ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИАЦИЯТА

Същност на медиацията

Медиациата е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице – медиатор подпомага страните сами да постигнат взаимноприемливо споразумение.

Спорове, които могат да бъдат предмет на медиация

По начало всеки спор, по който страните биха водили преговори, е подходящ за медиация. Така предмет на медиация могат да бъдат:

• граждански,
• търговски,
• трудови,
• семейни
• административни спорове,
• спорове, свързани с права на потребители, и
• други спорове между физически и/или юридически лица.

Медиацията е особено ефективна при търговски и облигационни спорове, спорове, свързани с недвижими имоти и строителство, при непозволено увреждане, спорове за интелектуална собственост, застрахователни, трудови и други.

Медиацията е подходяща процедура, когато една от страните или двете страни имат някои от следните приоритети:

• намаляване на разходите за разрешаване на спора;
• постигането на контрол върху процеса на разрешаване на спора;
• бързо разрешаване;
• постигане на поверителност относно спора;
• или поддържането или развитието на бизнeс отношения между страните по спора, които стоят в основата му.

Спорове, които не са подходящи за медиация

Медиацията не винаги е подходяща процедура за разрешаване на спорове. В случаи, когато има умишлени или недобросъвестни действия на едната страна, както и при случаи, при които е налице фундаментално различие между страните, медиацията не е подходяща за разрешаване на спора.

Характеристика на процедурата по медиация:

• Доброволна
  Медиацията е доброволна процедура, тъй като започва по взаимно съгласие на страните, може да бъде прекратена във всеки един момент от всяка от страните и е насочена към постигане на взаимноприемливо споразумение, чието съдържание се определя изцяло от страните и не може да бъде наложено от медиатора. Предложение за медиация могат да правят всяка от страните, както и съда или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Съгласието на страните възможен бъдещ спор да бъде решен чрез медиация, може да бъде уговорено като клауза в договор.
• Бърза
  Обикновено медиацията протича в рамките на няколко дни. В общия случай медиация се провежда в началото на възникване на спора преди отношенията да са се влошили, като по този начин споразумение може да се постигне много по-бързо отколкото в съдебен процес.
• Икономична
  Таксите за медиация са много по-ниски от тези в съдебното и арбитражното производство. Страните спестяват средства чрез намаляване или изключване на разходите за адвокатски услуги или съответно на времето, в което щатни служители на страните са ангажирани в решаване на спора.
• Запазва и подобрява отношенията между страните
• Поверителна
  Разискванията във връзка със спора са поверителни. По време на срещите с медиатор не се водят протоколи. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
• Удобна
  Медиацията се провежда в добронамерена и приятна среда и в удобно за страните време.
• Креативна
  Творческите решения и отчитането на специфичните потребности на страните обикновено са в основата на споразумението.
• Ефективна
  Около 80% от споровете, предмет на медиация, завършват със споразумение, което страните изпълняват доброволно, тъй като са достигнали до него със съвместни усилия и не им е наложено от трето лице.
• Печеливша и за двете страни
  При медиацията и двете страни печелят, тъй като постигат взаимноприемливо споразумение, което отговаря най-добре на нуждите и интересите им.
• Неформална
  В съдебната и арбитражната процедура страните се стремят да представят аргументите си пред арбитъра, за да го убедят в правотата на своите твърдения. При медиацията аргументите се представят пред другата страна, тъй като изходът зависи от общата воля на двете страни. Всяка страна преговаря с другата с посредничеството на медиатора.
• Равнопоставена
  Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните. По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора. Нито един от участниците в процедурата няма доминиращо положение над останалите.

Участие на трети лица
По време на процедурата по медиация всяка от страните може да предприеме частни консултации със свои консултанти и експерти. Тези консултации могат да се провеждат и в самия процес на медиация, като в този случай специалистите, подписват декларация за спазване на принципите на процедурата по медиация. Според Процедурните и етични правила за поведение на медиатора[1] в процедурата по медиация страните участват лично, а чрез представител, включително адвокат – само ако случаят го позволява или налага и ако другата страна не възразява срещу това. Тази разпоредба противоречи на чл.12, ал.3 от Закона за медиацията[2], според който в процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти, като не се предвиждат никакви ограничения за това.

Роля на медиатора в процедурата по медиация
По време на процедурата медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на спорещите, основаващо се на взаимно зачитане на интересите им. Той подпомага страните да изяснят същността на спора си, да уточнят взаимноприемливи варианти за разрешаването му и сами да достигнат до споразумението, което ги удовлетворява. Медиаторът може да провежда отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата. Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Правно положение на медиатора

Нормативни изисквания към медиаторите
Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер и е вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. Не е необходимо медиаторът да притежава юридическо образование.Квалификация и опит: Медиаторите са внимателно избирани въз основа на тяхната професионална квалификация и опит. Голяма част от медиаторите са юристи, и в частност адвокати. Медиатори могат да бъдат и лица с други професии, като всички те са преминали най-малко законовоизискуемото обучение за медиатори.

Несъвместимост
Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи), не могат да извършват дейност по медиация. Освен по общо съгласие на страните, медиаторът не може да действа в качество, различно от медиатор – като съдия, арбитър, експерт, свидетел или консултант на някоя от страните, във висящо или бъдещо съдебно производство.

Принципи в дейността на медиатора
В своята дейност медиаторът се ръководи от принципите на поверителност, неутралност и безпристрастност, както и доброволност и равнопоставеност на страните в процедурата по медиация.

Безпристрастност и неутралност
Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора. В процедурата по медиация медиаторът е длъжен да запази под всякаква форма независимостта, присъща на неговата функция. Неговата роля не е да отсъжда, нито да арбитрира.

Медиаторът не може да дава правни съвети и да изразява становище по спора. Ролята на медиатора е само да подпомага и да улеснява страните да постигнат взаимноприемливо споразумение. Той подпомага страните да изследват алтернативи, които те може да не са обмисляли сами.

Медиаторът има право да прекъсне медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по един справедлив начин.

Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност. Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност. При представянето си на страните медиаторът е длъжен да разкрие всички обстоятелства, които могат да се възприемат като конфликт на интереси. Наличието на обстоятелства, които биха могли да породят основателни съмнения за неговата независимост, безпристрастност и неутралност, е основание за самоотвод на медиатора и съответно – за отвод на медиатора по искане на страните.

Поверителност
Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.

Възнаграждение
Медиаторът започва процедурата по медиация само след като принципите за заплащането на труда му бъдат приети от страните. Медиаторът няма право да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на случая.

Протичане на процедурата по медиация

Иницииране на медиация
Медиация може да се проведе във всяка фаза на възникнал спор. Препоръчително е страните да отнесат спора си към медиация непосредствено след възникването му, за да се избегне ескалация на отношенията, и по възможност – отнасянето му пред съда.

Предложение за започване на медиация може да направи една от страните или двете страни по спора, както и съдът или арбитражът, пред който спорът е отнесен. Наличието на висящ съдебен или арбитражен процес не е пречка за започване на медиация. Често съдът насочва страните към медиация, като вече към няколко окръжни съдилища са създадени центрове за медиация. Зачестяват случаите, когато съдебните спорове се решават с помощта на медиация между две редовни дати.

Подаване на заявление към Центъра за медиация
Ако заявлението е подадено само от едната страна, Центърът за медиация информира другата страна за постъпилото заявление, както и за същността и предимствата на медиацията. Заявлението съдържа индивидуализиращи данни за страните по спора и техни овластени представители, ако има такива; кратко описание на предмета на спора и предложение за един или повече медиатори. Когато заявлението се подава от една от страните, Центърът незабавно изпраща препис от това заявление на другата страна, като поставя подходящ срок с оглед особеностите на спора да заяви приема или не медиацията.

Подготвителни действия

След като получи съгласие от двете страни да участват в процеса, Центърът за медиация предоставя Пакет с документи за медиацията. Този пакет включва нормативните актове, които уреждат медиацията, тарифа за таксите за медиация, списък на медиаторите и др.

Страните попълват информационен формуляр и го изпращат на Центъра за медиация. Информационният формуляр съдържа основна информация относно спора, включително посочване на предпочитан от съответната страна медиатор.

Избор на медиатор
Спорът може да се разреши с помощта на един или няколко избрани от страните медиатори. След получаване на заявлението за медиация Центърът за медиация се свързва със страните (или с техни представители), за да обсъдят избора на медиатор (освен ако страните вече не са избрали медиатор). Избраният медиатор / медиатори подписват декларация за поемане на случай и за безпристрастност, в която посочват всички обстоятелства, които могат да породят съмнение за тяхната безпристрастност или нзависимост.

Страните и медиаторът подписват споразумение за медиация. То описва правилата за провеждането й, правата и задълженията на страните и медиатора.

Заплащане на дължимите такси
Центърът за медиация определя, след консултации със страните, дължимите такси и депозит, и страните ги заплащат.

Провеждане

В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.

Първа среща между медиатора и страните
На първата среща медиаторът запознава страните с основни правила, които следва да бъдат прилагани в процедурата. Той се убеждава, че страните разбират и са съгласни с правилата за провеждане мадиация, включително тези за представителството и поверителността.

Последващи общи и индивидуални срещи
Медиацията протича в общи и индивидуални срещи между страните и медиатора на удобно за страните и медиатора място и време. Медиацията протича на една или няколко сесии. В зависимост от въпросите, до които се отнася спора и тяхната сложност, както и от икономическото значение на спора и от разстоянието между позициите на страните по отношение на спора, медиацията може да се проведе в срещи в един ден, в продължение на няколко дни или в продължение на по-дълъг период. Етапите в срещите, провеждани след първата среща между медиатора и страните, обикновено включват следните стъпки:

1. събиране на информация относно спора и определяне на спорните въпроси;
2. изследване на съответните интереси на страните, които стоят под позициите, които те поддържат по отношение на спора;
3. разработване на варианти, които могат да удовлетворят интересите на всяка от страните;
4. оценка на съществуващите варианти и алтернативите на всяка страна за разрешаване на спора в съответствие с един от вариантите; и сключване на споразумение и оформянето му в спогодба.

Възможност за оттегляне
Страните могат да се оттеглят от медиацията по всяко време, без да посочват основанията за това, като са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.

Замяна на медиатор
Медиатор може да бъде заменен с друг по искане на страните. Замененият медиатор е длъжен да предостави на приемника си информация относно хода на процедурата по медиация.

Такси

Таксите и разходите се понасят поравно от страните, освен ако е уговорено друго. Страните заплащат регистрационна такса и такса за медиация, предвидени в Тарифата към центровете за медиация, както и направените разходи във връзка с медиацията. Таксите за медиация се формират на час. Размерът им зависи от вида на спора (дали е между граждани или между търговци), от размера на интереса, и от сложността на спора (множество страни или претенции). Така Центърът за медиация към БТПП събира следните такси, съгласно Тарифата за таксите за медиация:

Регистрационна такса в размер на 50 лв., което осигурява започването на подготвителните действия по медиация, която не подлежи на връщане.

Такса за медиация
Таксата за медиация се определя по почасова ставка. Преди започване на медиацията страните трябва да внесат първоначална такса за медиация за най-малко три часа медиация, която не подлежи на връщане. Таксата за 1 час медиация при спорове между граждани и такива, които са свързани с имуществен интерес не по-голям от 20 000 лв. е 50 лв. Таксата е 80 лв. на час при спорове, при които поне една от страните е търговец или са свързани с имуществен интерес над 20 000 лв. или са със значителна правна и фактическа сложност. Размерът на таксата нараства, ако страните са повече от две или медиаторът е повече от един.

Преди започване на медиацията страните заплащат депозит за разноски за призоваване и съобщения, пощенски услуги, технически услуги и др. Размерът на депозита се определя от Центъра за медиация и се заплаща от страните веднага след постигане на съгласие за започване на медиация. След приключване на медиацията Центърът възстановява на страните неизразходвания остатък от депозита, ако има такъв, а ако разноските надвишават депозита, страните трябва да заплатят тази част от тях, която надхвърля депозита.

От тук е видно, че при започване на медиация страните трябва да внесат такси в размер минимум на 200 лв. и депозит за разноски, който се определя от Центъра за медиация.

Приключване. Споразумение. Правна същност на споразумението.

Страните са свободни да уредят спора както намерят за добре - те могат да се споразумеят по всички, по някои или по нито един от спорните въпроси. Не винаги медиацията завършва със споразумение. Но споразумение се постига, когато всяка страна прецени, че съществува вариант за разрешение, който отговаря на интересите й в по-голяма степен отколкото друг, алтернативен вариант за разрешаване на спора чрез съдебен процес, арбитраж или по друг начин.

Форма на споразумението
Споразумението най-често се сключва в писмена форма. То се подписва само от страните. Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка.

Действие на споразумението
Споразумението обвързва само страните по спора относно това, за което са се договорили, и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Споразумението е задължително, но няма сила на пресъдено нещо.

Подлежи на доброволно изпълнение
Споразумението, ако не е потвърдено в съдебно или арбитражно решение, подлежи единствено на доброволно изпълнение. Споразумението става годно изпълнително основание когато подписите се заверят нотариално и при условие, че споразумението предвижда задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи (чл.237, б.з от ГПК). Споразумението може да се потвърди в съдебно или арбитражно решение и тогава то също представлява изпълнително основание. При висящ спор споразумението се представя на съда/арбитража за одобрение. При липса на заведено дело, споразумението може да бъде потвърдено по правилата на бързото производство от Арбитражния съд при БТПП.