Неотдавнашната икономическа криза убеди международната общност, че дългосрочното икономическо развитие може да бъде жизнеспособно само, ако бъдат предприети координирани действия против предизвикателствата, които поставят пред растежа демографията, дълговете, търговските дисбаланси, а също така отсъствието на реформи.
Това е в контраст със съществуващата по-рано гледна точка, според която подобни фактори са само въпросите на макроикономическите показатели.
Гърция и останалите държави, които пострадаха от финансовата криза, са типични примери в това отношение. Ние сме развита икономика и член на най-силния валутен клуб. В миналото нашата страна постигаше високи показатели на растеж и днес сме готови да поемем по пътя на растежа. 7 години след първия спасителен план Гърция провежда активна фискална консолидация, а също така дълбоки структурни реформи във всички сектори в замяна на финансова помощ. Изпълнихме всички наши ангажименти, въпреки огромната социална и икономическа цена на трите последователни коригиращи пакета. Гърция през последните две години дори преизпълни своите ангажименти.
Международният валутен фонд неотдавна призна този факт и повиши собствените си прогнози относно първичния излишък – от 0,1% до 3,3% от БВП през 2016 г. и от 0,7% до 1,8% от БВП през 2017 г. Всичко това е резултат от прогресивната данъчна политика, която модернизира данъчната система на Гърция и която отделя значително внимание на борбата с корупцията и с бягството от плащане на налози. Не случайно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие класира през 2015 г. Гърция на първо място заради провеждането на данъчната реформа. Обръщаме особено внимание на създаването на справедлива и дружелюбна инвестиционна среда, стабилна данъчна среда, нови финансови инструменти, а също така стимули за инвестиции. Като цяло успяхме да заложим фундамента за нова парадигма на развитие, фокусирана върху иновациите и износа.
Днес сме готови да създадем съгласувана система за социална защита, която е способна да се заеме с въпросите на бедността, социалната изолация, а също така свързаните с продължителната безработица рискове. Съчетаването на силна икономика с ефективна държава на всеобщото благоденствие гарантира растеж и смекчаване на растящото социално неравенство. Най-накрая Гърция обръща тази страница. Но изключително важно е продължаването на активни стъпки по отношение на дълга на Гърция и това трябва да се направи по такъв начин, че икономическата цена – нито един цент – да не бъде платен от данъкоплатците в Европейския съюз.
Техническите решения, способни да направят това жизнеспособно в политически план, наистина съществуват. Съвременната специфика на средносрочните и дългосрочни мерки, насочени към съкращаване на дълга, може да съдейства за създаването на по-гладки фискални пътища и много важното пространство за устойчив растеж. Това ще позволи да се включат гръцките облигации в програмата за количествени смекчения на Европейската централна банка, да се продължи пътя за нашето завръщане на пазарите и ще бъде сигнал към международната инвестиционна общност за завръщането на гръцката икономика към нормалното състояние. Споровете между ЕС и МВФ във връзка с гръцкия държавен дълг лишават нашата икономика от ценно време. Това може да попречи на отдавна очакваното завръщане към растежа.
Ние спазваме своите ангажименти пред кредиторите, въпреки политическата цена, която, вероятно, ще ни се наложи да платим. Но най-безопасният път към поставената цел е стимулирането на растежа, а също така отказът от характерните за миналото картелни подходи. Гърция не е изолиран случай – тя представлява сцена, на която са се обозначили всички основни проблеми на Европа.
Световната политическа и икономическа среда се намира в състояние на неизвестност. Европа все още се сблъсква с последиците от продължителната икономическа криза и освен това, тя е принудена да се занимава с такива проблеми, като бежанската криза. Подобни предизвикателства подхранват растящия евроскептицизъм, а също така представляват екзистенциален риск за европейския проект в момент, когато отговорите трябва да звучат така – повече Европа и по-добра Европа. Патерналистките, технократски и елитарни подходи не могат да бъдат отговори на усилването на влиянието на крайнодесните сили. Само задълбочаването на демокрацията и укрепването на солидарността ще ни позволят да дадем надежда на европейската мечта в тези неспокойни времена. По-рано сме правили това и можем отново да го направим.
Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция. Неговата статия е публикувана в „Уолстрийт джърнъл“. Преводът е на БГНЕС.
