КНСБ активно участваше с мнения и становища в периода на представяне на различните версии и проектни фишове от Плана за възстановяване и устойчивост. За съжаление, окончателната версия на Плана не беше представена за обсъждане, а новите проекти, за които бяхме информирани под формата на „обществено обсъждане“, не бяха подложени на обществени консултации, тъй като не получихме своевременен достъп до тях. Това съобщават в своя позиция от КНСБ.
В одобрения вече от ЕК План за възстановяване и устойчивост и сега липсва информация на ниво проектни фишове и приложението „Мilestones and Тargets“, което отразява в детайли поетите ангажименти пред ЕК за провеждане на дълбоки секторни реформи. Според нас в енергийната част на Плана има редица ангажименти, които будят притеснения за енергийната сигурност на страната и не могат реално да допринесат за възстановяване и устойчивост в сектора:
1.Поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до 2026 спрямо 2019 г. включва обвързващи краткосрочни стъпки за поетапно затваряне на енергийни мощности през 2024 и 2026 г., като са посочени всички въглищни централи. Не става ясно какви реформи ще има в сектора след 2030 г. и 2035 г. ,а крайният срок от 2038 г. изглежда по-скоро пожелателен.
КНСБ настоява да се преразгледа ангажимента за осигуряване на 40% намаление на годишните емисии на СО2 от сектор електроенергетика до 2026 година спрямо 2019 година, защото това ще ни обвърже с условия за дълбока промяна в комплекса „Марица изток“ още в следващите 3 години.
В рамките на текущата ценова и ресурсна криза, които няма изгледи да бъдат преодолени скоро, е недопустимо да се спират надеждни енергийни мощности на собствени въглища!
2.Предвидената реформа за подобряване на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор, при което те да бъдат отделени от БЕХ, ще породи тежки административни и финансови проблеми, които ще рефлектират върху производствените и инвестиционни програми на ключови енергийни предприятия, в които работят хиляди хора.
3.Премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар през 2022 година ще имат значителни последици върху цените за крайните потребители. Недопустимо е в настоящото състояние на ценова криза да се планира либерализация на пазара на дребно, която включва първи етап още през следващата година 2023 година и ще продължи през 2025 г.!
КНСБ счита, че отпадането на т.н. кръстосано субсидиране за дружествата в рамките на БЕХ, комбинирано с либерализацията на пазара през 2023 и 2025 г., ще доведе до изравняване на цените за бита с тези на свободния пазар, което ще бъде непосилно за по-голяма част от домакинствата.
4.Заложеният проект за национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh не намери подкрепата на професионалните среди и не е включен като опция в нито един стратегически анализ за развитие на електроенергийния сектор у нас, които ние обсъждахме в последните три месеца. КНСБ счита за целесъобразно да се ограничи обхватът на проекта за „батерийните масиви“, който в настоящия си вид ще натовари финансово ЕСО, ще се реализира много по-рано, спрямо ВЕИ централите, които би трябвало да обслужва, и ще създаде предпоставка за конкуренция с ПАВЕЦ на НЕК.
5.Териториалните планове за справедлив преход са споменати бегло в ПВУ и са прехвърлени към нова Комисия по енергиен преход и Консултативен съвет за Европейската зелена сделка. За осъществяване на действително справедлив преход във въглищните региони, КНСБ предложи да се извърши картографиране на уменията на работещите в засегнатите предприятия, както и създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони”. И към двете предложения според нас не се демонстрира необходимото разбиране и ангажимент за реализация. По същия начин ангажиментът за разполагане на производство на батерии в комплекса „Марица изток“ не намира място в общия план за действие.
В заключение, КНСБ счита, че в най-кратки срокове трябва да бъде приета Национална енергийна стратегия за 2030 г. с хоризонт до 2050 г., която да гарантира запазването на енергийната сигурност на страната, справедлив енергиен преход и справяне със социалните и икономическите предизвикателства в сектора.
КНСБ ще настоява за предприемане на стъпки към промяна на модела в сектор Енергетика само след задълбочено обсъждане със социалните партньори.