Маргарет Тачър - бивш министър-председател на Обединеното кралство, която помогна за края на Студената война и беше известна като "Желязната лейди” (“Iron Lady") заради безупречният си стил, почина днес и смъртта ѝ моментално се превърна в тема номер едно за всички медии на планетата.

"Бизнес уийк" правят обзор на образа на Тачър като политик от световна класа. "Никога няма да видите подобни (жени) като нея отново. Тя е един от най-големите премиери на всички времена. Тя трансформира живота на хората", посочва в обръщението си нейният говорител Тим Бел пред телевизия Sky News.

Когато Тачър встъпва в длъжност през 1979 г., британските профсъюзи са били достатъчно силни, за да нокаутират партийните лидери, които им се противопоставят, а ключови индустрии, включително комуналните услуги, са били одържавени.

По времето, когато тя слиза от поста - 11 години по-късно, аргументите ѝ за икономика на свободния пазар, по-ниски данъци и дерегулиране на финансовите пазари (отмяна на правителствените регулации, особено на онези, които се отнасят до ценообразуването и дейността на обществено притежаваните организации, с цел намаляване на цените чрез по-голяма конкуренция и чрез стимулиране развитието на дребния бизнес) бяха приети от целия политически спектър в страната.

Преходът е бил болезнен. Безработицата се увеличава до над 3 млн. души в средата на 80-те години на XX век. Много населени места в северната част на страната, който е бил световен център на производството, се борят, за да се адаптират към новата икономика.

"Тя беше доста непретенциозна, един от най-влиятелните политически лидери, които Великобритания, дори светът, е имал някога", посочва Тим Бейл, професор по политология в университета "Куин Мери" в Лондон и автор на книгата "Консервативната партия от Тачър до Камерън "(изд. 2010 г.).

Тачър бе формирана от битките, които пое: тя води война срещу Аржентина, сблъска се със стачкуващите миньори и принуди лидерите да намалят финансовите вноски на Великобритания в предшественика на Европейския съюз.

Опит за убийство

Тя оцелява след опит за покушение през 1984 г., когато Ирландската републиканска армия бомбардира хотела ѝ в Брайтън по време на годишната конференция на Консервативната партия, убивайки петима души. Тачър се придържа към графика си и прави обръщение към членовете на партията на следващата сутрин.

След като печели за трети път изборите, Тачър е принудена да освободи офиса на собствената си партия, след като отказва да направи компромис в политиката, която води към Европа, както и относно данъка върху недвижимото имущество, който води до масови бунтове и насилие.

"Винаги воин, а не лечител, нейната дълбока идеологическа определеност отчуждава онези, които вярват в консенсуса, а не в конфронтацията", коментира още Бейл. "Но нейните политики и нейната личност поставиха началото на различни промени - социални, икономически, политически, дипломатически и дори военни - толкова дълбоки, че последствията ще продължат да играят роля в продължение на десетилетия, дори векове", посочва още той. Тя формира тясна връзка с президента на САЩ Роналд Рейгън, чието управление и политическа идеология съвпаднат с нейните.

Винаги откровена

“Маргарет винаги е била откровена и пряма в отношенията си с нас", казва Рейгън пред сп. National Review през 1989 година. "Като цяло, тя и аз се съгласихме един с друг. Въпреки това дали сме били съгласни или не, аз знаех, че съветите ѝ идваха от някой, който е приятел на американския народ и който споделя едни и същи основни перспективи с нас. Ние поставяхме същата висока стойност на свободата", посочва още той.

Въпреки че физическите ограничения заради серията от апоплектични удари, които получава, Тачър присъства на погребението на бившия президент в Националната катедрала във Вашингтон през юни 2004 г. "Ние загубихме велик президент, велик американец и велик човек, а аз загубих един скъп приятел", каза тя във видеообръщение, което бе пуснато по време на поклонението, като нарича Рейгън "Рони" и "Великия освободител".

Рейгън и Тачър са били тясно свързани с Михаил Горбачов, бившия съветски лидер, който еволюира от противник до съюзник на западната политика. През 1979 г., тя се съгласи да постави американските ядрени ракети във Великобритания на фона на протестите в цяла Западна Европа. Нейната твърда линия срещу Съветския съюз ѝ спечели прозвището Желязната лейди в съветската преса.

“Ако ръководите страна като Великобритания, силна държава, страна, която пое водеща роля в световните дела в добри и лоши времена, страна, която винаги е надеждна, тогава трябва да имате поне малко твърдост в себе си", посочва тя.