Теодора (Теди) Маркова, новата шампионка на България по фигурно пързаляне в категорията 3-ти клас момичета от завършилото в началото на декември Държавно първенство на България в Зимния дворец в София, макар и само на 13 години, има вече зад гърба си впечатляващ брой участия в състезания и шоута и богата колекция от медали – 71, от които 25 златни, 25 сребърни, 15 бронзови и 6 пютерни медала. Една малка част от тях (2 златни и 1 сребърен) са от България, но повечето са от САЩ, където Теди живее понастоящем с родителите си (и където на официални състезания дават медали и за 4-то място). Това разказва за Econ.bg нейната леля - Анелия Дамянова.

Теди е възпитаничка на спортен клуб "Ледени искри" с главен треньор Емануела Илинова. Именно Еми, както всички наричат треньорката, запалила преди 7 години у Теди любовта към този спорт. Еми умее да печели децата за фигурното пързаляне и, което е още по-важно, умее да ги задържи в този спорт за постоянно, независимо от всички трудности и препятствия. При нея всички – деца, родители, баби и дядовци, треньорка и хореографка – са едно голямо и много задружно семейство. Неслучайно на последното Държавно първенство половината от участничките в горните 4 класа (сред които и шампионката при юньорките Паолина Попова), са научили АБ-то на този спорт именно при Еми.

Теди и Еми. Снимка: Личен архив

Що се отнася до Теди, тя запазва в сърцето си любовта към красивия спорт, запалена първоначално от Еми, и я отнася в САЩ, където родителите ѝ отиват на работа в системата държавни университети на щата Кънектикът. Там Теди попада първо на треньорка по синхронно фигурно пързаляне, Дона Митчел, и веднага се записва в отбора. Шест поредни сезона Теди е член на Тeam Millennium от Beginner до Juvenile нива. Синхронното фигурно пързаляне не само допринася за индивидуалното развитие на Теди като фигуристка, но ѝ дава и много повече – удоволствието от това да си част от отбор, да знаеш, че другите разчитат на теб и че ти можеш да разчиташ на приятелките си в отбора, щастието да играеш пред пълни зали още от малка. Да, пред пълни зали, защото синхронното в САЩ е доста масов спорт, има 14 различни нива в зависимост от спортните умения и възрастта (от 5-6 до 70+ години), всеки отбор е с по 8 до 20 фигуристи, така че дори само най-близките роднини на състезателите са достатъчни, за да напълнят залите. Синхронното фигурно пързаляне става олимпийски спорт. Мечтата на Теди, която от този сезон се състезава само индивидуално (с две дини под една мишница е много трудно) е един ден, след години, да помогне на Еми да тренират отбор по синхронно пързаляне в България за участие в олимпиада. Сега Теди вече се подготвя за това поприще – през този сезон тя помага един час седмично на малките момиченца от Team Millennium, които сега започват да се учат.

Случайно или не, в САЩ Теди има късмета да живее в щат, който през 90-те години на миналия век събира светила на световното фигурно пързаляне. Екатерина Гордеева и покойният Сергей Гринков, Иля Кулик, Виктор Петренко, Оксана Баюл – това са само част от имената на олимпийски и световни шампиони, повлекли крак в привличането на руски и украински състезатели и специалисти по фигурно пързаляне зад океана. Пързалката в Newington, града, в който Теди живее, учи и тренира, е била “домашна” пързалка за великата Татяна Тарасова, за Николай Морозов, Алексей Ягудин, Мики Андо и куп други знаменитости.

Теди обаче първоначално работи главно с американски треньори. Треньорката ѝ от синхронния отбор Дона Митчел веднага разбира, че у Теди има талант, който може да блести индивидуално. Две години шлифова предимно пързалянето ѝ – още до 11-годишна възраст Теди покрива всички тестове по пързаляне на Американската федерация, включително този за жени, а вече има зад гърба си и 10 теста по танци на лед, всичките изкарани със суперлативни оценки и коментари от съдиите. След това Дона я завежда в Бостон, при брат си Марк Митчел и при Питър Йохансон – безспорно едни от най-авторитетните американски треньори по фигурно пързаляне в последните години. (треньори на шампиони и медалисти в Световни младежки първенства и на участници в Световни първенства). Теди трябва да пътува след училище, по два часа само в едната посока, за да взема уроци от големите специалисти. За съжаление, служебните ангажименти на родителите ѝ позволяват това да става само два пъти седмично, което е крайно недостатъчно. Умората от дългите пътувания също си казва думата. А да се мисли за местене на цялото семейство в Бостон изглежда доста прибързано и необосновано решение на този етап.

Затова след година Теди и родителите ѝ преценяват, че е по-разумно да изберат треньор в Кънектикът и да върнат тренировките изцяло на пързалката в Newington, която е само на 3 минути от училището и дома. Избират Сергей Вайпан – голям украински специалист, роден в Одеса, възпитаник на Галина Змиевская, от поколението на олимпийския шампион Виктор Петренко, останал в сянката му, но може би точно затова носещ в себе си амбицията като треньор да постигне много. Родителите на Теди харесват Сергей най-вече защото начинът, по който той работи, им напомня много за великата Нешка Робева. При Сергей тренировките винаги трябва да са на 100 процента, неговото верую е, че, за да стане нещо без грешка на състезание, преди това, на тренировките то трябва да е правено хиляди пъти без грешка.

Теди и Сергей Вайпан. Снимка: Личен архив

Трудно се издържа на такива тренировки и натоварвания, но напредъкът е очевиден и резултатите показват на Теди, че именно това е правилният път. Именно на Сергей Вайпан Теди дължи големите успехи напоследък. Между април 2011 и ноември 2012 година Теди участва на 17 открити турнира и шампионата в САЩ, както и на 6 шоута, за тези 20 месеца изиграва програмите си (кратка, волна или шоу-програма) 49 пъти официално, пред публика и съдии и допуска падане само в една-единствена от тях, в началото на миналия сезон. Дори когато не печели медал, играе красиво и стабилно, просто конкуренцията е много силна и многобройна. Например, през септември 2011 година Теди остава пета на 86-ия традиционен турнир MidAtlantic Championships в град Ню Йорк, но в състезание, в което участват 96 фигуристки от цяла Америка в нейната категория. Тази година, само преди месец Теди участва на финала на Шампионата на Източна Америка, на състезание, в което стартират близо 150 състезателки в нейната категория от Източното крайбрежие на САЩ, които минават през квалификации и финали на регионални шампионати, за да излъчат най-добрите 12. Теди е една от тези 12 финалистки, пета е в кратката и трета във волната програма на финала и съвсем малко не ѝ достига да спечели медал и да се класира за финала на Държавното първенство на САЩ, за където се класират само по 4 момичета в нейния клас от трите части на страната (Източна, Централна и Западна) – общо 12. 

Съдийските протоколи от състезанията илюстрират колко убедителна е Теди. Ако погледнем тези протоколи, ще видим, че на състезанията в САЩ през този сезон (от април до ноември), в 19-те програми, които Теди е изиграла, тя е спечелила 8 златни, 3 сребърни и 3 бронзови медала, като е изпълнила всички елементи (скокове и пируети) точно както са планирани (с други думи не си е спестила нищо от предвидената трудност), направила е 38 пируета, от които 37 са получили ниво 4, т.е. най-високото възможно ниво на трудност и 1 – ниво 3, като всички тези пируети са получили положителни оценки за изпълнение от съдиите. Направила е 142 скока, всичките изпълнени и приземени стабилно и красиво, като само в малка част от тях съдиите са забелязали малки грешки (леко довъртане при приземяване или промяна на ръба точно преди отскачането). Само човек, който се е занимавал с фигурно пързаляне и знае колко хлъзгав е ледът, може да си представи за каква уникална стабилност и постоянство говорят тези цифри. Постоянство, което дори световните звезди в този спорт обикновено не показват – разбира се, не трябва да забравяме, че те изпълняват по-сложни (тройни и четворни) скокове, при това - на по-висока скорост.

Успехите на Теди са резултат на талант, но преди всичко – на много труд и тренировки. Тя тренира 6 дни в седмицата, обикновено кара един час рано сутрин преди училище и два часа след обяд. Всеки ден има и суха тренировка – балет, танци или обща физическа подготовка. Работи "на сухо" над скоковете, гъвкавостта, програмите – тази година много ползотворна за нея се е оказала работата в залата с Ирина Златева, украинска националка по художествена гимнастика от 90-те години, живяла след това дълги години в България.  

Теди Маркова във вихъра си на ледената пързалка. Снимка: Личен архив

Много от момичетата, с които Теди се състезава и побеждава в Америка, са на специален план на обучение – home-schooled, защото не успяват да съчетаят успешно тренировките и редовното училище. Теди не само ходи в нормално училище, където тя е 8 клас, но е и първенец на випуск от близо 200 деца. Завършва миналата година с грамоти за най-висок успех по абсолютно всеки отделен предмет. Ходи в класовете за надарени деца – група от петнадесетина ученици, които вземат възможно най-сложния и труден учебен материал. Освен това Теди намира време и желание да свири на флейта и пиано, да пее в училищния хор и да свири в оркестъра, както и да пише статии в училищния вестник. И всичко това, както и карането на кънки, тя прави с желание, с усмивка и с любов.

Всички в САЩ, които познават Теди, знаят, че тя е българка – децата, учителите, треньорите, дори съдиите. Покрай нея са научили повече и се интересуват повече от България, казва леля ѝ. Директорът на училището поискал специално разрешение за Теди от градския училищен инспекторат, за да отсъства тя две седмици от училище за шампионата на България. Всички са били много радостни и доволни, когато разбрали, че е станала шампионка на България. На пързалката я посрещнали подобаващо – както се посреща държавна шампионка. Всички искрено ѝ желаят един ден да я видят по телевизията на голямо състезание, на което тя представя родината си. Точно за това мечтае и Теди – да стане достатъчно добра, за да представя един ден България на големи международни състезания. Знае, че вече е извървяла дълъг път за осъществяване на тази мечта, но знае също така, че по-трудното тепърва предстои – най-вече овладяването на сложните тройни скокове, без които сериозните успехи при юньорките и жените са немислими. Теди е мотивирана да продължава все така напред. Желаем ѝ да е здрава, да няма контузии и най-вече да съхрани в сърцето си любовта към красивия спорт, която Еми е запалила у нея.

Всички в САЩ знаят, че Теди е българка. Нейната мечта е да представя страната ни на големи международни състезания. Снимка: Личен архив

Затова Теди всяка година се връща през лятото в България и тренира със своите съотборнички – “презарежда батериите” с „Ледените искри”, за да има сили и енергия да продължава напред и нагоре.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!