Бедността се разраства в Германия. Две трети от германците признават, че са принудени да икономисват, а 25 на сто от младите хора реално са застрашени от бедност, сочат две нови изследвания.

Заради високата инфлация близо две трети от потребителите в Германия гледат да харчат по-малко пари, а други 20% също смятат да затегнат коланите – това са част от резултатите в националното представително допитване, проведено от Централата на потребителите, съобщава „Дойче Веле“.

Повечето хора икономисват, като купуват по-евтини храни и по-малко дрехи, изобщо – като ограничават консумацията си. Около една трета посочват, че по-рядко се качват на колата или на самолет.

Когато става дума за коли и самолети: освен че икономисват, три четвърти от германските потребители са готови да консумират по-малко с цел опазване на климата. Мнозинството потребители в Германия е готово да износва по-дълго старите дрехи, да купува енергоспестяващи електроуреди и да дава стари уреди на поправка, вместо да купува нови. Хората настояват производителите да обозначават всеки нов електроуред с информации за очакваната дълготрайност, например: перална машина – 12 години, прахосмукачка и телевизор – 10 години, мобилен телефон – 5 години.

В коалиционния договор на сегашното правителство в Берлин изрично е записано, че в името на опазването на климата потребителите имат „право на поправка“. Тъй че, особено във времена на затегнати колани, политиката и производителите трябва да вземат проблема съвсем насериозно.

Още повече, че част от хората в Германия все по-реално са заплашени от бедност. Това се отнася до 25% от младите хора под 25-годишна възраст, сочи последният „Монитор на младежката бедност в Германия“, подготвен от една социална структура на Католическата църква. Най-често към бедност се свличат деца и младежи от многодетни семейства (с повече от три деца), от домакинства със самотен родител или от фамилии, които се издържат благодарение на социални помощи. Щефан Отерсбах, един от авторите на въпросното изследване, казва пред агенция ЕПД: „В сегашните условия 68% от младите хора се опасяват, че ще трябва да живеят в бедност със своите семейства, че няма да могат да си позволят собствен покрив над главата и самостоятелна издръжка.“

Не става дума обаче само за номинално безпаричие. Отерсбах с тревога говори и за „дигиталната бедност“, в която изпадат част от младите хора. Особено по време на пандемичните ограничения и дистанционното образование онези от тях, които нямаха достъп до бърз интернет и до модерни компютри, допълнително изостанаха в образованието. Да не говорим, че младите хора от по-бедни семейства невинаги могат да си позволят и добро образование или професионална квалификация – просто защото нямат пари да се издържат и да плащат за квартира далеч от родния си дом.

Според Федералната статистическа служба младите хора, които карат професионално обучение, плащат средно 68% от стипендията си само за наем. Не случайно застрашените от бедност млади хора по определение навлизат в професионалния живот от по-лоши стартови позиции. Икономистът и публицист Морис Хьофген коментира този факт така: „Най-глупавото нещо, което може да стори едно застаряващо общество, е да остави младежта на произвола на съдбата. Така ние режем клона, на който седим!“

В същото време комбинацията от криза и рекордна инфлация в Германия не оставят много излишни пари нито в семейните, нито в държавния бюджет, с които да се подпомогнат нуждаещите се.