"Учи и ще сполучиш" - всеки от нас е чувал тази стара българска поговорка много пъти. Най-вероятно на някакъв етап от живота си сме вярвали в нея, а може би все още се доверяваме на нейната мъдрост. Доколко обаче чистият капацитет от знания може да ни гарантира успех и толкова ли е осезаема разликата между ерудицията и интелигентността?
Според експертите от сайта „Бизнес инсайдър“, сред хората, особено сред амбицираните млади хора, е много разпространена заблудата, че ако успееш да научиш максималното в училище и в университета, това ще бъде като един своеобразен трамплин към най-високите професионални върхове. И колкото повече учиш, толкова повече ще сполучиш.
Това никак не е изненадващо, като се има предвид, че първите 20 години от живота ни са фокусирани върху образованието. Когато придобием висше образование, кандидатстваме за по-висок пост дори на първата си работа по специалността. Като цяло в това няма нищо лошо и толкова неестествено. Но погрешната интерпретация на поговорката може да ни изиграе лоша шега.
Накратко, не е важно колко знаеш, а какво. И как използваш знанията си за професионалните си цели. Понякога един няколкомесечен курс, засягащ точно естеството на работата ни, може да ни бъде по-полезен от четири семестъра попиване на общи знания.
Всъщност, историите на някои от най-успелите хора (в миналото и в наши дни) много точно илюстрират това, за което говорим. Всички те са стигнали до върха без това, което може би смятате за задължително.
Джон Глен
За американците името на Джон Глен буди толкова възхищение, колкото това на Юрий Гагарин за целия останал свят. И има защо. По-малко от година след подвига на Гагарин Глен го повтаря – на 20 февруари 1962 г. той става първият американски астронавт, извършил орбитален космически полет, обикаляйки три пъти земното кълбо. И всичко това, въпреки че прекъсва, може да се каже, преждевременно висшето си образование, след като получава бакалавърска степен от „Максинум Колидж“.
Стив Джобс
Ако все още не сте прочели популярната биография на вече покойния Стив Джобс, ето един любопитен факт. Бащата на технологичния гигант Apple (който в света на предприемачеството и технологиите е много повече от това) е прекарал само шест месеца в колеж – по-точно, в колежа „Рийд“ в Портланд, Орегон. При това, въпреки изричното условие, което биологичната му майка е поставила пред неговите осиновители – детето да получи университетско образование. След като се отказва от висшето заведение, Джобс започва да посещава само определени лекции, които счита за полезни. Например курса по калиграфия, който, по думите му, е изиграл съществена роля за "прекрасната симетрия на шрифтовете на Apple".
В крайна сметка селектирането на знанията, които получава, комбинирано с опита му в различни технологични компании, се оказва повече от успешен подход за младия предприемач.
Стив Джобс. Снимка: Wikipedia.org
Хенри Форд
Основателят на едноименната автомобилна компания не е посещавал висше учебно заведение. Липсват му дори няколко години от основния образователен цикъл. Три години след смъртта на майка си, когато се очаква да наследи семейната процъфтяваща ферма, 16-годишният Хенри напуска дома си, за да „си търси късмета“. Чиракува като механик на две места в Детройт. Години по-късно Форд има зад гърба си просперираща компания и труд, който е преосмислил производствения процес и автомобилната индустрия като цяло.
Уилям Шекспир
Емблематичният английски драматург и поет също се нарежда до останалите несъвсем примерни ученици. Макар голяма част от сведенията за биографията му да са отдавна изчезнали, наличните такива сочат, че той е прекъснал средното си образование. Началното си придобива в безплатното училище „Крал Едуард VI”, като тогава системата е унифицирана и включва задължителното изучаване на латински език и литература. Жени се съвсем млад, на 18-годишна възраст, и шест месеца по-късно се ражда първата му дъщеря.
Въпреки че е необразован, Шекспир и до днес е еталон на развивалата се през вековете драматургия. Той оставя след себе си безсмъртни произведения като „Хамлет“, „Крал Лир“ и "Ромео и Жулиета“. Освен това английският език, какъвто го познаваме днес, му дължи създаването на почти 2 хил. думи.
Джон Д. Рокфелер
Нали знаете израза „Хей, престани да ми искаш пари, да не се казвам Рокфелер“? Е, ако е така, няма защо да ви казваме, че благодарение на петролната си корпорация Standard Oil той се е превърнал в най-богатия човек на всички времена (взимайки под внимание днешната инфлация). В такъв случай, кои сме ние да го съдим, че като тийнейджър е напуснал училище, за да си търси работа?
Марк Твен
Американският писател и публицист е завършил едва пети клас. Въпреки това заслугите му в тези две сфери са неоспорими. Нещо повече, Уилям Фокнър определя Марк Твен като „бащата на американската литература“, а Ърнест Хемингуей твърди, че цялата съвременна американска литература произхожда от една негова книга – от романа му “Хъкълбери Фин“. Необразоваността на Твен не е повлияла и на решението на Оксфордския университет да го удостои с титлата доктор хонорис кауза през 1907 г.
Официална снимка на Марк Твен при получаване на званието доктор хонорис кауза на Оксфордския университет. Източник: Wikipedia.org
Хорас Грийли
Хорас Грийли изобщо не е посещавал училище. Което не му е попречило по-късно да влезе в американския Конгрес и да създаде Републиканската партия. Днес Грийли се смята за един от най-влиятелните журналисти в американската история.
Алберт Айнщайн
Създателят на Теорията за относителността и още над 300 научни труда също не е бил много добър ученик. Нито пък студент. След като през 1894 г. предприятието на баща му фалира, семейството на Айнщайн се мести в Италия. Алберт остава в Мюнхен, Германия, за да завърши гимназията, която посещава. Това обаче така и не се случва, защото противникът на установения обществен ред влиза в конфликт с училищното ръководство, недоволен от режима на обучение, който по-късно определя като „зубрачески“. Не успява да влезе и в желания университет в Цюрих, Швейцария, тъй като се проваля на всички изпити, освен на тези по математика и физика. Всичко това обаче няма кой знае какво значение, тъй като по това време Айнщайн пише първата си научна работа – „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“.
Алберт Айнщайн. Снимка: Wikipedia.org
Кое в крайна сметка е важно?
Да, знанията безспорно имат значение. Кое е по-важно от това? Ами, трудът и отдадеността на една професия. Без тях, колкото и да сте учили, няма да успеете по честен начин. Никой не го е формулирал по-добре от изобретателя на електрическата крушка Томас Едисон: "Гениалността е 1% талант и 99% усилия". Той не просто го е казал – изградил е целия си живот по този начин. Знаете резултата.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!