на „Северен поток 2“ и след изтичането през 2020 г. на договора с Украйна за транзита. Но според Милер някакъв обем на транзита през Украйна все пак ще остане.
„Що се отнася до транзита през Украйна след януари 2020, ние вече казахме, че сме готови да водим преговори... друг въпрос, че става дума за изключително малки обеми. За около 15 милиарда куб.м. годишно и тези обеми са предназначени за страните, които граничат с Украйна“, уточни Милер. В началото на новото хилядолетия Русия транзитираше над 100 милиарда куб.м. годишно през Украйна.
През миналата година транзитът бе 82,2 милиарда или с 22,5% по-малко, отколкото през 2015 г. Заплахите на Москва да спре транзита през Украйна ядосаха Евросъюза, където много политици нарекоха проекта „Северен поток 2“ икономически и политически лост да се накаже Киев. Милер каза, че транзитът през Украйна ще намалее и по други причини, включително увеличаването на добива на „Газпром“ в Ямал. “Ако погледнете на снимката от космоса, ще видите, че германският Грайфсвалд се намира буквално по права линия през Балтийско море до новите находища. Този маршрут е с 2000 км по-къс, отколкото през Украйна“, заяви Милер.
Той също така подчерта, че Украйна десетилетия наред не е инвестирала в модернизирането на тръбопроводи, затова новият маршрут ще бъде „екологично по-сигурен“.
