Един от гениите на фотографията Уолтър Еванс започва любопитен проект през 1983 г. Той слиза в подземието на метрото в Ню Йорк, за да заснеме хората в тяхната всекидневна рутина, където всеки достига най-близо до собственото си "Аз".
Евънс скрива камерата между две копчета на палтото си и за прикритие пътува заедно с фотографа и приятел Хелън Левит. Според него портретът трябва да отразява не позата пред обектива, а нещо, което отива отвъд съзнанието за наблюдение.
"Гардът е свален и маската я няма, дори повече отколкото в самотната спалня (където има огледала). Лицата на хората са в голо спокойствие долу в метрото", пише фотографът, цитиран от автора на своята биография, Белинда Ратбоун.
В продължение на три години фотографът заснема непознати лица в близък план, без те да подозират за това, проправяйки нови пътища за модерната фотография въпреки етични съображения, за които съвременният наблюдател би могъл да се запита. Моралните въпроси, които изкуството повдига, се превръщат в част от него. А и фотографът винаги е пазен от щита на своя обектив, макар и той да е скрит.
Вижте снимките на Уолтър Еванс и помислете дали не трябва да сте на щрек от време на време. Днешните модерни технологии не се нуждаят от две копчета на палтото, за да бъдат незабележими, просто защото вече са твърде естествени.
Снимки: "Ретроноут"
