Чудили ли сте се какъв е бил гласът на един от най-блестящите умове на 20-век? През 1941 г, - време, в което аудиовизуалните технологии все още са в детството си, Алберт Айнщайн прочита на глас прочутото си есе „Универсалният език на науката“ пред членовете на Британската асоциация за развитие на науката. За щастие тогава гласът му се записва, а записът успява да оцелее по време на войната и да достигне непокътнат до наши дни.

В есето си Айнщайн ни говори първо за честите несъответствия между езика и мисленето.

„Не съществува ли мислене без използване на езика, а именно на концепции и концептуални комбинации, за които не е задължително думите да изкачат в съзнанието ни? Не се ли случва с всеки един от нас да се бори да открие нужните думи, макар че връзките между нещата вече са станали ясни?“

Въпреки това Айнщайн подчертава, че език и мислене не са изцяло несравними:

„Наднационалната природа на научните концепции и научния език се дължи на факта, че те са били създадени от най-добрите мозъци от всички страни и във всички епохи. Самостоятелно или чрез общи усилия и взимайки предвид крайния ефект, те създават духовните инструменти за техническите революции, които трансформират живота на човечеството през последните векове. Тяхната система от концепции е служила като ръководство в объркващия хаос от възприятия, така че да можем да се научим да възприемаме общоприети истини от определени наблюдения“.

Във финалната част от речта си Айнщайн набляга, че науката е само средството, а не крайната цел. Както отбелязват от сайта Open Culture това заключение идва е изказано светлината на тогавашните събития – Великобритания е в първите тежки години на Втората световна война, в които нацистка Германия владее континента и заплашва да нахлуе на Острова. Въпреки това думите на прочутия физик звучат не по-малко актуално и днес – 72 години по-късно. Затова си заслужава да ги чуем.