След близо една година забавяне Министерство на транспорта пусна поръчката за закупуване на влакове и локомотиви на стойност над 2,8 млрд. лв. без ДДС. Четирите поръчки са за 7 двуетажни и 35 едноетажни мотриси, 20 пуш-пул влака и 18 маневрени локомотива. При всички е заложена 15-годишна поддръжка, а в две от поръчките е предвидена опция за закупуване на допълнителни бройки.
Максималната скорост, която ще развиват, е между 160 и 200 км/ч. При някои машини е заложено да бъдат оборудвани и с бюфет – нещо, което липсва в подвижния състав на БДЖ сега. Новото железопътно оборудване ще е собственост на ведомството, а ползвател ще е компанията, която спечели следващия договор за извършване на обществен превоз на пътници. Тоест това може да бъде не БДЖ, а частен превозвач.
Очаква се локомотивите и новите влакове да бъдат доставени в срок от 1,5 до 4 години.
По-голям проблем обаче е липсата на достатъчно железопътни отсечки у нас, които да позволяват движението на влакове със 160 км в час и повече. Има такива, но те са кратки, като единственото изключение е жп линията от Пловдив до Свиленград. А за скорост от 200 км дори все още нямаме такива. В същото време по близо 70 на сто от жп линиите са наложени ограничения да се вдига над 70 километра в час и дори при добро желание и отпуснати средства, каквито към момента няма за модернизация, картината ще е същата и към 2032 г. Тоест години, след като сме “изхарчили” 2,8 млрд. лв. за доставка на неизползваеми електрически локомотиви и състави. И сега използвани състави масово имат възможност да вдигат 130 километра в час, а част от новите електрическите мотриси и 140 км/час, но това не се случва заради състоянието на релсите, категорични са специалистите.
И докато в Европа и света компании се надпреварват да поставят рекорди по скорост на придвижване и експлоатация на най-екологичния транспорт - железопътния, у нас през последните двайсетина години средната скорост на влаковете на БДЖ е намаляла с около 20 километра в час и е достигнала срамните 47 км/час.
В средите на експертите, макар да звучи като шега, често се разказват съвсем реални куриози - от сорта, че по част от отсечките парните локомотиви преди десетилетия са превозвали композициите по-бързо от съвременните си събратя десетилетия по-късно.
Поръчката за 20-те пуш-пул влака е най-скъпата от обявените. Прогнозната ѝ стойност е над 1.2 млрд. лв. без ДДС. Освен традиционната поддръжка за 15 години и обучение на персонала, тя предвижда закупуването на 20 броя едноетажни електрически влака тип „push - pull”. Срокът за подаване на оферти е 10 юли.
От тях 10 броя трябва да са с капацитет 300 седящи места и да се състоят от локомотив, минимум 4 междинни вагона и 1 команден вагон. Останалите 10 броя трябва да с капацитет 360 места, локомотив, минимум 5 междинни вагона и 1 команден вагон. Всичките трябва да имат възможност да предоставят кетъринг – бюфет и да развиват скорост до 200 км/ч.
За покупката на 20-те бройки ведомството е заложило малко над 500,2 млн. лв. без ДДС. Общата стойност на плановата поддръжка е над 225 млн. лв. без ДДС, а на извънплановата – над 25 млн. лв. без ДДС. За извънреден ремонт е заделена сума от над 50 млн. лв. без ДДС. Министерството е оставило опция за евентуална допълнителна покупка на още, като за целта е определена сума от малко над 400,1 млн. лв. без ДДС.
Освен закупуването на 35 едноетажни мотрисните влакове, които трябва да са с капацитет 200 места, другата поръчката включва и поддръжката за 15 години, както и обучението на персонала. Прогнозната ѝ стойност е малко над 1.1 млрд. лв. без ДДС. Срокът за подаване на оферти отново е 10 юли. А предвидената за целта сума е 476,8 млн. лв. без ДДС за закупуване на мотрисите плюс още 190,8 млн. лв. за плановата им поддръжката им през следващите 15 години и други близо 24 млн. лв. за извънпланова такава. За За извънреден ремонт са предвидени още 47,6 млн. лв. без ДДС. Или общата сума е над 738 млн. лв.
