Масово закъсняват влаковете до и от морето. Това установи обстойно проучване на „БАНКЕРЪ“, проведено за периода 1 юни – 20 юли 2022 година. Защо точно от Деня на детето? Просто защото от тази дата, според хвалбите на транспортния министър Николай Събев, „БДЖ - Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) подобри разписанието на 8 влака така, че да „изминават разстоянието между столицата и двата морски града между 30 и 55 минути по-бързо“. Или поне това обещаваше официалното съобщение на компанията, огласено на 1 юни.

„С намаляването на времето за пътуване между 5 часа и 30 мин. и 6 часа се осигурява по-комфортна и удобна услуга за клиентите на БДЖ, които ще пътуват през летния сезон“, пише още в съобщението на БДЖ-ПП. Данните от електронната система на самия държавен железопътен превозвач обаче сочат нещо съвсем друго.

За 50-те дни на проучването – от 1 юни до 20 юли включително, пътническите композиции, пътуващи от София до Варна и Бургас и обратно, са натрупали хиляди минути закъснения.

Истински рекордьор е нощният влак № 8657, който тръгва от столицата в 21.15 часа и пристига по разписание във Варна в 05.37 часа. За всичките 50 дни на изследването той е закъснял 26 пъти, или в 52% от всички пътувания. Най-малкото му закъснение е било 8 минути, а най-голямото – 224 минути. Според безпристрастната статистика на БДЖ-ПП средното закъснение на този влак е 40 минути. Това  ще рече, че неговите пътници са престояли във влака, вместо да се пекат на плажа, общо 1040 минути, или 17 часа и половина повече, отколкото е било предвидено по разписание.

"Само" 21 пъти от общо 50 пътувания е закъснял влак № 3602, пътуващ от Бургас за София. Най-малкото му закъснение е 7 минути, а най-голямото – почти четири часа (224 минути). Средното закъснение на този трен е 33 минути, което ще рече, че е задържал „любимите“ си пътници във вагоните 693 минути - близо 12 часа.

По 19 пъти за 50 пътувания за закъснели от 1 юни до 20 юли влаковете с номера 3601 (София - Бургас) и 2614 (Варна - София). Средните закъснения на двата са, съответно, 37 и 22 минути, като най-големите им закъснения за едно пътуване са 90 минути - за влака София – Бургас, и 98 минути - за трена от Варна до София.

18 закъснения за 50 дни е натрупал и влак 3624, тръгващ в 14.30 часа от Бургас към София. И той в някои от дните се е клатушкал с 89 минути след разписанието си, като средното закъснение, отчетено за него, е 24 минути.

По 17 закъснения са отчетени на влак 3621 София – Бургас, както и на влак 2626, пътуващ по направлението Варна – София. Максималното закъснение на първия е 95 минути, а на втория – „само“ 51 минути.

През посочения период 15 пъти е закъснял влак № 8602 (Бургас - София), по 14 пъти – влак № 8651 (София – Варна) и влак № 2612 (Варна - София), 13 пъти – влак № 2610 (Варна - София), 10 пъти – влак № 3636 (Варна - София) и т. н.

Добре е човек първо да скочи и едва тогава да извика „хоп“, гласи поговорка. Явно обаче нито транспортният министър Николай Събев, нито подопечните му шефове в БДЖ си падат по народните мъдрости. Затова още при първото си изявление на 13 декември министър Събев обеща да увеличи скоростта на влаковете, а едва тогава се замисли как и дали изобщо може да се постигне това и започна да търси хора, които евентуално да го направят. В огромното си желание само за няколко месеца той назначи и уволни десетина шефове в железниците, но – видно от резултатите – не постигна абсолютно нищо.

„Радвай се, че все още не е станала тежка жп катастрофа“, ми каза преди дни един бивш жп ръководител. Настръхнах! Дай Боже и да не става! Че нали само това ни остава – да се молим на Бог, вместо да разчитаме на министри и жп шефове, които не са се качвали на влакове от десетилетия. Или пък са пътували на сън по несъществуващи жп линии, като тази до Етрополе.