Единственият човек, успял да избяга от затворнически лагер в Северна Корея, адресира въздействащо отворено писмо до бившата баскетболна звезда Денис Родман. Американският спортист ще посети страната за трети път и ще се срещне с "близкия си приятел" лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун.

В писмото си Шин Донг-Хюк моли Родман да използва влиянието си върху диктатора, за да го накара да „чуе плача на своите хора“. Текстът е публикуван в "Уошингтън Поуст".

"Уважаеми г-н Родман,

Никога не съм Ви срещал и докато не посетихте Северна Корея през февруари, никога не бях чувал за Вас. Сега знам добре, че сте известен бивш американски баскетболен играч, който има много татуировки. Също така разбрах, че ще се върнете в Северна Корея, за да тренирате баскетболисти и вероятно да посетите за трети път диктатора на страната – Ким Чен Ун, който се превърна във Ваш приятел.

Искам да Ви разкажа за себе си. Роден съм през 1982 г. в Лагер 14, политически затвор в планините в Северна Корея. Повече от 50 години, Ким Чен Ун, неговият баща и неговият дядо използваха затвори като Лагер 14, където хората, които смятаха за заплаха на режима, бяха наказвани, оставяни да гладуват и работят до смърт.

Затворниците са изпращани на места като Лагер 14 без съдебен процес и в пълна тайна. Тяхното „престъпление“ може да е в кръвната връзка с човек, за когото режимът смята, че е заплаха. Моето престъпление беше, че съм син на човек, чийто брат избяга от Северна Корея през 50-е години на 20-и век.

Можете да видите сателитни снимки на Лагер 14 и на още 4 други затворнически лагери на Вашия смартфон. Точно в този момент в тези лагери хората гладуват. Други биват бити, а скоро някой ще бъде публично екзекутиран, за се даде урок на другите затворници, че трябва да работят усилено и да се подчиняват на правилата. Израснах, гледайки тези екзекуции, включително обесването на майка ми.

Г-н Родман, ако искате да знаете повече за мен, ще Ви изпратя автобиографичната си книга „Бягство от Лагер 14“ (Escape from Camp 14). Заедно с историите на много други оцелели от тези лагери, моята история помогна да се убеди Организацията на обединените нации (ООН) да създаде комисия, разследваща нарушаването на човешките права в страната ми. Аз бях „свидетел номер 1“. През следващата година разкритията на комисията могат да накарат Съвета за сигурност на ООН да реши да повдигне обвинения за извършване на престъпления срещу човечеството в Международния наказателен съд срещу семейството на Ким и други севернокорейски длъжностни лица.

Аз съм около възрастта на Ким Чен Ун. Но ако го попитате за мен, той най-вероятно ще ме нарече „човешка измет“. По този начин ме представят и контролираните от него медии пред всички други севернокорейци, които рискуват да бъдат убити, напускайки страната. Вашият приятел сигурно ще отрече и съществуването на Лагер 14. Това е и официалната позиция на неговото правителство. Ако го направи, можете да му покажете снимките от телефона си.

Г-н Родман, не мога да Ви накарам да се откажете от пътуването си до Северна Корея. Ваше право е, като американец, да пътувате където си поискате и да останете колкото си поискате. Ваше право е да пиете изискани напитки, да се забавлявате на луксозни партита, както правихте по време на предишните си пътувания в Пхенян. Но докато се забавлявате с диктатора, моля Ви, помислете какво той и неговото семейство са причинили и продължават да причиняват. Миналата седмица, Ким Чен Ун нареди да екзекутират собствения му чичо.

Скорошни сателитни снимки показват как някои севернокорейски лагери, подобни на Лагер 14, може би биват разширявани. Според Световната програма по прехраната на ООН четирима от всеки пет в Северна Корея гладуват. Хиляди деца страдат от тежко недохранване и болести. Младите жени, които напускат страната в търсене на прехрана, често са жертва на трафик на хора в Китай и в други страни.

Пиша Ви, г-н Родман, защото повече от всичко искам Ким Чен Ин да чуе плача на своите хора. Вероятно можете да използвате приятелството си и времето, което прекарвате с него, за да му помогнете да разбере, че той притежава силата да закрие тези лагери и да преструктурира икономиката на страната, така че да има храна за всички.

Нито една диктатура не трае вечно. Свободата ще настъпи в Северна Корея някой ден. Когато това стане, моето желание е Вие по някакъв начин да сте помогнали за тази промяна. Свършвам това писмо с надеждата, че можете да използвате приятелството си с диктатора, за да се превърнете в приятел и на жителите на Северна Корея."