В ерата на бързото хранене и пакетираните закуски свикнахме да използваме обобщаващото понятие „джънк“ като наименование на продуктите от един солиден сегмент на хранителната индустрия. Всъщнност в оригинал американският израз "junk food" означава "пристрастяваща храна".
Знаете ли обаче защо безалкохолните напитки и сладките и солени бързи храни са толкова популярни сред младите (а и не само) хора и понякога се чувстваме така, сякаш наистина сме пристрастени към тях? Е, огромното им потребление си има своята история. Тя започва от една обикновена, но много любима газирана вода. Разказва ни я сайтът Kulinar.bg.
До 2001 г. aмериканската безалкохолна напитка Dr Pepper заема трето място в класацията за най-желаните соди. През годините легендарният Джон Ленън от The Beatles си я поръчва чак от Ню Йорк, тъй като не може да я открие в родната си Англия, а групите The Beach Boys, ZZ Top и певицата Шер настояват тя задължително да ги очаква в съблекалните им по време на турнетата им. Самата Хилъри Клинтън я изисква по време на пътуванията си като първа дама на САЩ.
Огромната конкуренция и множащите се производители на безалкохолни напитки обаче довеждат до неочакван спад на позициите на Dr Pepper на пазара. Компанията е длъжна да отвърне на удара и се обръща към специалист в тази сфера – Хауърд Московиц, доктор по експериментална медицина с диплома от университета Харвард и една от легендите в сферата на хранително-вкусовата промишленост. Той е известен с това, че успява да оптимизира продуктовото разнообразие на най-големите хранителни гиганти в света.
Работата на Московиц опира на това да проучи вкусовите предпочитания на масовото потребление. Инженерите-технолози непрекъснато работят върху нови варианти на един и същ продукт с единствената цел да намерят перфектната комбинация от цвят, вкус, консистенция и опаковка.
Думата на потребителя дава крайната оценка. Ангажират се различни хора, на които се плаща, за да прекарват часове наред докосвайки, помирисвайки и опитвайки новите продукти. В резултат се селектират най-добрите варианти от безкрайните възможни комбинации.
Пред изданието "Ню Йорк Таймс" Хауърд Московиц споделя, че неговият компютър работи със специален математически модел, който разпределя съставките на продукт Х спрямо сетивните възприятия на човека. Благодарение на този инженерен подход работата му стократно се улеснява
Златната идея, която докторът по експериментална медицина прилага през целия си професионален път, идва, когато американската армия го наема да работи в изследователските ѝ лаборатории. Той трябва да справи с предизвикателството така да разшири гамата от полуготови храни, които се сервират на войниците, че те никога да не им омръзнат и дори да започнат да приемат по-големи порциони, необходими най-вече по време на битки.
Московиц намира идеалното решение на задачата, като изследва вкусовете на членовете на армията. Периодично той разпитва войниците за предпочитанията им – какво (не) биха искали да им се сервира и колко често.
Отговорите, които получава, са непостоянни. Постепенно той стига до извода, че типичните храни като белия хляб никога няма да зарадват или изненадат хората, но и те никога няма да им се наситят. Това очевидно противоречие е познато като „сетивно-конкретна ситост“.
До какви други изводи е стигнал Хауърд Московиц и какъв е бил резултатът за американския производител на безалкохолни напитки, вижте в Kulinar.bg.
