Кметове, които действат и като губернатори са с повече власт от Блумбърг, но никой няма неговото влияние, твърди Тан фон Хов, старши изследовател в City Mayors Foundation, международна тинк-танк компания. "Предишният кмет на Мексико Сити, Марсело Ебрард, легализира аборта и въведе гей браковете, неща, които кметът на Ню Йорк не може да направи. А кметът на Берлин може да блокира федералното законодателство.“

Но има разлика между описанието на позицията и самия човек, казва Фом Хов. Блумбърг навярно е най-влиятелният кмет благодарение на личността и благосъстоянието си и е малко вероятно наследникът му да отговаря на това.

Друг кандидат за най-влиятелен градски лидер е кметът на Токио, Наоки Иносе. Технически, той не е кмет, а главен изпълнителен директор на Тokyo Metropolitan Government (Кметско Правителство Токио) и е отговорен за транспорта, гимназиите, болниците, икономическото развитие, канализацията и справянето с бедствия.

Бюджетът му от 63 милиона долара е почти равен с този на Блумбърг, но властта му е далеч по-разпростираща се, а броят на хората, които управлява – двоен.

Освен това, според Japan Local Government Centre в Лондон, само 7% от приходите му идват от централното правителство, най-ниската пропорция в сравнение с всеки друг световен град, включително Ню Йорк, който получава 31% от финансите си от федерални източници.

Много кметове, опериращи с много по-малки бюджети, са оставили своя принос към историята. Теди Колек, който е кмет на Йерусалим за близо 30 години, е описван като най-влиятелният еврейски строител на града след Ирод Велики от библейските времена.

Паскал Марагал пък е един от приемствените кметове в Барселона, който трансформира града в след-диктаторската ера.

"Кметовете могат да са по-ефективни от националните политици, защото има по-малко позьорство", казва Травърс. Ако ръководиш 10-милионен град, трябва да се увериш, че всичко работи и полицията е на улицата. Това не са силно политически актове, те са вършени от консерватори, лейбъристи, републиканци, демократи и социалисти по същия начин.

Политологът Бенямин Барбър развива този аргумент в книгата си „If Mayors Ruled The World” ("Ако кметовете управляваха света"), в която твърди, че кметовете са далеч по-добри в справянето с глобални проблеми от ръководителите на националните държави.

Страните са нефункционални в глобалните връзки, твърди той, защото са оградени със стени държави и граници, подсилени със суверенитет и национална култура. "Националните политически фигури се придържат към великите исторически норми и политически идеологии, но кметовете трябва да поправят неща – трябва да изхвърлят боклука и да поправят канала. Те са справящи се с проблеми и това е нещото, което ги прави прагматични.“

Градовете вече си съдействат отвъд границите, допълва още Барбър, дали един с друг или чрез глобални мрежи като C40 за справянето с климатичните промени.

Сега когато по-голямата част от населението на света е съсредоточено в градските среди, може би това ще е векът на града – и на кмета.