Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън признава, че се нуждае от подстригване, но никой във Великобритания не очаква неговият рошав и непокорен имидж да приключи, когато английските фризьори започнат да работят следващия понеделник, след няколкомесечно затваряне поради противоепидемичните мерки. 

Самият Джонсън не се срамува да използва косата си като тактика за разсейване от случващото се в страната.

Успоредно с опитите на годеницата му Кари Симъндс да укроти веселата прическа на Джонсън по време на локдауна, премиерът призна, че месеците на ограничения заради коронавируса са го поставили в остра нужда от професионалист.

"Страшно ми трябва фризьор", каза той миналия месец.

Но фризьорският хаос, превърнал се в политическа марка на премиера, едва ли ще остане в историята. Маргарет Тачър имаше собствена чанта, Чърчил имаше пура, а Харолд Уилсън имаше лула. За Джонсън бляскавата бяла разрошена коса е прозорец към това как той иска да бъде видян у дома и в чужбина, както и визуално послание за неговата безпощадна политическа амбиция.

Джонсън се грижи за нея от десетилетия като политическа търговска марка.

"Той е кошмар за бръснарите", каза приятел на Джонсън. „Защото второто нещо, което прави, след като напусне бръснарницата, е да сложи ръце в нея и да си извие косата. "Така че колкото и бръснарят да се опитва да го оформи, изглежда като кърпа."

Рейчъл Гибсън, историк на косата и бивша писателка във фризьорския вестник, заяви, че повечето хора не могат да "изглеждат така" и въпреки това да бъдат взети на сериозно.

„На повечето работни места не можеш да се представиш толкова разрошен и пак да бъдеш считан за авторитет“, обяснява тя.

Повечето политици смятат, че педантичният външен вид е от ключово значение за осигуряване на доверието на електората. Но Джонсън си изгради репутация на победител въпреки - или дори в резултат на променящите се политически норми.

Диво изглеждащият Джонсън върви ръка за ръка с възхода му като видна обществена фигура. Соня Пърнел, неговият биограф, каза, че косата му е почти "единственото подредено нещо за него", когато е бил по-млад. „Но колкото повече се изкачваше по стълбата на властта, толкова по-заплетена стана косата му“, обясни тя.

Косата бързо стана част от марката Джонсън, тъй като той се превърна в име с участията си в британските развлекателни телевизионни предавания "Имам новини за теб" и "Top Gear". Глава с назъбен ореол на косата.

Избирателите го обичаха, виждайки го като забавен и независим от консервативния елит, въпреки скъпото му възпитание в частно училище и солидното наследство на торите (баща му Стенли беше евродепутат от торите).

„Той е най-милостивият и амбициозен човек, когото някога съм срещал“, каза Пърнел. "Но във Великобритания не е толкова добре да бъдеш толкова откровено амбициозен." Тя каза, че косата "обезоръжава" хората, които вярват, че той е развеселен и разсеян от амбицията си.

Самият Джонсън не се срамува да използва косата си като разсейваща тактика - колкото и невероятна да е тя. В интервю за в. „Гардиън“ през 2014 г. той отказа да разкрие режима си на грижа за косата, като настоя, че няма представа какъв шампоан използва.

„Толкова съм късоглед, сега съм сляп!“, Извика той, казвайки, че тази сутрин може да е използвал крем за акне или паста за зъби.

"Честно казано не можах да го видя, но го сложих на главата си и изглеждаше, че работи", каза тогава той.

Сигналът отива по-дълбоко от самото разсейване, според англо-канадския антрополог Робърт Халпайк. Дългата или разрошена коса символизира избягването на социален контрол, твърди той, посочвайки, че обръснатите глави на монаси, войници и осъдени показват, че се подчиняват на строга дисциплина, докато дългата коса на интелектуалците и бунтарите е в противоположния край на спектъра.

„Дългата коса често е символ на това, че някак си извън обществото, имаш по-малко общо с него или по-малко обект си обект на социален контрол от обикновения гражданин“, пише той.

Холпик смята косата на Джонсън за „нестандартна, но създава впечатление за искреност и автентичност“. Но, смята той, министър-председателят е в привилегировано положение, когато става въпрос за несъгласие с нормите, тъй като „като член на наследствения елит той следва традицията на ексцентричен аристократ, който е достатъчно уверен в своята социална позиция“. С други думи, Джонсън е твърде умел, за да се провали.