Номинираната за наследник на Марио Драги като ръководител на Европейската централна банка - Кристин Лагард защити пред Европейския парламент политиките на рекордно ниски лихви и на извънредните стимулиращи мерки, прилагани вследствие на Голямата рецесия и дълговата криза в еврозоната.

По време на нейното изслушване пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент в Брюксел преди гласуването на кандидатурата ѝ от страна на депутатите, Кристин Лагард посочи, че е  е съгласна, че "е необходима силно приспособима парична и лихвена политика за продължителен период от време".

Тя също така защити новите финансови инструменти на Европейската централна банка, включващи покупките на еврооблигации и политиката на отрицателни лихви, като каза, че те са помогнали за разкриването на 11 милиона нови работни места от 2013-а година насам и че без тях "кризата щеше да бъде много по-лоша“.

Според нея ЕЦБ трябва да слуша и да разбира финансовите пазари, но не е необходимо да се ръководи от тях при определяне на паричната си политика.

Лагард отбеляза, че централните банкери трябва да действат в рамките на паричната и фискалната политика и да продължат да настояват за структурни реформи в рамките на ЕС, за да могат страните-членки да се преборят с опасността от рецесия. 

Лагард определи климатичните промени, технологиите и фрагментацията на многонационалния ред като основни предизвикателства пред институцията.

На въпрос дали Банката и еврозоната са подготвени за очертаващата се търговска война със Съединените щати и набиращите сила популисти в Европа, чиито действия могат да доведат до нова рецесия, тя отговори:

„Категорично трябва да има сътрудничество, ако всички институции в Европа и особено в еврозоната искат да дадат отговор на заплахата от национализма и популизма. И това е свързано с фискалната роля, която много страни биха могли да играят. Някои страни в еврозоната могат да използват фискалното си пространство, за да подобрят широколентовата инфраструктура, както и да задействат публични разходи, които да помогнат в битката с рецесията“

Кристин Лагард също така призова държавите с дефицит в рамките на 0,5% от БВП да помогнат за борбата с рецесията, като инвестират в инфраструктура. Останалите, отбеляза тя, трябва да работят по-усилено върху структурните реформи, докато е налице икономически растеж, тъй като това "ще даде по-добри техните резултати".

Лагард подаде оставка като ръководител на Международния валутен фонд, която влиза в сила от 12-ти септември, след като европейските лидери я номинираха да застане начело на ЕЦБ за осемгодишен мандат от 1-ви ноември.

Очаква се евродепутатите от комисията да гласуват за кандидатурата ѝ около 19 ч. българско време.