Собственик на футболен клуб, скъпи яхти и вили, сред най-богатите мъже в света - всичко това се отнася за Роман Абрамович – личност, която е постигнала изброените неща благодарение на точното плануване на действията си и непоколебимата увереност в своите сили.
Политическата дейност на Абрамович като губернатор на Чукотка винаги е обект за лъскавите бизнес списания и във фокуса на вниманието на анализаторите. Малко известен факт, на който почти не се отделя внимание, е, че има немалко бели петна в биографията на милиардера.
Това, което е сигурно, е, че Роман Абрамович е роден през 1966 година в Саратов - град в южната част от Русия, голямо пристанище на р. Волга. Майка му умира, когато бъдещият губернатор е на половин година. На четири години остава пълен сирак, а след смъртта на баща му, Роман остава под опеката на чичо си до завършване на средното училище.
Дотук свършва единомислието на биографите на руснака. Според една версия, Абрамович учи няколко месеца в индустриален институт в град Ухта (Република Коми), а след това служи в артилерийски полк на съветската армия. Друга версия пък изпраща невръстния Абрамович в Московския институт за нефтохимическа и газова промишленост. В трета биографична версия се казва, че учи едновременно в два университета – в Ухта и в Москва. И за да бъде мистиката завършена, в някои материали се споменава дори, че Роман е завършил в Московската държавна юридическа академия. Странно е обаче защо самият Абрамович не внася ред в биографичния хаос около себе си - може би воден от идеята, че пред него има по-важни начертани бизнес цели, той приема, че не е толкова важно да губи ценно време в подобни детайли.
Пътят към голямата кариера в енергетиката, както смята и самият Абрамович, тръгва от един кръжок, в който се произвеждали играчки от полимери. Групата, с която е работил там, по-късно изгражда управляващото звено на Сибирската нефтена компания, известна още като "Сибнефт". Тя е създадена през 1995 година с указ на президента Борис Елцин (1931 - 2007). Първоначално е ръководена от Борис Березовски, а след това остава под контрола на Абрамович. С тази компания Роман Абрамович влиза в големия нефтен бизнес.
Освен като проспериращ ръководител, през 90-те години Абрамович приковава общественото внимание и на съдебната власт. Дори е задържан под стража със съмнения, че е извършил злоупотреби с 55 вагона дизелово гориво от Ухтинския нефтопреработвателен завод на стойност 4 милиона рубли. Резултатите от проведеното разследване не са известни на обществеността.
През декември 1999 година Роман Абрамович е избран за депутат в долната камара на руския парламент - Думата.
Няколко дни преди новото хилядолетие той се състезава на избори и печели надпреварата с над 90% от гласовете на избирателите в Чукотския автономен окръг. Любовта на хората става още по-силна след като заделя 18 милиона долара собствени средства за подобряване на условията в областта. Като причини за финансовото благодеяние се спрягат няколко версии. Една тях е, че жестът към областта ще донесе на Абрамович политически дивиденти и симпатизанти занапред. Икономическата версия е свързана със схващането, че по този начин той си осигурява по-дълъг престой начело на Чукотка и така си отваря още повече вратите в бизнеса с добив на нетф и газ. Самият Абрамович пък споделя, че го е направил, просто защото му е "жал за местните жители".
Слуховете и различните версии съпътстват Абрамович и в личния му живот. С първата си жена, която се казва Олга, прекратява съвместното си съжителство доста бързо. С втората му жена – Ирина, бракът му продължил повече от 15 години. Според слухове именно Ирина е главният "виновник" за това Абрамович да се нареди сред най-богатите в света. Твърденията на светските хроникьори са, че благодарение на нея бъдещият собственик на английския футболен клуб "Челси" сключва не една и две изгодни сделки. Историята мълчи за това как и по какъв начин Ирина му е повлияла.
През юни 2001 година руснакът придобива контролния пакет от акции на английския тим. Покупката веднага поражда бурна реакция в Русия и Великобритания. Според част от слуховете, тя е поредната ПР-акция, според други пък това е първата крачка на Абрамович в спортния бизнес.
Запитан за формулата на успеха, Роман Абрамович отговаря философски, че в живота е воден от няколко идеи, които са го изградили като личност и са му помогнали в критични моменти, а именно:
Много проблеми идват заради ума. Те не се появяват като резултат на някакви събития, неуспехи или от действията на други хора. Тези проблеми възникват заради нашите слаби ментални навици. Освободете се от тях и ще се отърсите от много проблеми.
Не правете прибързани изводи. Този навик може да ви усложни допълнително живота. Хората много често действат на базата на предварителни предположения. Да, обаче забравяме, че не всички сме пророци. Повечето от тези предположения впоследствие се оказват напълно грешни. От друга страна, хората си мислят, че могат да четат чужди мисли или пък да се поставят на чуждо място. Именно тези прибързани нагласи и очаквания могат да объркат тотално нещата.
Не драматизирайте. Много често хората правят от мухата слон, малките неуспехи превръщат в национална катастрофа, което е напълно излишно и глупаво.
Не се придържайте към установени ваши вътрешни правила. Много често чуваме да казват "трябва", длъжен съм". Именно вътрешните правила допринасят да се чувствате нервен и да
изпитвате усещане за вътрешна вина. Следвайки тези неписани ваши закони, затормозявате мозъка си с ненужни ограничения, превръщате се в заклет фанатик.
Изолирайте негативните думи. Думите, които използвате, също могат да направят ежедневието ви затруднено. Негативният език и критиките пораждат лоши мисли. Опитайте се да се отърсите от тях.
Не бъдете перфекционист. Перфекционизмът е ментално заболяване, което не ви дава шанс да се наслаждавате на всичко, което ви заобикаля. Опитайте се да разберете, че животът не е изграден само от "черно" и "бяло", "всичко" или "нищо". Избийте си от главата, че съществува т.нар. идеална работа. Заради склонността към перфекционизъм всички неща, с които се захванете, ви се струват по-зле, отколкото са всъщност. Ще търсите идеални отношения и вероятно целият ви живот ще премине в самота и в търсене на несъществуващия идеален вариант.
Не обобщавайте. Един-два неуспеха не са признак за постоянен провал. А случайният триумф определено не ви прави гений. Единичният случай – добър или лош – невинаги е признак за затвърждаваща се тенденция.
Не приемайте нещата навътре. Повечето хора, даже приятелите и колегите ви, не мислят за вас в 99% от времето си. Хората във вашата фирма, дори съседите ви, никога не са чували за вас, дори и не искат да чуят. Възходите и неуспехите в живота, топлотата и равнодушието на другите хора, нямат никакво лично отношение към вас. А ако това се случи, ще ви накара да се почувствате по-нещастен отколкото е нужно.
Не вярвайте на емоциите. Това, което чувствате, невинаги се явява верен показател за това, което всъщност се случва. Просто защото чувствате нещо, не означава, че то е истина. Понякога източник на емоциите може да бъдат умората, гладът, раздразнението или дори настинката. Дали се чувствате добре или зле – от това бъдещето няма да се промени.
Не се поддавайте на апатия. Тренирайте да бъдете оптимист. Ако очаквате лошо в работата и живота си, то ще го срещнете. Негативната настройка – това е все едно да гледате на света през развалени мръсни очила. Ще забелязвате само недостатъците, без да обръщате внимание на всичко останало. Поразителен е фактът, че ще можете да преоткривате това, което го няма, стига само да започнете да търсите. И разбира се, ако започнете да търсите позитивни неща, то ще ги намерите.
Не живейте с миналото. Това е най-важният от всички съвети. Забравете и живейте нататък! Преди всичко злото, разочарованията, нещастията и отчаянията на този свят идват от хората, затаили минали проблеми и обиди. Колкото повече си ги повтаряте наум, толкова по-големи и нерешими ще ви изглеждат, което ще ви накара да се чувствате по-зле. Не се борете с нещастието. Забравете и живейте нататък. Направете това и по този начин лишете силите на миналото да ви ранят.
